Трябваше да се спазват мерките - дистанция, дезинфекция, ваксинация, което при нас не се случи. Всичко както трябва ли е, не беше проблем и да се пътува. Лично аз през цялата Пандемия съм ходила на море в Гърция, не съм се спряла, но си бях в F95 маска, чинно съблюдавах всички предписания, после се и ваксинирах, буустерирах, ами нито един път не се заразих при пътуване!
- Публикувана: 13 апр. 2025, 20:07 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2025, 18:28 ч.
Промениха ли се хората след пандемията?
Трябваше да се спазват мерките - дистанция, дезинфекция, ваксинация, което при нас не се случи. Всичко както трябва ли е, не беше проблем и да се пътува. Лично аз през цялата Пандемия съм ходила на море в Гърция, не съм се спряла, но си бях в F95 маска, чинно съблюдавах всички предписания, после се и ваксинирах, буустерирах, ами нито един път не се заразих при пътуване!
И при мен беше така, също нямах проблеми нито с пътуване, нито със заразяване.
За мен има промяна. И аз смятам, че ковид беше тригер. Хората с тази дигитализация станаха още по-асоциални и егоистични. Да не говорим, че вече спокойно всеки може да си измисля, лъже, говори, продава в социалните мрежи каквото му скимне.
Аз не се върнах към предишния си живот и както много други споделят някак ограничих контактите, но и нямам желание. Ковид внесе някакъв хормонален дисбаланс в организма ми или ускори естествения и стана така ,че на 40+ аз се чувствах като стар човек, не толкава физически дори. Загубих надеждата си ,смисъла, мотивацията. Сякаш съм в очакване на продължението и не смея да се отпусна и да живея.
Аз не се върнах към предишния си живот и както много други споделят някак ограничих контактите, но и нямам желание. Ковид внесе някакъв хормонален дисбаланс в организма ми или ускори естествения и стана така ,че на 40+ аз се чувствах като стар човек, не толкава физически дори. Загубих надеждата си ,смисъла, мотивацията. Сякаш съм в очакване на продължението и не смея да се отпусна и да живея.
Да си кажа и аз разочарован съм от ваксините. Очаквах Бил Гейтс да ме чипира , та поне да имам нещо с Уиндоус 2020 ,а ма не , ни чип ни Уиндоус. 
Т.е. според мен голяма зависимост от частници в критични обществени области не трябва да има. Това намаля доверието на населението и предизвиква подобни теории. И може би с право.
А иначе кой колко се измени според мен зависи от това колко му се измени живота. Защото живота в последните 5г. доста се измени .
Трябваше да се спазват мерките - дистанция, дезинфекция, ваксинация, което при нас не се случи. Всичко както трябва ли е, не беше проблем и да се пътува. Лично аз през цялата Пандемия съм ходила на море в Гърция, не съм се спряла, но си бях в F95 маска, чинно съблюдавах всички предписания, после се и ваксинирах, буустерирах, ами нито един път не се заразих при пътуване!
И при мен беше така, също нямах проблеми нито с пътуване, нито със заразяване.
Да, ми то не е ядрена физика, трите мерки по-горе си важаха за целия свят. Имам родител, който беше ама на съвсем първа линия в борбата с Ковид, ОАРИЛ отделение, ами не се зарази, защото си миеше ръцете по n пъти на ден, и не само.
По повод бутането и дишането във врата по опашки, ако щете и по улицата ходещите по диагонал, и а да се бутнат в теб, имам определени заучени движения. С периферното зрение много бързо усещам кой какво и правя леки движения, било напред, назад, вляво, или вдясно. Има моменти не се "предават", и следват, след което ако е пред мен слагам лакът хубаво да се подпре на острия кокал, после като ощипан подскача, и с едно "извинете", започва да спазва дистанция. Когато се разминавам с двама души, принудено трябва да мина между тях, и понеже са блейки и никой не гледа какво се случва около него, в много чести случаи просто протягам ръка между тях и в движение с едно "само да мина", нещата се получават. Та, има начини. 
Промени ме много, при мен беше стриктен локдаун много дълго време. Мислех, че никога няма да свърши, че никога няма да пътувам, да се виждам с приятели, че вечно ще сме в затвор, ужасно ми се отрази. Маската ми се беше сраснала с лицето, липсва ми сега понякога. Зоната, в която живея винаги беше в локдаун и когато отпуснаха малко мерките в друга зона, можеше да се стои в градина на заведение, всички се бяхме юрнали, отидохме до град на 60мили, за да стоим на минус 4 в градина на заведение и да си говорим 🤦🏻♀️Липсва ми дистанцията в публични пространства. Четох някаква статистика за UK, че повечето Gen Z си искат лайфстайла от локдауна и бавните темпове. Аз съм далеч от тази генерация, но също някои детайли ми липсват. Тогава изпитвах ужас, че съм сама. Сега ми харесва да съм сама, научих се🤷🏻♀️ Скоро в един форум зачекнахме темата за домашни любимци, колко много повече са последните години и колко по безотговорни са стопаните и не чистят след тях, обяснението беше, че много хора са си взели домашни любимци по пандемично време, хем да не са сами, хем да имат повод да излезат (можеше да излезеш да разходиш куче). Но вече са им ненужни и не се грижат толкова за тях
За мен има промяна. И аз смятам, че ковид беше тригер. Хората с тази дигитализация станаха още по-асоциални и егоистични. Да не говорим, че вече спокойно всеки може да си измисля, лъже, говори, продава в социалните мрежи каквото му скимне.
Ама това не е резултат от пандемията, а е следствие на някакви други промени.
Ковид промени това, че много срещи вече се провеждат по зуум, много офиси намалиха площта си и оставиха вариант да се работи и от къщи. След пандемията някои фирми и това много бързо промениха и върнаха хората обратно под надзора си, други дават този шанс само на майки, родители. Зависи и от естеството на работата.
Вярно е, че преди Ковид, някои браншове не си и помисляха да работят дистанционно, а то могло.
Асоциален и егоистичен няма как да станеш, ако не си бил. Няма как да станеш и по-екстровертен и по-социален, ако животът не ти го налага. Ковид отдавна не налага да сме егоистични и да мислим за себе си, преди да се покажем в магазина без маска.
Нищо не е променил. И сега се бутат на опашките и застават плътно зад мен. И сега ги питам дали сме заедно и дали случайно не се притесняват, че някой може да е отишъл с температура да си напазарува. И то бабките, които трябва най-много да внимават за вируси и да не лапнат разни зарази.
Нищо ново не виждам под слънцето. Нито егоизъм, нито асоциалност. Винаги ги е имало тези качества и ще ги има.
... Зависи и от естеството на работата. Вярно е, че преди Ковид, някои браншове не си и помисляха да работят дистанционно, а то могло. ... Няма как да станеш и по-екстровертен и по-социален, ако животът не ти го налага. ...
Скоро в един форум зачекнахме темата за домашни любимци, колко много повече са последните години и колко по безотговорни са стопаните и не чистят след тях, обяснението беше, че много хора са си взели домашни любимци по пандемично време, хем да не са сами, хем да имат повод да излезат (можеше да излезеш да разходиш куче). Но вече са им ненужни и не се грижат толкова за тях
Ама ти остави, а колко има, които си взеха домашен любимец и след Пандемията просто го изхвърлиха от тях си, защото нямат желание да го гледат, много бездомни кучета след Ковид. Направоо.
Ние имаме четириного и ума ми не го побира. Това също е последница от Пандемията, изхвърлените животинки. Иначе според мен единствената неадекватна мярка беше да ни забранят по едно време да излизаме на открито, в самото начало беше още, в паниката си го направиха. И други неуредици имаше, ама проблемът при нас беше сЛободията, не неадекватните мерки. 
За щастие нямам много полудели хора от близките си. Повечето приемаха нещата нормално, без крайности. Честно казано нито ми се говореше 2 години за дезинфектанти, нито за маски. Някои бяха тотално луди, умираха от страх за всичко. Така не се живее.
Леля ми отключи паник атаки. До ден днешен има хипохондрия и ходи на лекар за всяко нещо. Всяка дребна настинка се изкарва страшна и опасна, ходи на снимка на бял дроб за едното кихане, антибиотик пие за всяко нещо. От всичките ми близки тя най-зле прие всичко. Аз не спирах да излизам и общувам и нон стоп имах антитела.
Тежеше ми, че работата ми се удвои и утрои с пандемията, а заплатата да не казвам, даже се намали. Напуснах, намерих си нова работа.
Леля ми отключи паник атаки. До ден днешен има хипохондрия и ходи на лекар за всяко нещо. Всяка дребна настинка се изкарва страшна и опасна, ходи на снимка на бял дроб за едното кихане, антибиотик пие за всяко нещо. От всичките ми близки тя най-зле прие всичко. Аз не спирах да излизам и общувам и нон стоп имах антитела.
Тежеше ми, че работата ми се удвои и утрои с пандемията, а заплатата да не казвам, даже се намали. Напуснах, намерих си нова работа.
Това с кучетата ми е много болна тема.И ММ донесе едно кученце веднага след като махнаха извънредното положение през 2020.За жалост се оказа болно от парвовироза и живя едва 6 дни.Толкова страдах за него,че след две седмици ми донесе ново куче, което аз обожавах.Но после забременях (след много опити инвитро),роди се малкия и се наложи да се преместим в къщата на свекъра.А той не искаше кучето.И когато малкия стана на 4 месеца ММ откара кучето при един приятел, който си търсеше мъжко добре гледано кученце.Минаха повече от 3 години от тогава,но и до днес не мога да простя на ММ,че постъпи тъй с кучешкото ми дете.И за жалост едва ли някога ще имаме ново куче, защото се оказа голям ангажимент и май аз бях единствената, която се радваше на присъствието му вкъщи...
Понеже гледам, че се изтриха по-горещите дебати, да напиша нещо, което може да е полезно за друг 
Аз в кризисна ситуация винаги разсъждавам така - трябва да направя нещо, пък макар и то да е минимално на фона на голямата и много по-сложна картина. Ако всеки съдейства с нещо малко, нещата ще минат по-леко. Ако само седиш и мрънкаш, критикуваш, не поемаш никакъв риск за себе си, но затова пък смело рискуваш живота на другите, биейки се в гърдите с това, нещата ще завършат много по-зле, отколкото на мен би ми се искало.
Още от началото на пандемията ми беше ясно, че всичко е ВРЕМЕННО, че трябва да стиснем зъби за малко, че животът ще си влезе в старото русло, че това се е случвало много пъти в историята, че няма нищо ново под слънцето. И че най-важното е да се опази здравето на възможно най-голям брой хора, пък с всички останали "странични ефекти" ще се справим някак си. С 5% да се намалят щетите, пак е нещо. По-добре от 0, нали?
Аз в кризисна ситуация винаги разсъждавам така - трябва да направя нещо, пък макар и то да е минимално на фона на голямата и много по-сложна картина. Ако всеки съдейства с нещо малко, нещата ще минат по-леко. Ако само седиш и мрънкаш, критикуваш, не поемаш никакъв риск за себе си, но затова пък смело рискуваш живота на другите, биейки се в гърдите с това, нещата ще завършат много по-зле, отколкото на мен би ми се искало.
Още от началото на пандемията ми беше ясно, че всичко е ВРЕМЕННО, че трябва да стиснем зъби за малко, че животът ще си влезе в старото русло, че това се е случвало много пъти в историята, че няма нищо ново под слънцето. И че най-важното е да се опази здравето на възможно най-голям брой хора, пък с всички останали "странични ефекти" ще се справим някак си. С 5% да се намалят щетите, пак е нещо. По-добре от 0, нали?