Неизпълнен финансов ангажимент от партньор - бъдеще на такава връзка?

Добре де, аз едно не разбирам - как взимате решение за ин витро без да сте планирали как ще го плащате - дали двамата ,дали единият, дали можете да си го позволите. И най-вече как той ще гледа дете (имам предвид чисто финансово, защото все пак детето изисква и разходи за отглеждането си) щом не се ангажира финансово с направата му? Малко ми звучи сякаш той иска дете без да е обмислил как ще се грижи за него финансово. Една моя приятелка прави ин витро и от нея знаме е доста скъпо.
Според мен когато те е питал дали искаш да ти даде пари е трябвало да му кажеш да поеме половината-все пак това дете не е само твое. Защо си отказала щом не можеш да си го позволиш?

Иска да има дете и обсъдихме разходите.
Той има по-голям доход от мен. Това бе първия опит за споделен разход между нас. В останалите случаи до сега е било всеки за всеки.
На мен ми изникнаха извънредни разходи, които пак бяха свързани с инвитрото, и разчитах на думата му. Съответно неговата част покрих с приходите, които ми бяха за ипотечния кредит. Успях да се оправя по мой си начин, но идеята не е аз да правя големи компромиси и да бъда подложена на стрес, а той да си позволи комфорта да е спокоен и да заделя уж общ бюджет, до който аз нямам достъп.
Притеснението ми е, че утре ще подхожда така и към мен и общото ни дете - аз да плащам, а той да се прави на забравил и нечуващ.
Допуснала съм грешки, които ги виждам и приемам. Всеки допуска, вкл. и той.
Две години не могат да бъдат описани в 10 изречения. За мен обаче е важно човек да държи на думата си. Аз го правя и имам такива очаквания и изисквания.

Добавям: не сме стигнали до самото инвитро. Наложи се да мина през няколко процедури, които не бяха малък разход, особено съчетани с други здравословни, които трябваше да бъдат преди инвитрото.

Снощи каза няколко неща под афект, които няма как да пренебрегна.
Едното бе, че е имал съмнение за връзката ни, защото съм го подвела, че мога да имам деца. Той знаеше, че с предишния ми партньор сме били в по-дълъг период на зачеване, знаеше за конизацията ми. Но не съм му била казала, че съм с една тръба преди да се обвържем. Явно не е допускал и, че яйчника ми с тръба ще спре да работи на 38 г.
Другото, което каза и ме втрещи, бе че не бил сигурен дали да инвестира в мен и един лев, защото не знаел дали ще имаме дете. Аз от 4 месеца съм на хормонална терапия, по няколко пъти в месеца на прегледи, минах през 2 процедури, а той не знаел…
Беше под афект, но как да се чувствам след такива думи…
Хормоналната терапия ми влияе емоционално, напрежението на работа също много ми влияе, и имам нужда от истинска подкрепа, а не притеснения относно моето финансово състояние. Пиша “моето”, защото той не ми е помогнал реално с нищо. Пита, поема ангажименти, но бездейства. Когато повдигна темата отново имаме безкрайни разговори, но никакво действие след тях. А тя не ми е приятна.

Той има по-голям доход, той иска дете и не е дал нищо досега... Сериозно трябва да се замислиш дали да се подлагаш на всичко това. Човек рядко е само финансово стистнат.

Докато финансово всеки си е за всеки, не бих правила дете с никого.

Особено щом това е първо ин витро. Ако се наложат 5 или 10 - сама ли ще продължиш да плащаш и да се бориш?

Пак се повтарям ............искаш партньор получила си партньор.........според мен деца се създават с Любов/Любим/Съпруг ..........

Първият ви споделен разход..............колко романтично.

Тотално ти/вие е сбърканата представата какво е това семейство и има ли то почва у нас

И партньор не щом се оправя с всичко сама. Има двойки, които си делят разходите и не страдат от това. Ама тук се е нагърбила само тя.

Не знам как се решаваш да имаш дете от такъв човек. Щом за нещо толкова важно и за двама ви не можеш да разчиташ на него.

Срещала съм и друг път такива случаи, в които жената си плаща инвитрото. Може и в бг-мама да съм чела. Обикновено, когато причината за инвитрото е у жената и/или мъжът не гори от особено желание да става баща, изобщо или от конкретната жена.

Със сигурност преди инвитрото е имало и други заявки за финансовото му поведение, та или те устройва, или, ако не те устройва, не предприемаш инвитро. Нещо ми е с много даскалски вайб темата, ама все пак, не чакай да те умолява да приемеш пари, искай ги ти.

Според мен и ти си виновна в тази ситуация. Ако първоначално беше показала позицията си като „или заедно, или нищо“, сега нямаше да си разочарована от него.

И друго нещо: той ти пита дали имаш нужда от пари и ти казваш, че ще се справиш сама. Ама няма нужда да показваш ината си.

Иначе не, аз никога не бих се забъркала със стиснат мъж, защото познавам много такива. Те винаги висчко вземат само за себе си, ограничавайки семейството. Това не е мъжествено. Ако той не ти даде нито стотинка сега, докато сте в процес на създаване на семейство, то и след раждането на детето нищо няма да се промени. Дори може да стане по-зле.

Имам близка, която си плащаше сама ин витрото, даже няколко пъти. Но мъжът до нея в това време купи за семейството жилище, автомобил, поемаше сметките и пазаруването.

Га си яла кюфтета не си ревала
Ами ти сама си си виновна. Ти си избрала този човек.
Не ми казвай само - ама аз не знаех, че е стиснат. Видно е, че си знаела. И вместо да кажеш - давай парите или прекратяваме, ти си поела всичко. Ти си виновна.
И какво те интересува ние дали бихме търпяли такъв и дали бихме раждали от такъв?
Или пишеш нещо и пускаш фалшиви теми или си някоя дето бакиите в живота все някой друг трябва да оправя.
Сори, но нито имаш очаквания, нито изисквания, щом си допуснала тази ситуация, а  не си скръцнала със зъби в началото.

Веднъж му казах, че ще се оправя сама. Преди това съм заявявала, че искам да ми помогне. След това също. Действие 0.

Е, ако ти стане инвитрото поне ще кажеш с гордост, че си е само твое. Все пак ти си плащала
Да, това което си му казала вече го писа и е супер тъпо, че си го направила.
Трябвало е да му кажеш да ти даде еди колко си.
Казваш първия ден, казваш втория ден и ако продължава го помолваш да изчезва.
Или ти изчезваш.

Е, на него му е удобно с теб. Ти плащаш, а той? Добре му е на човека. Ако вече мислиш дали си направила правилния избор, по-добре е да спрете на този етап. В противен случай ще ти бъде по-трудно в бъдеще.

Забелязах, по време на бременността, когато правех изследвания, прегледи и пр., че нещата всъщност са уредени доста практично. Мъжът, като отиде с жената на преглед, процедура и пр., жената влиза вътре и докато мъжът стои и я чака отвън, го приканват да плати сметката. И да не им идва отвътре на някои, е като очакването от персонала мъжът да плати сметката при интимна вечеря в заведение. Става им неудобно и плащат.

А за това инвитро ако пък толкова държиш да имаше дете не може ли да смениш донора?
Други сперматозоиди, щом няма да участва.