Контролата откъде знае колко спирки ще се возят?
дали с качването ще се чекират или ще седнат директно.
Само те се качили от спирката.
- Публикувана: 1 апр. 2025, 12:33 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2025, 16:10 ч.
"Селски" номера и пинизи - тема 3
Не знае колко спирки ще се возят, ама ги дебнела
дали с качването ще се чекират или ще седнат директно.
Само те се качили от спирката.
За абонаментна карта е така, но тя писа карта с билети а там не е точно същото.
И от първата врата е различила какви са картите на хора, качващите се от средната врата? Дори и от качването да са ги държали в ръка - чудесно зрение бих казала.
Иначе аз наистина не разбрах кое е селското. От както е тази система, когато съм присъствала на проверка, контролата се качва и около минута след тръгването на превозното средство, вадят баджовете и блокират системата. Тоест, ако си се качил с тях на същата спирка, имаш време да се чекираш. Да, но рядко проверката е приключила до следващата спирка, особено ако е малко разстояние. Съответно, като се кача от следващата спирка, системата си остава блокирана, но контролата ще види, че съм направила опит да се чекирам, ако съм с такава карта. Така че, като изключим возенето една спирка без плащане, което не е очевидно и ако няма пропуснато заяждане от страна на контролата - кое е селското?
Нещо, което ми е много селско и грубо - когато не се отвръща на поздрав. Толкова ли е трудно, когато някой те поздрави, да отвърнеш с едно просто "Здрасти" или дори кимане с глава...
Аз съм го писала мисля преди 2-3 години, но яко ми правеше впечатление като посещавах гинекологичен кабинет и в чакалнята винаги имаше 3-4-5 жени, влизайки казвам "Добър ден".....-----! Нищо! Не знам какво се случи, та всички хора по улиците са сякаш на война един с друг.
В някои случаи хората си мислят, че поздравът не е към тях, в други не са чули. Случвали са ми се и двете. В трети мен не са ме чули - и това ми се е случвало, а го знам, защото са се оплаквали "засегнатите" после.
В очевидните случаи, разбира се, е от темерутлък и/или лошо възпитание.
В очевидните случаи, разбира се, е от темерутлък и/или лошо възпитание.
На днешно време имам чувството че хората масово си губят социалните умения, понеже все по-малко разговарят лице в лице.
Все по-малко хора очакват да ги поздравят, та съответно и не обръщат внимание. Ако го имаш за естествено, най-малкото ще обърнеш внимание че са те поздравили, също толкова нормално ще ти се види и да отвърнеш на поздрава. Ако си с презумпцията никой с никого да не се занимава, вече е друго.
Аз като вляза някъде или срещна познат, поздравявам, но няма да взема да бия тъпана че да се уверя че са ме чули я. Отсреща да си преценяват дали да ме отразят, случва се и да не. Кой разсеян, кой не чул, кой говори с някой друг и не е удобно да прекъсне, кой просто не смята за нужно. Вече нищо не ме учудва.
Ако съм аз, ще видя поне да се усмихна малко, да кимна или от сорта, ако няма да отвърна на глас, но да се види че не съм пренебрегнала който ме е поздравил. Но явно не всеки е така, аз другите не мога да контролирам а само себе си. Кой както му идва отвътре, така да прави. Има и хора които нарочно не ти срещат погледа и не желаят да взаимодействат с непознати, за съжаление са все повече. Толерантен човек съм по принцип, но няма как да ми харесва че това става все по-лесно прието.
Все по-малко хора очакват да ги поздравят, та съответно и не обръщат внимание. Ако го имаш за естествено, най-малкото ще обърнеш внимание че са те поздравили, също толкова нормално ще ти се види и да отвърнеш на поздрава. Ако си с презумпцията никой с никого да не се занимава, вече е друго.
Аз като вляза някъде или срещна познат, поздравявам, но няма да взема да бия тъпана че да се уверя че са ме чули я. Отсреща да си преценяват дали да ме отразят, случва се и да не. Кой разсеян, кой не чул, кой говори с някой друг и не е удобно да прекъсне, кой просто не смята за нужно. Вече нищо не ме учудва.
Ако съм аз, ще видя поне да се усмихна малко, да кимна или от сорта, ако няма да отвърна на глас, но да се види че не съм пренебрегнала който ме е поздравил. Но явно не всеки е така, аз другите не мога да контролирам а само себе си. Кой както му идва отвътре, така да прави. Има и хора които нарочно не ти срещат погледа и не желаят да взаимодействат с непознати, за съжаление са все повече. Толерантен човек съм по принцип, но няма как да ми харесва че това става все по-лесно прието.
Още като голямото ми дете тръгна на училище, забелязах, че децата не се поздравяват. В един клас, седят заедно, играят заедно, обаче като се засекат пред училище няма здрасти, няма и намек, че се познават. Същото и с майките, имаха си групички по народност, разбираемо, ама кажи едно здрасти барем.
С комшиите същото, има няколко, които поздравяват и се заговарят и те са австрийци
пришълците са егати сумраците повечето.
Една туркиня, буквално се разминаваме в коридора, е нема такъв сумрак като тая жена, детето ѝ понякога се опитва да се усмихне, и тя го задърпа. Десетки пъти я поздравявах в началото,, то трае, чак се чудя как издържа. Вече спрях, обаче ми е чоглаво, не съм свикнала да минавам във входа през хората като булдозер и да трая.
Нямам обяснение.
С комшиите същото, има няколко, които поздравяват и се заговарят и те са австрийци
пришълците са егати сумраците повечето.Една туркиня, буквално се разминаваме в коридора, е нема такъв сумрак като тая жена, детето ѝ понякога се опитва да се усмихне, и тя го задърпа. Десетки пъти я поздравявах в началото,, то трае, чак се чудя как издържа. Вече спрях, обаче ми е чоглаво, не съм свикнала да минавам във входа през хората като булдозер и да трая.
Нямам обяснение.
Тази същата туркиня има две големи момчета, те пък винаги поздравяват, искат да помогнат, ако влача нещо тежко, дори веднъж се изумих на Байрям хукнаха да целуват ръка на мъжа ми. Майката е страшно намръщена.
Ама това не е селски пиниз според мен, може възпитание, може характер. Но човек нищо не губи ако поздрави.
Ама това не е селски пиниз според мен, може възпитание, може характер. Но човек нищо не губи ако поздрави.
Аз май преди време писах веднъж как ме поздравиха в едно село, та не, мерси. Рядко вече там поздравявам и не само там.
Случаят беше, че рано сутринта отивам да си взема кафе от селския магазин, понеже сутрин отворя ли очи, първата ми мисъл е "Кафе". На вратата на магазина застава някакъв селски юнак и аз по навик "Добро утро", в отговор чувам " Да ти е. а майката". И това човек, който нито ме познава, нито знае коя съм. С мъжа ми сме два пъти годишно там за по десет дена. Стана ми ужасно криво.
Случаят беше, че рано сутринта отивам да си взема кафе от селския магазин, понеже сутрин отворя ли очи, първата ми мисъл е "Кафе". На вратата на магазина застава някакъв селски юнак и аз по навик "Добро утро", в отговор чувам " Да ти е. а майката". И това човек, който нито ме познава, нито знае коя съм. С мъжа ми сме два пъти годишно там за по десет дена. Стана ми ужасно криво.
Това е толкова неадекватно че сигурно дори не бих го приела лично към мен... Не че и на мен няма да ми стане супер неприятно, разбира се.