"Селски" номера и пинизи - тема 3

  • 58 949
  • 780
  •   1
Отговори
# 720
  • Пловдив
  • Мнения: 19 740
И аз където съм имала досег до болници, винаги е имало храна. 2017 бях придружителка на дъщерята в държавна болница, не помня дали имаше втора порция за мен, но не сме стояли гладни. 2018-2020 майка ми постъпваше няколко пъти в хематологията на същата държавна болница, имаше храна.
Няма да се учудя, ако на своя глава решат да си я спестят на този, който уж го няма, но за пръв път чувам да няма никаква храна (понякога е малко количество) или да се плаща.
На груби или мързеливи сестри и санитарки всички сме се нагледали и наслушали. Не всички са такива, но то стига и само част да са.

Последна редакция: нд, 15 юни 2025, 12:32 от Магдена

# 721
  • Мнения: 113
Запечатало ми се е като спомен как в  Хирургиите в Пловдив трябва да се смени чаршафа на майка ми, която е лежаща след операция. Трябваше да донеса от вкъщи чаршаф, който сама да сменя. Добре, че имаше една друга придружителка в стаята, че да завъртим майка ми, за да подменим чаршафа и да я преоблечем. Отивам до стаята на санитарките с мръсните чаршафи, поне тях да си хвърлят. Тц. Аз да съм идела еди - къде си, там се слагали. Побеснях. Много ме е яд, че си замълчах. Със сегашния си акъл щях да ги попилея, но минало.

# 722
  • Deutschland/HE
  • Мнения: 7 238
Няма за какво да ви лъжа, майка носеше в 10ч и после чакаше, за да получи информация.
А за даването на информарция и отношението към близките, не знам селски номера ли са или грубост/липса на емпатия. По-младите лекари са били много по-внимателни и отзивчиви.

# 723
  • Пловдив
  • Мнения: 19 740
Те информация често и на самия болен не дават. От втора и трета ръка съм чувала и че имало реплики: "като завършиш медицина, тогава ще има какво да ти обяснявам", лично не съм чула, но малко информация дават. Нещо като ветеринарни лекари. Wink И май да, младите като цяло са по-внимателни, макар че си е до човек. Старите също са били млади.

# 724
  • Мнения: 1 458
.

Последна редакция: нд, 15 юни 2025, 23:48 от donau_janine2

# 725
  • Пловдив
  • Мнения: 14 771
В "Пълмед" бях, полага се храна и не е лоша. Кетринг е, носят го в кутийки за еднократна употреба. Не се оплаках, въпреки че старшата сестра ми е приятелка, защото иначе санитарките бяха много любезни и не ми се искаше да им правя мръсно, щяха да ги скарстрят, но си мрънкам за това, че някой си прибираше моята храна.
Преди години с дъщерята лежахме в Хирургиите, там храненето беше цяла драма. Казано е в 18 часа вечеря, още от 17.30 се нарежда опашка от сестри ромки. Чудех се защо, после ми стана ясно. Като дойдеше казана с храна първо сипваха за докторите и персонала (на които не им се полага, но явно си го вземат като подразбиращо), после на тези на опашката и естествено докато ти дойде редът храната свършва. Като питаш къде е отговорът е "долу на кафето има супички, купи на детето и да не му вземеш някаква суха храна". Ето това  вече беше напълно селяндурски номер. Докато бяхме в болницата ходих да купувам, не бих се била с малцинствата за "една паница бобена чорбица".

# 726
  • Мнения: 2 236
Те информация често и на самия болен не дават. От втора и трета ръка съм чувала и че имало реплики: "като завършиш медицина, тогава ще има какво да ти обяснявам", лично не съм чула, но малко информация дават. Нещо като ветеринарни лекари. Wink И май да, младите като цяло са по-внимателни, макар че си е до човек. Старите също са били млади.

В отделението по Инфекциозни болести във Варна, което споменах по-рано - питам сестрата "Нормално ли е да се връща малко кръв по тръбичката на абоката", отговорът беше "А, какво да се връща?! Лай*о ли?" Бях в ступор. Не отговорих, не знаех какво да кажа. Цялостно съм травмирана от престоя ни там. Не стига, че по едно време гледах как детето гасне, ами и да срещам такова отношение. То да беше само тази сестра и този случай, но не. А за условията просто няма какво да кажа. То че е за ремонт, за ремонт е, ама можеше и малко старания да полагат. Санитарките ги мързеше да гледат, тук таме да минат с парцал, а е инфекциозно все пак. Навсякъде имаше пръски от човешки течности...
Парно нямаше, освен за 2 часа, разделени по1ч сутрин и вечер. Както и топла вода. За сметка на това, нямаше  щори или завеси в стаята и към обяд се облещвахме на слънцето. Нашето легло беше до прозореца. Детето с близо 40 гр температура проснато върху мен.. Слагах си жилетката върху една ръждясала стойка за абокат, за да не го пече поне него. Нямаше сапуни, за дезинфектант пък да не говори. А е инфекциозно! Но пък болните можеха да излизат от отделението!!!! Общо за 3часа. Уж само придружителите, за да взимат храна. Признавам си че слизах с детето, но беше на почти 3г. Как да го оставя сам и да взема храната от близките?

# 727
  • Мнения: 50 785
Имам аналогични спомени от инфекциозна болница в София. Детско и хешатитно отделение, между другото не бях с хепатит. Условията са достойни за филм на ужасите. Дори нетфликс не би могъл да измисли толкова абсурди.
Срамно е да съществуват медицински заведения в такъв вид. И са без аналог, нямаш избор.

# 728
  • Deutschland/HE
  • Мнения: 7 238
Мммм, инфекциозно във Варна е в една много стара сграда, в двора на Окръжна. Вътре не е ремонтирано сигурно от 70 години. Явно там няма печеливши пътеки и не отделят бюджет за елементарта подръжка Sad Това е селски номер на Университетска болница, защото е под тяхната шапка.

# 729
  • някъде другаде
  • Мнения: 3 067
Март бях в онкохирургия в окръжна болница Плевен , а 2023 в онкогинекологията. Условията не са , като на частните болници , но са добри. Сестри , лекари и санитари много добри , само да се звънне и сестрата пристига , никога не правят забележки , че си ги извикал. Храна ни даваха в еднократни кутии. Ако болния е излязал някъде му се оставя на шкафа.

# 730
  • Мнения: 2 192
В момента на мен болниците са ми болна тема, защото и в края на февруари, и сега в началото на юни лежах по три дни в университетска болница в София. Персоналът беше внимателен, обясняваха, можех да задавам въпроси, но мизерията в отделението буквално ме поболя втория път. Че няма сапун и тоалетна хартия някак си мога да го преглътна, но да влезе санитарката в петък сутринта и да каже, че в събота и неделя трябва да си пазим чисто, че нейната колежка не влиза по стаите в събота и неделя ми беше прекалено. Прекалено е, че нощно време няма санитарка и топлата вода се спира. Прекалено е, че пациентите сами си слагаме чаршафите, а протектора на матрака е целият в косми. А следите по възглавницата (приличаха на оставени от червило) вече бяха направо гнусни. Храната дори не я пипнах, първият път си взех някакво сирене и го изхвърлих само като го помирисах, сега дори не си направих труда да взимам храна. Пренасочиха ме към частна болница за моя проблем, дано поне там да не е толкова мизерно.

# 731
  • Мнения: 2 236
В частните болници няма такива проблеми, или поне не са толкова очевидни. Поне в тези, в които съм лежала аз.
А за плевенските болници мога да кажа, че са сравнително ок, спрямо другите държавни. Не знам на какво се дължи. Може би там управата ламтят една идея по-малко, за пари Wink

# 732
  • Мнения: 2 192
Честно казано, преди 4 години лежах в частна болница, пак за три дни. По онова време бях с диагноза преддиабет, за която съвестно бях съобщила при приемането и уж храната ми беше подходяща за диабетици. Едната сутрин закуската беше кроасан. Обядът беше лазаня. Веднъж ми дадоха и кюфтета с бял сос. Тоест - на човек, на когото въглехидратите му са абсолютно забранени, менюто в болницата е с въглахидрати на макс. Но да, условията в стаите бяха по-добри.

# 733
  • Мнения: 43 543
Спомням си в Токуда, въпреки, че бях отбелязала, че не консумирам захар и др. подобни (по здравословни причини) ежедневно ми носиха чай със захар.

# 734
  • Мнения: 24 633
Честно казано, преди 4 години лежах в частна болница, пак за три дни. По онова време бях с диагноза преддиабет, за която съвестно бях съобщила при приемането и уж храната ми беше подходяща за диабетици. Едната сутрин закуската беше кроасан. Обядът беше лазаня. Веднъж ми дадоха и кюфтета с бял сос. Тоест - на човек, на когото въглехидратите му са абсолютно забранени, менюто в болницата е с въглахидрати на макс. Но да, условията в стаите бяха по-добри.
Не са според всекиго абсолютно забранени, що народ смята че е направо вредно да се орязват, независимо от какво е болен човек... В това число и лекари. А Диета номер 9 май още си е в официалните препоръки, що ендокринолози я раздават и нея още. На доста места просто евентуално хлябът няма да е бял и разни такива "подобрения" че да е като за теб храната. Ако изобщо, че на моменти имам чевството че изобщо и не разчитат че някой ще я яде тая храна която дават и съответно все тая...
Аз те разбирам, а и това меню дето описваш и за човек без такива проблеми не звучи оптимално, но в болниците храната отдавна е предимно за отбиване на номера че има там някаква. Твоето даже добре звучи в сравнение, като знам какви неща съм виждала.
Радвам се да прочета че явно не е съвсем навсякъде, де.

Общи условия

Активация на акаунт