"Селски" номера и пинизи - тема 3

Лежах в болница. От понеделник до петък. Всяка година по това време влизам и съм за трети път там. Режимът е свободен, дават да се излиза след като приключат с процедури, които имат да правят, при мен в случая вливки - сутрин и след обед. Първата вечер ходих на промоция на стихосбирка на приятелка, бивша съфорумка, от отчетните теми на далечната 2005 година. Върнах се, очаквах, че ще имам вечеря, съдейки от опита от минали години - нямаше. Добре, че на събирането ме бяха почерпили с две сладки и един бонбон, та си изпих хапчетата. Втория ден ме извикаха на преглед при ендокринолога в 17 часа. Върнах се в 17.30 - вечеря няма. Не ми и донесоха, бях си купила едни гризини през деня, вечерях с част от тях. Не съм за едното ядене, но ме боли коляното, за него съм главно в болницата, имам проблеми с ходенето и не ми се обикаляше да търся ядене наоколо. Третата вечер, към 18 часа и нещо излязох до магазина да купя нещо за черпене на отделението да го дам на другия ден и добре, че предвидливо си купих и една кутийка млечна салата, защото отново никой не ми даде вечеря. Така и не успях да разбера по кое време става това. Четвъртата вечер чинно си стоях в стаята, към 17.30 надникнаха, бяха малко изненадани, че съм там и ме попитаха с половин уста дали случайно искам вечеря. Казах, че искам и си я взех и изядох. Та  се питам дали не е селска проява. Вярно, първата вечер ме нямаше по моя вина, но останалите си бях там и ми се полага, все пак си плащам за престоя. Не че ще преям, но пък защо да не ми дадат дължимото.

Храна Ви се полага задължително след като лежите там. Дори и да не сте в момента в стаята са длъжни да Ви я оставят. Явно някой си я прибира, особено ако става за ядене, че масово по болниците храната е мега зле.

Странно. И аз скоро бях в болница, като ходех рано сутринта и се прибирах след последните изследвания надвечер. Носили са ми вечеря, жената на съседното легло каза, че я е дала на човек от съседна стая, който е бил гладен. През деня ядях храната заради изследванията и никак не беше лоша, а аз съм доста капризна на храна.

Интересно в какви болници лежите, че и храна чакате 😆😆😆 в "невероятната" и "страхотна" Света Марина Варна, в хематологията , ако не си заявиш и платиш предварително- храна няма, в една друга областна  болница сутрин само закуска и кисело мляко, та ми стана интересно 🙄 и защо си мълчите или не попитате защо сте нямали вечеря, аз не бих мълчала, не говорим да се карате🙂

Това е недопустимо, всеки пациент се требва за храна задължително докато трае престоя му в болница- закуска,обяд и вечеря. За първи път чувам, че трябва да си я заявиш, че и предварително да я платиш. Цената на храната влиза в престоя. Вече ако избираш специално меню, както в някои части болници е друго, но задължително се полага храна на всички пациенти.

В "Св. Анна" във Варна бях придружител на детето, тогава беше в 6клас.Храната беше скромна, но ухаеше много хубаво, детето си я хареса, а е злояд. Накрая се плащаше.
Би трябвало да оставят храна. Защо не помолих те другите в стаята да ви я запазят, ако е имало други.

Какво трябва и какво се прави в България са две различни неща. Сега се сещам, че само пациентите с диабет получаваха безплатно. То и топла вода няма да е лошо да има постоянно, но сутрин и вечер по час два. И нека пишем за настоящето, а не за преди, в момента е така.

След почти двегодишен престой по болници в Бг и след опит само с тридневен такъв в Испания, знам, че нещата няма да се оправят скоро... Дори говорейки само за храната.
Тук на ММ му носеха закуска, стабилна. Към 11- втора закуска. Обяд по избор между 3 менюта. Следобедна закуска, вечеря. Към 22- топло мляко с какао, ако желаеш. Бутилки с вода постоянно.  Мен ме изгониха санитарите буквално, че аз се бях нагласила да спя в болницата след операцията му, да му помагам, че беше обездвижен, на подлога и пр. Хората казаха, че това работят, а аз да си гледам децата вкъщи.
На татко му оставяха инжекциите на нощното шкафче, налагаше се майка да му вкарва разтворите през абоката...

В инфекциозното във Варна зимата декември месец нямаше парно и топла вода, чаршафи и др нормални неща. Камо ли храна ...

Дали става или не става храната в болниците за ядене, въпрос на лично предпочитания и на конкретна болница. Има разлики, някъде те карат да си носиш чинии и чаши,  и ако не си приготвиш чиния са ти сипят, храна не получаваш. Другаде дават еднократни кутийки с порциите. В случая това с вечерята "тука има, тука - няма", ми изглежда като лично нарушение на санитарката, която разнася храната по някаква причина. Лекарите и сестрите едва ли са в час кога им раздават храната на пациентите. Трябвало да се оплачеш на дежурния, на този, който отговаря за етажа, че не получаваш храна, това не е резултат от някакви решение на административно ниво, а някой си върши своеволия.

При мен бяха зарязали торбичка с урина от катетър на пациент в банята на тоалетната, чаках сума време да дойде санитарката да оправи и да почисти мястото, че да може да ползвам тоалетната. Те ги изхвърлят не в общия боклук, прави се забележка, ако се хвърли биологичен отпадък в общия боклук, аз няма къде да го изхвърля и с какво да почистя. Няма, с часове седя от 6 часа вечерта до полунощ и не дойде. Отидох и информирах дежурната сестра в отделението. Веднага дойде санитарката да си довърши чистенето

Само още една вметка- не сме платили нито цент за операция, консумативи ( смяна на тазобедрена става с титаниева) и престой.

В чужбина съм и за съжаление съм прекарала премного време по болници с детето ми.
Веднъж се наложи да водя спор за храна, не знам дали бях изперкала, ме съм човек, който да се разправя. Трансферират ни от една болница в друга, за да се направят спец.изследвания, всички предсарително знаем, че на 15ти декември в 9 сутринта ще ни трансферират от болница А в болница Б. Сутринта ни носят закуска, после идва линейка, пристигаме в болница Б, настаняват ни, става обяд храната не идва. Питам сестрите, ех те не ни очаквали и не бил поръчан обяд. Е как не ни очаквате, от две седмици всичко е планирано. Тук всичко се планира, няма изненади. Ми не знам какво що,, нямало.
Детето ми тъкмо беше започнало да яде, реве че е гладно, сестрата носи плодово мляко и на мен ми падна пердето и я питах, ако нейното дете реве гладно с кисело млекце ли ще го залъгва. И щото съм стояла достатъчно по болници, знам че храна винаги има, някои хора ги изписват сутрин, други по обяд, трети вечер, хвърлят се огромни количества недокосната храна. И чак като озлобях, се разтърсиха и донесоха. Въпрос на желание и мързел.
Но знам, че се почувствах много тъпо, че трябва да водя битка за храна, после се разревах. Точно селски се почувствах, че съм се разправяла за храна.

Миналото лято по това време баща ми беше в  интензивно отделение в Св. Марина, майка ми носеше всеки ден храна, лекарствата му и хигиенни материали. Отделен въпрос е дали след първата седмица се е хранил изобщо. Но това не е за тази тема. За мен е недопустимо в интензивно отделение да се вкарва храна отвън.

Толкова е абсурдно това
В интензивното тук са фанатични, толкова много консумативи се разхищават, не веднъж мислено съм си правила съпоставки с недоимъка в БГ. Чистачките буквално едва смогват да изхвърлят чувалите.

Чаршафите ги сменяват може би по пет пъти на ден, отделно ако капне капка кръв на момента се сменява.

Обаче в обикновено детско отделение съм се нагледала на некадърност и незаинтересованост.

Направо недоумявам как може да се случват такива неща. Работила съм в няколко болници в София и винаги храна се е оставяла на пациентите, друг въпрос е нейното качество. Болниците са били държавни. В момента съм в частна такава и се хвърля голямо количество недокосната от пациентите храна. Оставена и не пипната. Имахме една девойка санитарка от Молдова, която беше ужасена как може да се изхвърлят такива количества храна и най-вече хляб. Разказвала ми е, че е израснала в бедност и да вижда това разхищение на храна за нея е грях. Събираше останала храна понякога след дежурство и хранеше бездомни животни.