- Публикувана: 11 апр. 2025, 20:39 ч.
- Последно мнение: 12 май 2025, 22:40 ч.
Пролетта донесе най-добрата вест - най-сетне положителен е моят тест ! ~бебеправене 619~
На новите - добре дошли ! Ние тук се обичаме, уважаваме и много си помагаме !
Молим ви, представете се – на колко години сте, откъде сте, от колко време опитвате, колко дълъг е цикълът ви, кога е овулацията ви, имате ли вече деца, и всичко друго, което прецените ! Дано темата ви донесе информация, положителни емоции и приятелско рамо в трудните моменти !
Ние сме малко общество за взаимопомощ и подкрепа в пътя на бебеправенето.
Тук не е място за хвалене с положителен тест в първи пост или въпроси от типа на 'здравейте, виждате ли втора черта?'. За тази цел във форума има други теми, молим, потърсете ги.
Anigo arogans bananovolisto Believe 23 Belflower Greyspirit kukumiavka m-angel Mandaria Michelle:) Miracle Monita576 nasito8988 patencce1 petufin rave Salsera Sisi_cat shan^tall Одри Светослава Ангеловаа Среднощно слънце ВаНиЛа 2402 
Пореден преглед,
чакаш на опашка с часове..
Отново тестове и диагнози,
в очакване на алени чертички две!
Една несбъдната мечта си пожелаваш,
на всеки празник и рождени дни..
И много силно се надяваш,
Ала очите не пресъхват
и не спира да боли!
И плановете често се объркват,
изнизват се година, две,
понякога и повече от три..
В домът ти все е някак тихо, празно,
а в съзнанието мрачни мисли се въртят.
Но чувала съм, че доброто е заразно
и важен е приятелският кръг!
Често чуваш - "отпусни се",
"недей да мислиш"
или "всичко ще се нареди"!
Но всичко, през което преминаваш,
не се забравя,
дори понякога е трудно да се спи!
Една несбъдната мечта,
до нея пътят е трънлив!
Потъваш често във бездънна яма
и трудно се излиза жив!
Но ето тук си, тук сме
и не сме сами!
Среши косите си, вплети ги,
дълбоко дъх си поеми.
И нищо, че короната е тежка,
изтупай раменете, изправи се,
и гордо на главата я сложи!
За втори/трети/пети дубъл приготви се,
а вместо грим се усмихни!
Незаслужено страдание,
усещам как по вените се стича.
Наляга ме жестоко отчаяние,
ала душата иска рожба да обича!
Очите ми са като водопади,
сърцето ми като неспящ вулкан..
Трън под кожата,
трудно се вади
и все напомня, че е там!
Кажи ми как
да спра да страдам, да я мисля..
Да спра сърцето
да я иска..
Тази мечта недостижима,
в утробата живот да има.
Тежък кръст на раменете нося,
кажи кого да моля,
от кого да прося!
Към Господ се обръщам често,
не чува моите мълва..
Отново напоявам presto
ала чертата е една.
Сънят превръща се в кошмар,
и пак пропадам в бездна.
Искам да се махна,
да избягам, да изчезна.
Но знам, че трябва да се боря,
Напук на себе си и своята съдба!
Ще се въоръжа със силна воля,
готова съм за дълга,
изтощителна борба!
Накрая ще изляза победител
и сърцето безгранично ще обича,
наградата ще е РОДИТЕЛ,
а някой, тихо, "мамо" ще изрича !
Мило мое мъничко човече,
мое щастие, мой блян!
Как силно искам да те гушна вече,
Никога не ще си сам!
Ще има мигове на сълзи
и поводи за греещи усмивки.
Но всичко ще се нареди,
щом вкъщи сме затрупани
от бебешки играчки, пелени, завивки.
Отправям поглед към небето,
ръка полагам на сърцето.
Молитва, устните прошепват,
да се появиш,
на топличко, до термин,
да се задържиш!
До теб ще бъда неотлъчно,
ще те закрилям
и над теб ще бдя!
Понякога ще ми е трудно, мъчно,
но знай,
ще се старая, ще опитам
да бъда
най-добрата майка на света !
Тоалетна, чашка и тест -
чакаш минути пет или шест.⏱️
Ето черти - цели са две,✅
сълзите напират - ще имаш дете!🥹
Гадене, киселини и хормони,🤢
Шоколади ядеш с цели кашони.🍫
Първа фетална и втора, и трета -
време да раждаш е майчице клета!🫄
Контракции, разкритие и много болка,😵
врещиш изтощена - искаш упойка. 💉
"Напъвай" - крещят всички над тебе🧑⚕️
и чува се плачът, мощен, на бебе. 👼
Плацента, шевове - ох няма край...🙄
вземаш детето и попадаш във Рай! 🥰
Изписването е на дневен ред,
там всеки ще ти даде непоискан съвет. 🗣️
Памперси ,хранене и спане,
това бебе ще спре ли да реве? 🥴
40 дни и погача голяма -🍰🧁🍬
всяка жена акъл от опит ти дава. 🧏
Още рев, ако и колики мощни,😨
ти вече не спиш по цели нощи.💤
Помощ накрая търсиш в група за мами,🫶
там всички знаещи са се събрали.🧑💻
Минава месец, втори и вече сме в шести -6️⃣
сега се вълнуваме от пюретата месни!🥔🥦🥕
На дневен ред вече е друго -
зъбите никнат, виждам се в чудо!🦷
Приспиваш в количка, на ръце и в кошара...
но ефект от всичко естествено няма!!!!!🙄
Разбирам - да си майка е сбъдната мечта. 💗😘
Цветни снимки и проверки,
спермограми, овитрели.
Яйцеклетките ми вече са узрели !
Засякох овулация,
готвя за мъжа сензация.
Обаче моят мъж се умори,
иска вече да поспи.
От секс ни писна вече,
да идва малкото човече.
Писна ми на ленти да пикая,
хайде да става накрая.
Вдигам си краката аз сега,
седя и чакам втората черта.
Спермограмата му е отлична,
яйцеклетката налична.
Само трябва да се срещнат те,
и да станат чертички две.
*Нека мен и теб в едно да съберем*
Когато двама души срещат се,
минава време и започват те
семейството да се увеличи с още един член,
когато кажат си ‘‘Нека мен и теб в едно да съберем !‘‘.
Мечти и надежди силно се разпалват,
някъде там двама спират да се пазят.
Дни, месеци, дори години понякога минават,
време, пари, нерви, всичко готови са да дават !
Първо откъсват част от своята душа и сърце,
докрая поръсват с любов. Да ! Те искат дете !
Трудно е, много търпение се иска,
понякога сълзи тихо ронят се, зъби се стискат.
‘‘Не се напрягайте !‘‘ – отстрани лесно е да казват.
Как, когато чакаш такъв дар, трудностите да не те смазват ?
Някъде там в един момент се случва,
теста показва две черти, а в гърлото засяда бучка.
Този път обаче напират радостни сълзи,
мъжът, когото обичаш, с дете ще дариш !
Трудностите през бременността, всичко си заслужава,
а борбата преди това не се забравя !
Но когато гушнеш малкото човече всичко избледнява,
някакси по-леко става и осъзнаваш, че вече станала си МАМА !
*Сила*
Ако днес се чувстваш унила,
ако в себе си не намираш вече сила.
Ако ти се струва вече невъзможно
или пък невероятно сложно.
Не спирай! Продължи напред,
може още утре да е твоят ред.
Бори се! Ще си заслужава,
животът рядко даром дава.
И ако имаш нужда - поплачи си,
излей каквото ти тежи.
А после на краката стъпи си
и недей повече тъжи.
Идва малкото човече,
може би дори на път е вече.
И то ще иска мама с усмивка широка,
да му показва винаги вярната посока.
И ако днес се чувстваш унила,
намери в себе си сила,
защото идва малкото човече,
сигурно дори на път е вече !
Hr
Важни теми:
Тестове за овулация
Автоимунен тиреоидит на Хашимото
Бременна ли съм ?
Добавки и витамини
Стойности на ЧХГ
Hr
Старата тема
Обща отчетна тема на нашите успели момичета
rave: M - 12.04; O - 27.04; T - 11.05 
Здравейте, момичета!
Още в началото искам от сърце да благодаря на rave за поканата да бъда орисница в новата тема. За мен е чест и радост!
Не мисля, че някога съм разказвала моята история, затова ще го направя сега — накратко, но от сърце.
На 35 години съм и до 29-ата си се занимавах професионално със спорт. Майчинството никога не е било на преден план — животът ми беше друг.
След като се отказах от спорта, всичко започна отначало.
Срещнах бившия си приятел и не след дълго започнахме опити за дете.
Но вътре в себе си усещах, че нещо не е наред… Трябваше ми време, за да се осмеля да чуя вътрешния си глас — този, който шепнеше, че не мога да бъда себе си, че не мога да говоря свободно с човека до мен за неща, които би трябвало да са естествени.
Събрах смелост и прекъснах тази връзка. Просто знаех, че не е нормално да се притеснявам да кажа, че съм в овулация и че е време за опити. Та нали, ако няма откровена комуникация… как ще отглеждаме дете?
Останах сама. Но не и празна.
Бях пълна с надежда и с вяра, че моят човек е някъде там. И че ще се намерим.
И така и стана. След година, когато вече имах до себе си правилния човек, реших, че отново е време да се включа в любимата ми тема — този път с мечтата да остана, докато забременея.
Не си дадохме много време за естествени опити — може би два–три месеца. Направихме изследвания и видяхме, че причината е мъжки фактор. Насочихме се към ин витро — и по Коледа, на 25.12, видях двете чертички…
Най-красивият подарък.
Макар забременяването да се случи сравнително лесно, самотата беше с мен дълги години.
Затова искам да ви кажа нещо важно:
Пожелавам на всяка една от вас да получи подаръка, за който мечтае.
Но най-вече — не губете себе си по пътя.
Слушайте сърцето си. Правете това, което ви кара да се чувствате добре и спокойно.
Вие сте важни. Вашето усещане, вашият мир, вашата истина.
За финал — пръскам розов прашец и се надявам съвсем скоро да се изнесете от групата, но тя никога да не загуби топлината, която излъчва — макар и виртуално.
Още в началото искам от сърце да благодаря на rave за поканата да бъда орисница в новата тема. За мен е чест и радост!
Не мисля, че някога съм разказвала моята история, затова ще го направя сега — накратко, но от сърце.
На 35 години съм и до 29-ата си се занимавах професионално със спорт. Майчинството никога не е било на преден план — животът ми беше друг.
След като се отказах от спорта, всичко започна отначало.
Срещнах бившия си приятел и не след дълго започнахме опити за дете.
Но вътре в себе си усещах, че нещо не е наред… Трябваше ми време, за да се осмеля да чуя вътрешния си глас — този, който шепнеше, че не мога да бъда себе си, че не мога да говоря свободно с човека до мен за неща, които би трябвало да са естествени.
Събрах смелост и прекъснах тази връзка. Просто знаех, че не е нормално да се притеснявам да кажа, че съм в овулация и че е време за опити. Та нали, ако няма откровена комуникация… как ще отглеждаме дете?
Останах сама. Но не и празна.
Бях пълна с надежда и с вяра, че моят човек е някъде там. И че ще се намерим.
И така и стана. След година, когато вече имах до себе си правилния човек, реших, че отново е време да се включа в любимата ми тема — този път с мечтата да остана, докато забременея.
Не си дадохме много време за естествени опити — може би два–три месеца. Направихме изследвания и видяхме, че причината е мъжки фактор. Насочихме се към ин витро — и по Коледа, на 25.12, видях двете чертички…
Най-красивият подарък.
Макар забременяването да се случи сравнително лесно, самотата беше с мен дълги години.
Затова искам да ви кажа нещо важно:
Пожелавам на всяка една от вас да получи подаръка, за който мечтае.
Но най-вече — не губете себе си по пътя.
Слушайте сърцето си. Правете това, което ви кара да се чувствате добре и спокойно.
Вие сте важни. Вашето усещане, вашият мир, вашата истина.
За финал — пръскам розов прашец и се надявам съвсем скоро да се изнесете от групата, но тя никога да не загуби топлината, която излъчва — макар и виртуално.
Записвам се да Ви следя ❤ rave Прекрасна тема. ❤
Токио прекрасна история. Честито розовко и дано всичко бъде наред до финал.
Аз не мога да Ви ръся с розов прашец, мога да раздавам само памперси с цвят горчица от една много продуктивна дама. 😀
Токио прекрасна история. Честито розовко и дано всичко бъде наред до финал.
Аз не мога да Ви ръся с розов прашец, мога да раздавам само памперси с цвят горчица от една много продуктивна дама. 😀
Здравейте! Включвам се и аз в темата, с надеждата тази пролет да видя отново двете чертички.
Страхотна история, Tokyo! Пожелавам ти много дни изпълнени с любов и топлина!
Накратко за мен - на 31 години съм и имам едно детенце - януарче, на 6 години, с което забременях, както се казва - от въздуха. С мъжа ми решихме да си имаме още едно детенце, но се оказахме с мъжки фактор. След близо година неуспешни опити, решихме да не чакаме повече и прибегнахме до инвитро.
Миналият месец ми беше пункцията, от която имаме 5 снежинки. В момента чакам да ми дойде цикълът в края на месеца и да започнем подготовка за трансфер през Май.
Пожелавам успех на всички ни!🍀
Страхотна история, Tokyo! Пожелавам ти много дни изпълнени с любов и топлина!
Накратко за мен - на 31 години съм и имам едно детенце - януарче, на 6 години, с което забременях, както се казва - от въздуха. С мъжа ми решихме да си имаме още едно детенце, но се оказахме с мъжки фактор. След близо година неуспешни опити, решихме да не чакаме повече и прибегнахме до инвитро.
Миналият месец ми беше пункцията, от която имаме 5 снежинки. В момента чакам да ми дойде цикълът в края на месеца и да започнем подготовка за трансфер през Май.
Пожелавам успех на всички ни!🍀
Здравейте, момичета!
Токио, много хубава история!
Аз съм в първи ден закъснение на цикъла по едното приложение, с което го следя, а по другото показва трети ден закъснение. Правих тест сутринта, но за съжаление е отрицателен. Чакам си сега цикъла, макар за първи път да ми се случва да не усещам никакви ПМС.
Успех на всички момичета и скоро да има добри новини за всяка от вас!
Токио, много хубава история!
Аз съм в първи ден закъснение на цикъла по едното приложение, с което го следя, а по другото показва трети ден закъснение. Правих тест сутринта, но за съжаление е отрицателен. Чакам си сега цикъла, макар за първи път да ми се случва да не усещам никакви ПМС.
Успех на всички момичета и скоро да има добри новини за всяка от вас!
Боцвам се и аз!
Токио, всичко да е наред до самия финал!
Токио, всичко да е наред до самия финал!
Скрит текст:
Аз още киселея заради вчерашния ъпдейт. Снощи си проведох малко самотерапия - лежах и си говорих някакви неща наум:
- това, което в момента строим, един ден ще е нещо, което можем да докоснем. Просто тоя ден няма да дойде толкова бързо, но ще дойде.
- изтощена съм, защото съм съвестен, отговорен човек, правя всичко по силите си и не претупвам нищо
- един завой повече не е грешен маршрут и не води към провал
Както казва психотерапевтът - “трябват котви, които да ни държат да не отплаваме”
Та снощи бая заораха по дъното тия котви.
- това, което в момента строим, един ден ще е нещо, което можем да докоснем. Просто тоя ден няма да дойде толкова бързо, но ще дойде.
- изтощена съм, защото съм съвестен, отговорен човек, правя всичко по силите си и не претупвам нищо
- един завой повече не е грешен маршрут и не води към провал
Както казва психотерапевтът - “трябват котви, които да ни държат да не отплаваме”
Та снощи бая заораха по дъното тия котви.
Честито розовко, Токио! 
Да се напълни темата с много положителни тестове.
Момичета, пак се допитвам до вас, понеже се познаваме и знам, че може да ми помогнете с разчитането на изследвания.
Има ли нещо нередно тук? Чувствам се много зле - тревожност, задух, потиснато настроение и често главоболие. Не знам, не мисля, че е на психична основа, мислех, че ще излезе нещо от изследванията, но май ще трябва още да търся причини. Това високо ФТ4 може ли да ми предизвиква такива симптоми?
Да се напълни темата с много положителни тестове.Момичета, пак се допитвам до вас, понеже се познаваме и знам, че може да ми помогнете с разчитането на изследвания.
Има ли нещо нередно тук? Чувствам се много зле - тревожност, задух, потиснато настроение и често главоболие. Не знам, не мисля, че е на психична основа, мислех, че ще излезе нещо от изследванията, но май ще трябва още да търся причини. Това високо ФТ4 може ли да ми предизвиква такива симптоми?
Скрит текст: 
Благодаря на Рейв за новата тема и на Токио за орисването, аз продължавам да си ви следя и стискам палци скоро да избухне бебевалеж в темата! 
mommy, изследвала ли си Б12, че имам чувството, че дефицит при него водеше до тревожност и потиснато настроение?
mommy, изследвала ли си Б12, че имам чувството, че дефицит при него водеше до тревожност и потиснато настроение?
Записвам се и аз темичката, хайде да е пълна с положителни изненади! 
Rave, благодаря ти за старанието!
Токио, прекрасна история, пожелавам ти красив розов финал!
Нани, на мен ми изглеждат супер.
Mommy22, аз също не съм специалист, но нещата изглеждат ок. Разбира се, витамин Д е много нисък и за наваксване, но едва ли такива симптоми от него.
Rave, благодаря ти за старанието!
Токио, прекрасна история, пожелавам ти красив розов финал!
Нани, на мен ми изглеждат супер.
Mommy22, аз също не съм специалист, но нещата изглеждат ок. Разбира се, витамин Д е много нисък и за наваксване, но едва ли такива симптоми от него.
Страхотна нова тема, Рейв ❤️, да е много бебеносна и щедра! Лека бременност до финал, Токио! Fayona, честито и до успешна голяма среща на време! Пълнолуние, честито, мамче! Честита да е Кая, много щастлива, сбъдната и обичана да бъде! Бързо се възстановявай ти, сили ти трябват, че забавленията идат! Candy, имаш брутално чувство за хумор, с глас се смея на сравненията и описанията ти! Мисли за творчески прояви, докато бременееш или си в майчинство, изобщо когато и където ти дойде музата!
Аз продължавам да надниквам в темата, чакам още бебета по план
Пращам памперси с кашони от момичетата, скоро вече трябва да ги махат, че пораснаха и е време за следващия етап. Започнахме новостите, на ясла са от началото на април, три дни изкараха, после 7 дни антибиотик. Още не са се възстановили, та и в понеделник явно ще са вкъщи. В тихо отчаяние съм, болестите са ми най-неприемливи от всичко. А тази година всеки месец има по нещо, и нас натръшкват, не е приятно.
Аз продължавам да надниквам в темата, чакам още бебета по план
Пращам памперси с кашони от момичетата, скоро вече трябва да ги махат, че пораснаха и е време за следващия етап. Започнахме новостите, на ясла са от началото на април, три дни изкараха, после 7 дни антибиотик. Още не са се възстановили, та и в понеделник явно ще са вкъщи. В тихо отчаяние съм, болестите са ми най-неприемливи от всичко. А тази година всеки месец има по нещо, и нас натръшкват, не е приятно.
Здравейте и от мен 
нова съм както в темата тук, така и цялостно във форума.
На 27 години съм, почти 28, а моят съпруг е на 37, почти 38 - 10 години разлика. Заедно сме от 8 години, като август 2024-та се оженихме.
От октомври/ноември започнахме с опитите, като първите 1-2 месеца не бяхме редовни - по скоро 3-4 дни сме правили.
От декември започнахме с опитите вече - минах си профилактичен преглед при АГ - отидох по препоръка от мои приятелки при д-р Мазнейкова в МБАЛ Св. София на бул. България., като ми направи: трансвагинална ехография, цитонамазка, взехме проби и за инфекции, като се оказа учудващо позитивен. Предписа ми антибиотик+пробиотик и го завърших. Казвам учудващо, защото нямах никакви физическа симптоматика - нито промяна в ЦС, нито някакъв друг неприязъм да изпитвам. Само че не съобразих да си запиша вторичен преглед и февруари си помислих "може би е добре видя отново всичко дали е наред" и си запазих за март (за съжаление или не, при д-р Мазнейкова са с по месец напред), но МЦ подрани и уви, трябваше да си презапиша чак за април.
Сега в сряда бях при нея, споделих й, че все още продължаваме с опитите, но за момента без резултат. Назначи ми да си пусна в Геника Микоплазма+Уреаплазма - отрицателни са. В сряда отново ще съм при нея, за да обсъдим и евентуално ми спомена да направим цветна снимка на маточните стени - бих го направила за мое спокойствие и да знам, че всичко от моя страна е в норми. Наскоро пусках ПКК + б12 + вит. Д + хормонални - всичко е в норма.
За да е двустранно, посъветва ни и моят партньор да пусне спермограма и обмисляме понеделник/вторник да пусне, за да видим и там как е положението. В този ред на мисли, моля, препоръчайте къде да го направи - в лаборатория по избор, болница ли, ако да, то чувала съм, че в Надежда са много добри (все пак репродуктивната е основно звено и фокус), но цялостно нямам насоченост.
Общо взето съм доста нова в цялото това преживяване, надявах се някак инфантилно, че ще стане 1-2 месеца бебеправене, уви, вече 5-6 месеца правим опити.
Имам редовен 26-27-дневен МЦ, като преди е бил като по швейцарски часовник, но откакто бебеправим има 1-2 дни закъснение. Не си усещам физически овулация, пробвах един месец с лентички, но според тях така и нямах (като бях при АГ тя ми потвърди, че съм имала в левия яйчник) и ги оставих да си следя по календар според апликация (според мен ми варира с това закъсняване 1-2 дни и все не можем да я улучим).
Надявам се на положителен тест тази пролет и аз
нова съм както в темата тук, така и цялостно във форума.
На 27 години съм, почти 28, а моят съпруг е на 37, почти 38 - 10 години разлика. Заедно сме от 8 години, като август 2024-та се оженихме.
От октомври/ноември започнахме с опитите, като първите 1-2 месеца не бяхме редовни - по скоро 3-4 дни сме правили.
От декември започнахме с опитите вече - минах си профилактичен преглед при АГ - отидох по препоръка от мои приятелки при д-р Мазнейкова в МБАЛ Св. София на бул. България., като ми направи: трансвагинална ехография, цитонамазка, взехме проби и за инфекции, като се оказа учудващо позитивен. Предписа ми антибиотик+пробиотик и го завърших. Казвам учудващо, защото нямах никакви физическа симптоматика - нито промяна в ЦС, нито някакъв друг неприязъм да изпитвам. Само че не съобразих да си запиша вторичен преглед и февруари си помислих "може би е добре видя отново всичко дали е наред" и си запазих за март (за съжаление или не, при д-р Мазнейкова са с по месец напред), но МЦ подрани и уви, трябваше да си презапиша чак за април.
Сега в сряда бях при нея, споделих й, че все още продължаваме с опитите, но за момента без резултат. Назначи ми да си пусна в Геника Микоплазма+Уреаплазма - отрицателни са. В сряда отново ще съм при нея, за да обсъдим и евентуално ми спомена да направим цветна снимка на маточните стени - бих го направила за мое спокойствие и да знам, че всичко от моя страна е в норми. Наскоро пусках ПКК + б12 + вит. Д + хормонални - всичко е в норма.
За да е двустранно, посъветва ни и моят партньор да пусне спермограма и обмисляме понеделник/вторник да пусне, за да видим и там как е положението. В този ред на мисли, моля, препоръчайте къде да го направи - в лаборатория по избор, болница ли, ако да, то чувала съм, че в Надежда са много добри (все пак репродуктивната е основно звено и фокус), но цялостно нямам насоченост.
Общо взето съм доста нова в цялото това преживяване, надявах се някак инфантилно, че ще стане 1-2 месеца бебеправене, уви, вече 5-6 месеца правим опити.
Имам редовен 26-27-дневен МЦ, като преди е бил като по швейцарски часовник, но откакто бебеправим има 1-2 дни закъснение. Не си усещам физически овулация, пробвах един месец с лентички, но според тях така и нямах (като бях при АГ тя ми потвърди, че съм имала в левия яйчник) и ги оставих да си следя по календар според апликация (според мен ми варира с това закъсняване 1-2 дни и все не можем да я улучим).
Надявам се на положителен тест тази пролет и аз