Толкова бях и все още съм в глъбена в това кога ще стане и дали ще стане, че гледам доста песимистично, а и напоследък се случиха неприятни неща в семейството ( на ММ майка му три пъти влиза в болница и докторите не й дават много, но все пак всичко зависи от Господ, та в момента живеем в непрекъснат страх) и тоя тест ни даде надежда от която имахме нужда и после ни срина. То е като да дадеш на дете, което много иска кученце едно и на другия ден да му го вземеш и да кажеш, айде стига ти толкова, порадва му се. И не е само заради теста, а така се чувствам за последните 4 години. Тази седмица спях по 4-5 часа на нощ, паник атаки, не знам как оцелях, днес поне успях да се наспя. Въобще всичко ми е минорно, надявам се да е период, защото иначе.......Затова избирам да вярвам на вас и че може пък след този фалшив положителен тест да дойде истинския положителен. Така веднъж куриера на Еконт беше оставил пред нас кашон с памперси и аз помислих, че ММ го е поръчал и се шегува, оказа се за съседката, че тя има бебе, е да, ама го бяха оставили пред нас
Та да, понякога грешката може да е вярна

Препоръчани теми