Промениха ли се хората след пандемията?

  • 13 476
  • 355
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 9 224
Определено да.
Станаха по-лоши и неемпатипни

# 61
# 62
  • Мнения: 821
Ковид беше само катализатор за всички промени който се случиха. Катализира дигиталната промяна, даже и 15 чаканата електронна рецепта се въведи на юруш хаха, катализира се дистанцирането на хората и някой осъзнаха, че почти сме изгубили живият контакт, Катализираха се разделенията между хората. Но и имаше и хубави неща - почнахме да обръщаме повече внимание на близките си, на здравето си също. Някой осъзнаха ,че има и социален живот без мол и ресторант 

# 63
  • Мнения: 4 455
И аз мисля че беше катализатор за някои хора, но не за всички...
За мен света си е същия, хората около мен са същите..
Имах късмет че никой близък не почина ,нито някой да има последици от ковид.

И само по повод горното питане... ето къде сме, тия с по трите ваксини, че и на децата и на бебетата сложихме.

# 64
  • Мнения: 4 408
Забравих ние с многото ваксини коя година трябваше да умрем. 2023 ли беше, помните ли?

# 65
  • Мнения: 5 720
Нем, променят ти ДнК,-то и ти четат мислите и направляват двйствията. Не умираш толкова лесно и бързо😏

# 66
  • Мнения: 2 221
Само да кажа, че ние сме от тези с най-малкото ваксини. Просто коригирам едно мнение по-нагоре, за да сме коректни все пак. А аз лично не познавам някой, който да е ваксинирал и детето си, да не говорим за бебета.
Но както и да е, да не превръщаме темата във ваксърска/антиваксърска. Всеки има право за себе си.

# 67
  • Мнения: 821
Да си кажа и аз разочарован съм от ваксините. Очаквах Бил Гейтс да ме чипира , та поне да имам нещо с Уиндоус 2020 ,а ма не , ни чип ни Уиндоус. Laughing

# 68
  • Odense
  • Мнения: 23
Пандемията извади наяве скрити страхове и подчерта колко различно реагираме в криза, хората определено се промениха – невинаги в добра посока. Доста от познатите ми позволиха на свои страхове да избуят до степен на малоумие (а иначе става въпрос за много интелигентни хора). Пример - ръцете на бебета и тодлъри се пръскат с дезинфектант многократно всеки ден, не им се позволява да пълзят (вкъщи!), защото на пода евентуално може да има нещо нечисто, което да докоснат.
Явно разделение настъпи между антиваксъри и нормално мислещи хора, застъпници на конспиративни теории, което създаде напрежение дори в приятелства и семейства - отново опит от първо лице. Малко ми омръзна да отбягвам теми или тактично да си мълча.
По темата за отражението на изолацията и онлайн обучението върху психиката на учениците дори си написах дипломната работа за магистратурата.
Като позитивен резултат от пандемията бих посочила по-сериозното зачитане на личното пространство чисто физически. Почти не ми се случва вече някой да се навре в мен, докато чакам на опашка или докато се возя в градски транспорт.

# 69
  • HH
  • Мнения: 3 419
Проблемът е, че някои още скърбим за близките си, а други страдат, че не са могли да идат на Гърция, защото не са имали сертификати.

И да, спрях да контактувам с хора, които мислеха само за конспирации, не защото нямат право да мислят каквото си искат, а защото в техните очи аз(ние) бяхме лудите за връзване.

# 70
  • SF
  • Мнения: 26 466
Много често чувам твърдението, че след пандемията хората са станали различни. Ами не са.
Да, имаше период, в който се съобразявахме къде и с кого ходим. Лично аз по време на пандемията не се събирах със Сульо и Пульо и не се затварях в тесни пространства, но всичко мина и замина и сме си същите. Не вярвам някой още да спазва дистанция.
Когато са болни, хората се научиха да слагат маски. В поликлиниката, в магазина и до сега може да се видят хора с маски. Ако това им е промененото....

# 71
  • HH
  • Мнения: 3 419
Вие го наричате ситуация, добре. Пак властта е виновна за нещо. Цялата планета беше засегната и нямаше власт, която да е подготвена. Мерките и на мен на моменти ми се струваха нелогични, но осъзнавах че мога да ги спазвам и да се надявам да е правилно или да карам срещу течението на собствена отговорност. Въпрос на личен комфорт и светоусещане.

# 72
  • Мнения: 3 542
=

Последна редакция: вт, 15 апр 2025, 20:23 от vl

# 73
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 118

Аз не можех да спазвам такива мерки и бях срещу течението. И с личната се карах, защото се появявах при нея без маска.

И това е повод за гордост? С какво право сте си позволявал да рискувате живота на човек,
който ежедневно се е сблъсквал с огромно количество вирус?
Разбирам, Вие сте безсмъртен и всезнаещ, но със сигурност маската е нямало да Ви убие,
само че е трябвало да демонстрирате... какво?

Аз имам качеството в тежките моменти да се стягам и да преминавам през тях без
да се травмирам излишно от нещата, които не са животозастрашаващи.
Знаех, че имаме огромното предимство спрямо предишни поколения да разполагаме с
технологии, които да не ни държат толкова отдалечени един от друг, поне в някакъв смисъл.
Все пак аз съм от хората, които си спомнят, че когато бяхме с нашите в Либия 87-88 година на 20-ти век
се чувахме с близките в България по телефона веднъж на месец...
Видях, че неочаквано дори за мен, училищата бяха в добра готовност да предлагат знание на тези, които го искаха.
Смаза ме обаче липсата на емпатия и егоизма в много хора и нищо няма да ме накара да ги уважавам.
Две години никой в България не е седял затворен.

Когато се обърна назад към това време... усещам мъка, все едно поглеждам в черна дупка.
Ако не беше донесло смърт и страдание, може би бих го нарекла интересно, но всъщност си остава една глобална трагедия, която дойде за капак на другите нещастия, дето така и не им намираме колая.

Промени ме, да.
До този момент някак си живеех с илюзията, че подобни неща се случват във вселените на Стивън Кинг.

# 74
  • Мнения: 2 221
Добре де, да попитам - според вас какви мерки трябваше да бъдат взети? Какво трябваше да се направи, за да се намалят щетите? Ако вие бяхте управляващи и отговаряхте за милиони, милиарди хора, какво щяхте точно щяхте да направите, за да не ви тежат на съвестта милиони загубени животи?
То правилен ход нямаше, имаше ходове с малко по-малкото зло, това беше положението две години. Просто се претегля на кантар кое е по-важно - почивката в Гърция или евентуално да предпазиш хората около теб. И ние ходим на море в Гърция, изобщо не ми е тежало, че една година няма да отида там, а на нашето. Просто знаех, че всичко е временно и че други неща са по-важни и че след време нещата ще се нормализират. Както и стана.

Общи условия

Активация на акаунт