Промениха ли се хората след пандемията?

Това казвам ...не е ковида причината за мен. Не е изцяло пандемията виновна, каквато роля се  домогвате да й придадате някои списващи тук - на единствена причина за всички злощастия.

Чудесен и уместен въпрос,но с тъга мога да заявя,че няма промяна в обноските и поведението в полза на човечеството. По етикет всяка личност има свое лично пространство около 40 сантиметра,пояснявам,че се изключва пътуване в автомобили, самолети и други превозни средства. При тях няма как да се спази определено лично пространство повече от 20 сантиметра приблизително. Разпространено е в обществени места,магазини,аптеки и други търговски обекти хората пренебрегват добрите обноски,спазване на дистанция и дисциплина. Според мен не е приятно някой "да ви диша във врата или да пъшка плътно зад вас в огромен магазин чакайки ред на каса. Допълвам,че става дума за здрави хора. Нормално човек ако има здравословно влошено здраве има компромиси. Също така крясъци,викове и още неприятно показване на поведение. Плюс от пандемията беше,че хората в стремеж да си опазят здравето проявяваха и добри обноски,държание, дисциплина и.т.н. Жалко,че не се запазиха добрите качества. Разбира се,всеки е различен,всеки решава как ще се представя в обществото.

Две години вкъщи заради Ковид, без нормална комуникация, без социализиране, особено в ключови години от пубертета, не е хич малко.

Пандемията допринесе за чувството на несигурност, според мен. Хората видяха, че всичко може да се промени за един ден. Загубиха мотивацията за развитие. Част от тези, които работеха в офис, после отидоха хоум офис, установиха, че може и без тях всъщност. Учениците си искат отново да са си от вкъщи. Хората се отчуждиха като цяло.

Аз вече съм забравила...но чак две години плътно не помня да сме били заключени. Аз си ходех плътно на работа да кажа...
Тия които си бяхте хоум офис сте малко на фона на всички работещи си мисля аз.

Категорично да. Но не е само пандемията фактор, макар и да повлия доста.
От едно известно време го наблюдавам това дистанциране на хората, гледане само на себе си, апатия, като вълци единаци.
В никакъв случай вината не е само върху последните три години и само заради пандемията.
То си е процес, който продължава от известно време и ще продължи.
Хората станаха лоши, завистливи, негативни, антисоциални, незаинтересовани, неинициативни.
Дали го нямат желанието, дали е заради стрес и многото задачи, но определно има коренна промяна в общуването в последните години.
Аз сравнявам с преди 20 години, когато в нашата къща нямаше ден, в който да не влезе човек, а гостите бяха ежедневие.
Сега го няма това ходене на гости, общуване, срещи, пиене на кафе с комшийката.
Ако аз не поканя няма кой да се сети.
Ужким се разбираме и стане ли дума да се видим там си остава.
Разбира се зависи от хората.
Аз говоря за моя кръг.
Ако не се обадиш, не инициираш ти среща, забрави.
С ММ много често дискутираме тази тема.
И се чудим каква е причината затова.
Нямали жеалние и потребност да пътуват, да излизат, да ходят на гости и по заведения нашите приятели.
Това той изтъква като причина.
На мен много ми липсва общуването, което виждах преди години между нас и предишните поколения(баби, майки).
Но това са новите реалности.
И пак си зависи от хората.
Обичам да каня гости. Обичам и да ходя на гости.
Но честно казано в един момент омръзва като виждаш, че ако не си ти да се обадиш никой не се сеща.
Пандемията аз я приемам за дълбоко отрезвяваща в много отношения, за повратен момент, имащ дори и своите положителни страни.
Поне за себе си аз така я виждам.
И се надявам, че човечеството чрез тази пандемия си научи някои уроци.
За мен светът се промени.
И ще се променя тепърва още.
Както винаги е било и винаги ще бъде😊

При мен и моето обкръжение осезателна промяна от социална гледна точка няма. Комуникираме, излизаме, пътуваме както преди. При децата ни също не го забелязвам, напротив - излизат много, събират се, но те са 13-14-15-годишни, така че може би просто възрастта им е такава, че вече са самостоятелни в придвижването и живота си извън дома, а преди това не бяха. Във всеки случай пандемията не повлия междуприятелските им връзки.

От здравословна гледна точка имам познати, предимно по-възрастни, на които Ковид доста им посъсипа здравето. За няколкото починали, които познавам (познавах) няма да споменавам.

Промени се доста начина на работа с дистанционната такава, видя се, че може и да се учи дистанционно, макар и не толкова качествено, както присъствено, но все пак е приемлив заместител при нужда.

Май и като хигиенни навици се попромениха малко нещата, към добро, мисля.

Не бих казала, че съм седяла заключена две години. В България даже нямахме строги мерки. Аз не съм била нито вманиачена, нито съм спряла да се социализирам.

Намирах с кого и как да излизам. Свикнахме много с хоум офиса и сега го търсим пак.

Много исках да се променят някои навици на хората, но за жалост не се случи. Ни хигиената е хигиена, а за дистанцията да не говорим. Цял живот съм мразела да ми се лепят за гърба и дишат във врата по опашки и тържествувах на тези мерки, но и тогава не се научиха, а сега пък съвсем забравиха.
В социално отношение биха се променили психически лабилните. Аз не виждам промяна от никого в обкръжението си.

За хората не знам,аз се промених.Мога много дълго време да си седя вкъщи без изобщо да имам нужда да се виждам с външни хора...

Хайде, вие сериозно ли отдавате такова значение на пандемията за неща, които вероятно се дължат на други фактори.

В България мерките изобщо не бяха строги, ама никак, в сравнение с другите страни като Италия, Германия например.
Но животът продължава и както си му е реда гледа се напред, хората там не мрънкат, отвориха се даже повече според мен.
В Бг ми се струва, че са други причините и то от години. Вероятно пандемията е влошила положението и привидно за някои тя може да е като катализатор.

Рядко срещам човек, който да споменава пандемията. И аз мисля, че масово я забравихме. И това е нормално.
Около мен всички си живеят и живееха нормално. Излизат си, събират се, смеят се, стоят вкъщи, плачат, веселят се, тъжат, но.... не заради пандемията, а защото живеят реален живот.

Много ми е наивно и незряло това: "пандемията е виновна, че не комуникираме много с други хора".

На мен ми е жал, че не съумяхме да съхраним една положителна промяна, която настъпи по време на Пандемията, по-малко смог в София.

Българите са саможиви и невъзпитани от доста години, пандемията не ни е виновна. Работата ми включва пътувания до разни места по света, например Малайзия, Сингапур, Китай бяха в пъти по-ограничени по време на ковид, хората са си възпитани и спазват правилата. Народът ни е смачкан и опростял от поне 30 години, така че двете години пандемия е само странична причина.

Именно тези "правила" невротизираха милиони хора. Има и други фактори, но това ни дойде в повече.

Нашият народ не е смачкан само от последните 30г. Ами онези 45г.?