Неизпълнен финансов ангажимент от партньор - бъдеще на такава връзка?

Чакай, инвитро не е евтина процедура, защо ти сама си се нагърбила да я плащаш изобщо? За да не идат парите на онзи, който уж ти се пише мъж, зян? Парите не би ли трябвало да са от двамата?
Щом е така, защо го намесваш изобщо, може да забременееш и с донорски материал, от Скандинавието, да родиш син с гени на викинг, примерно, а не син на Мунчо, дето пет лева не е дал!
Този отсега се стиска, а ти разчиташ на него.
Искай му поне 2/3 от сумата на първо време с ултиматум раздяла.

Искаш партньор,  получаваш партньор.....какво не ти харесва резултата?

Договорихте ли коя част на детето на кой е?

Аз със стиснат мъж по принцип никога не бих се хванала, камо ли да оставам с него, че през инвитро да минавам. Индикации със сигурност е имало, просто ти си затваряла очите вероятно заради голямото ти желание да имаш партньор.
Какво бъдеще да има тази връзка? Ако можеш да стоиш с човек на когото за нищо не можеш да разчиташ, който директно те лъже и те оставя сама да се оправяш, тогава бъдеще има. Той ще е безкрайно доволен, а ти гледай да си намериш стабилна работа, че иначе лошо.

Помисли си добре дали искаш дете от този мъж.Сега е стиснат ми после като станете трима не ми се мисли . Задай си няколко въпроса. В бъдеще ще можеш ли да разчиташ финансово на него и с майчинството в България ще можеш ли да се оправяш сама?

А той въобще има ли толкова пари? Да не се окаже, че няма?
И защо като те пита той, ти му казваш, че не му искаш парите?! Ама на мъжете им се казва точно и ясно какво искаш от тях. И сега като му се направи на интересна, че можеш и сама да се справяш, ще видиш пари на куково лято.

Не ми е приятно да ти го кажа, но и ти имаш вина за създалата се ситуация.
Казала си, че ще поемеш всичко по инвитро. Това не е чанта или обувки. Това е общото Ви дете и са ужасно скъпи процедури. Когато стартират в началото нещата така, е по-трудно да се пренастроят, но не и невъзможно. С женски фактор ли сте?
Вие  на колко години сте? Женени ли сте изобщо? От колко години сте заедно? С другите финанси по общия бюджет как процедирате? Делите ли всичко до стотинката? Каква е разликата в доходите ви? Има ли сериозна разлика или вземате сходни заплати?
По принцип, мечтата за дете трябва да е ОБЩ проект. Възможно ли е на него да не му е много важно? Изобщо има прекалено много липсващи детайли, за да се отговори адекватно (поне до някъде ) на въпроса.[

Той дете иска ли от теб? Заедно живеете ли и как Ви е разпределен бюджетът/ разходите?
Аз нормални семейства, които си делят парите на мои и твои, цепят стотинката кой колко платил в магазина или за тока, не познавам. На това дете предварително написахте ли в две графи кой ще купува памперси, дрехи, обувки, лекарства и как ще делите? Несериозна е тази работа, така нормално семейство не се създава !

И на двата въпроса "не".
Поведението му не е на партньор, а на дете.

Щом сте стигнали до инвитро би трябвало да сте ги изяснили тези неща или бюджета да е общ. Не сте се сметнали случайно в леглото и да си забременяла. Това са изследвания, процедури, сега ли видя че е стиснат?
Не е нормално, както и да си делите 50/50,просто трябва да сте семейство.

ПО-горните 4-5 мнения казват всичко, няма какво да добавя. Освен това, че детето е съвместен проект, особено с инвитро. И ако единият не участва съвместността я няма, а от там няма и връзка/семейство. Хубаво си помисли дали да продъжаваш и с процедурите (не разбрах успешно ли е било) и с връзката.
Но и ти имаш вина, както много хубава са ти казали - поемаш всичко, заявяваш, че ще се справиш сама и очакваш той да се разчувства. Ми няма, мъжете наистина обичат ясните условия. Да не говорим, че може и той да няма пари. Което пак ни връща до съвместния проект - не сте го обсъдили както трябва.

Кой крив кой прав вие си знаете най-добре. Така с два абзаца да се разкаже и да може да се търси съвет не се получава.
Според мен се опитай, максимално обективно, да премислиш случващото се и да вземеш решение как да продължите. В моменти на афект, еуфория или яд, съм вземала такива безумни решения, че се срамувам сама от себе си. А когато нещата се успокоят, си давам равносметка, че  в живота със съпруга ми е пъстро от сутрин до вечер - ту ме дразни, ту не мога без него, ту не го понасям... но истината е че си го обичам дори и когато нямам търпение да се махне от главата ми.
По отношение на парите - където има пари има караници, но където няма пари има много караници, така съм запомнила аз. Нормално е в периоди на по-ниски доходи да имате по-чести и по-голям брой търкания. Просто се разберете като големи хора как да се случват нещата. Щом сте партньори би следвало да имате обща цел - бебе, дом, семейство и двамата да работите за нея. С изказвания като " ще се оправя" , " аз..." няма да се диалогират важните теми, а само ще ги отлагате във времето.

Как стоят нещата с общия ви бюджет за останалите ви разходи?
Само за ин витрото ли е проблемът? Кой плаща за жилище, режийни, битовите разходи, почивките, колата, за всичко? И той има ли толкова пари?
Но... горното би трябвало отдавна да е ясно, щом сте стигнали до планове за общо дете. Разходите за създаването на това дете са аналогични на тези по отглеждането му и следва да са задължение и на двамата.
За изследванията и за подготовката за процедурата той изобщо ли не е участвал? Поне за неговата част - не си ли плати за спермограмата, микробиологията, оплождането?

Това, че сама си плащаш инвитрото при наличие на половинка, т.е. бъдещ баща, ме остави безмълвна.

Асистираната репродукция е съществен разход, който трябва да е добре обмислен и планиран. Ако разчитате на приходи от заплата до заплата, и едно забавяне и неизплащане ви създава финансови затруднения, може би моментът не е добре преценен. Може би е трябвало да си направите общ фонд със събрана сума за всички твърди и евентуални разноски по един цикъл, и да не го мислите в движение. Така ще сте спокойни и свободни да се съсредоточите върху процеса, без излишни нерви и стрес.

От така написаното, човекът или не е достатъчно мотивиран да става родител, или е финансово затруднен. А може и комбинация от двете. При всички случаи комуникацията не е на ниво и от двете страни.
Авторката проявява ненужна гордост в случая:
Защо? След като има уговорка, тя трябва да се спази. Разговорът тук трябва да е  много по-ясен и категоричен - "Ти искаш ли изобщо да имаме дете и ще спазиш ли твоята част от финансовата уговорка? Даваш ли си сметка, че едно дете е сериозен разход, и ще участваш ли в отглеждането, или ще трябва и с това да се справям сама?".

Непрекъснати разговори с преливане от пусто в празно, недомлъвки, натяквания, притеснения да се говори открито - това не е продуктивно за никоя връзка. Свалете всички карти на масата и се изяснете, ние тука няма как да знаем какъв е случаят. Ако мъжът е преценил, че не желае да минава през процедурата (което е негово право, разбира се) - трябва да има достойнство да го заяви, и да освободи жената да осъществи мечтата си да стане майка и без неговото участие (или по-скоро безучастие).