Почти не усетих времето от положителния тест до сега, та си мисля че и остатъка ще мине неусетно.
- Публикувана: 5 апр. 2025, 16:02 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2025, 18:48 ч.
Термин Декември 2025 👶
Да ти кажа, следващата една година минава неусетно. Все едно вчера бях бременна, и днес малката е на 10 месеца
сякаш беше бебе преди месец-два.
Аз съм в дилема . Не съм сигурна дали искам да кърмя . На много от вас може и да ви се стори странно , та даже и ненормално, но имам проблем с мисълта за кърмене .
Знам , че е нещо чисто и е природно заложено , но го приемам не естествено. Като блудство, ненормално. Като нещо гнусно и неприятно. Знам , че е само в главата ми и не са така нещата , но ми е трудно да се самонавия.
Та , затова четох как се спира кърмата , непосредствено след раждането ти бият инжекция и ти дават хапчета .
Знам , че е нещо чисто и е природно заложено , но го приемам не естествено. Като блудство, ненормално. Като нещо гнусно и неприятно. Знам , че е само в главата ми и не са така нещата , но ми е трудно да се самонавия.
Та , затова четох как се спира кърмата , непосредствено след раждането ти бият инжекция и ти дават хапчета .
Щом така го мислите ,няма смисъл да се насилвате и стресирате заедно с бебето .Не всичко е на всяка цена .За мен това беше най-хубавите период и нямам търпение пак да го повторя .Най-тежко ми беше ,когато трябваше да я отбия на 1г и 5 месеца ,тогава сърцето ми се късаше ,като знаех че мога да я успокоя за секунди само като и дам гърдата .
Споделих абсурдните си мисли със сестра ми , оказа се , че тя също по този повод не е кърмила. Според нея това са семейни травми и липса на близост с майка ни. Съветва ме да пробвам да кърмя , да избяга от тази тежест. Искам най-доброто за детето, а кърмата е .
Според мъжа ми като видя бебето ще преценя най-добре , да не го мисля от сега .
Според мъжа ми като видя бебето ще преценя най-добре , да не го мисля от сега .
Според нея това са семейни травми и липса на близост с майка ни. Съветва ме да пробвам да кърмя , да избяга от тази тежест.
Аз не обичам да ми докосват гърдите, пък за зърната да не говорим... Мислих си, че така ще се чувствам и с детето и не си представях да кърмя, обаче си наложих да опитам. Приятелка ме убеждаваше, че едното и другото усещане нямат нищо общо и е факт. В нито един момент не съм се чувствала зле, защото кърмя. Дори ми беше сравнително приятно, особено първите месеци. Не мога да кажа, че ми е било любимото занимание с детето. Кърмих го 1г и 4м, отказването беше взаимно. На него не му се сучеше вече, а на мен не ми се кърмеше.
Според мен е нормално да минаваме през подобни мисли, но пък е важно да сме достатъчно разумни и да не пишем края на историята преди дори да е започнала.
Според мен е нормално да минаваме през подобни мисли, но пък е важно да сме достатъчно разумни и да не пишем края на историята преди дори да е започнала.