За или против религията в училище

Не ми стана ясно - иконите ще се раздават с предупредителни надписи, тип реклама, или с вълшебна сила ще пазят?

В конкретния случай - случва се една некадърна измама с пари за обществени поръчки, ама все пак възложител е МВР.

Здравейте!
Проектозаконът на ЗПУО е оставен за обществено обсъждане тук
https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9133
От 23 май до 23 юни 2025
Мненията виждам се изразяват като коментар.
Предлагам, както изразяваме мненията си в групите, така да го направим и там, дано някой ги вземе под внимание!

Допълвам мнение на sanaka:
 на посочените тук мейли  https://m.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cHMlM0ElMkYlMkZ3d3cubW9uLmJ … zbXNnNDk3NjYyNzY=
също може да се изразява мнение по проектозакона

Не знам колко са последователите на църквата,но ми прави впечатление ,че  всички поклонения се правят в църква.

Това каква връзка има с училището?
На училище ходят (или поне се надяваме), за да получат прилични светски знания, а не на поклонения.

Във връзка с това ,че църквата нямала последователи  и решила да си набави с малките деца.

Това няма нищо общо с последователите. По-скоро е показателно колко са християни българите — чакат близкият да почине, за да отидат до църквата и да говорят със свещеника. През останалото време трябва да ги гониш и хващаш за ръка, за да влязат в храма.
Но е показателно, че голяма част от българските свещеници също са против въвеждането на тази дисциплина и са против патриарха. Този ще докара схизма в самата българска църква.

По тая логика когато и да ходят българите в църквата, все ще е показателно колко (не) са християни. Поклонение - чакат някой да умре, празник - битово християнство, екскурзия - само по екскурзии, и какво още...

Ами да, няма последователи. Заради едни хора дето забраниха да се чества Коледа, забраниха да се ходи, дебнеха кой как на прибежки отива да палне една свещ И които първи се навряха в храма след това. И заради едни други хора, надянали раса, които през първото време пишеха доноси, а през следващото се облагодетелстваха лично.

Ами всъщност е точно така.
Вярващите се молят, примерно мюсюлманите по няколко пъти на ден. У нас аз не знам някой да се моли ежедневно,  а не при крайна нужда, а и да го прави е изключение. Повечето дори не знаят молитвите.
Католиците се причестяват и ходят на изповед, всяка неделя на църква на литургия. И това малко хора у нас го правят. Повечето палят някоя свещ като се разтъжат нещо и то пак не в израз на вяра, ами по обичай. За здраве, за починал.

Факт е, че не сме от религиозните народи. Вярващите са по-скоро изключение, а и те се отличават с някаква своя си вяра, която често не съвпада с църковните християнски  догми, а по скоро не искат да се определят като атеисти. Не вярват в християнския бог, светата троица,  а че "има нещо". Ама то това нещо може и извънземни да са...

Вярващите народи не са така, те спазват ритъма на религията си и в ежедневието и цялостно в живота. Възпитават и децата си от малки, в семейството.

Човек може да е християнин, без да влиза в църква. И да не е християнин, влизайки всеки ден в църква. Душата и мислите трябва да съответстват на християнските ценности.
Мисля, че християнските ценности се носят в душата- смирение, доброта, помощ към близките, любов, уважение и още много други. Готовност да поставиш другите и техните нужди пред своите. Готовност да се притечеш на помощ, без да се замислиш. Да благодариш- на шофьора в градския транспорт, на чистачката е училище, на всеки човек, каквато и да е работата му.
Тези християнски = човешки добродетели се учат с пример / напр от родителите/, не с предмет в училище.
А църквата като място е една институция.
Аз например се моля и благодаря всеки ден, но не непременно в църква.
Показвам с пример на семейството ми как трябва да благодарим за добрия учител в училище, за добрия приятел, за добрия съученик на мястото до нас, за добрия пример. И така, нещата, за които благодарим, се увеличават.
Предмет религия в училище ще е поредния предмет, който децата да не искат.
Всеки сам трябва да избере вярата си- и тогава да я приеме.
Имам примери за хора, покръстени в една църква и отказали се в името на друга вяра. Това струва ли ви се добре?

Словото на Данийл за 24 май.
https://www.youtube.com/watch?v=KOKfbK2-mCU
Словото на проф. Амелия Личева по същия повод.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2025/05/24/4786110_ameliia_lichev … _subaria_svetove/

То бай Тошо ли изнесе реч, патриархът на църквата ли..

Аз съм "за" изучаване на религията в училище.
Темата за Бог (или да кажа за религията, не знам) ми е интересна още от малка. В училище не съм изучавала такъв предмет. Никога не са били предлагани такива часове. Само помня, че един ден в гимназията, в междучасието дойдоха някакви хора (, може и от училището да са били) и оставиха по чиновете "Християнска етика":



Веднага разлистих помагалото. Имаше неща, които ми допаднаха.
След години, в период на търсене на отговори, на утеха, се обърнах пак към тази книжка. Помогна ми.
Купих си и Библия, за да виждам контекста на тези цитати, които четях в помагалото. Старият завет по-скоро не ме грабна, с Новия  - нещата бяха по-добре.

Бог много ми е помагал. Знам, че някой ще каже, че може би съм постигнала, това, което съм постигнала, заради собствените си усилия. За мен тази мисъл е горделива.

Засега нямам деца, но, ако някой ден имам, мисля, че ще се радвам да учат християнство, защото знанието дава яснота на вярата. Преди да прочета тук-таме за Бог, преди вярващи приятели да ми говорят по темата, преди да посещавам литургии, вярата ми беше някак висяща в пространството, несвързана, мъглява. Например  - това със Светата Троица въобще не го разбирах. Объркваше ме.

Да призная нещо - езотеричните ми търсения помогнаха да узная повече за Иисус Христос. За съжаление - Библията е окастрена откъм обем, а и преводът на места е недобър. Това пречи на това да имаме по-голямо разбиране. Как да разбереш цялото нещо, като ти дават да се запознаеш с част от него?

Има още една причина да искам християнството да изучава в училище - много добре си знам, че ако детето ми се разболее или нещо лошо се случи с него, бързо ще се обърна с молитва към Бог.
Ако преди това съм казала "не" на религията в училище, ще се чувствам използвачка...

Трябва да правим разлика между личното и  общественото. Да видим връзките, последиците,  да разсъждаваме като държавници, за да разберем решенията им. И какво стои  зад тях.
 Тук зад една благородна идея, да  учим децата на добро, стоят интереси  и ще се проявят в пълна сила скоро . Всъщност с реализирането на проекта  ще стане ясно.