Има друг на хоризонта

Какви пари за бившата? Казах да се покрият финансовите нужди на децата, след като жената ще се грижи за всичко останало. Което пак не е равностойно. Не вярвам, че смяташ, че издръжката покрива тези нужди, след като уж сега се грижиш финансово за децата си.

Всъщност постът ти доказва, че си реваншистки настроен, защото си изключително притеснен жената да не получи нещо след раздялата (освен децата, очевидно, тях няма проблем да й ги оставиш ). За теб тя винаги ще е жената, която те е оставила, а не майката на децата ти, която продължава да се грижи за тях.

Отново поздравявам Бояна за разумните постове, жалко че отиват в глухи уши.

Сега остава да кажеш колко от разводите са заради бой и колко просто щото на някой му е писнало да се съобразява с друг или щото си мисли,че след развода ще му е по хубаво. Справка тази и много други теми. Или заради друг..
Както казах последствията са тежки и всеки си носи отговорността. Универсално решение няма, но да имаш очаквания от човека, който зарязваш да продължава да прави неща за теб, които е правил докато сте били заедно не е много реалистично.
Към Бояна ми е поста

Недей тъй сега - как ще искам да е забранен развода? Може пък аз да реша, че искам да ъпгрейдна на нова жена, и ако е забранен развода какво ще правя старата, ще я обезглавявам като Хенри Осми ли?
А сега сериозно: те че имат нужда от двамата родители, имат - и това най-добре се постига като двамата родители живеят в разбирателство. А като са скарани дотам, че са стигнали до развод, трудно ми е да приема, че ще бъдат добри партньори при отглеждане на децата споделено. Орташката крава вълците я изяждат, знам аз. Детето трябва да си има дом, среда, училище, съседи, приятели и основен отглеждащ възрастен, то има нужда от стабилност. Ако обича повече време да прекарва с единия от двамата, и 80/20 за него е ОК? Защо реши, че 50/50 е оптимално?
На думи си много курназ, но ако ти дойде го главата, никак не съм сигурен.
Вие ми зададохте много хипотетични въпроси - ако това, ако онова... Ето сега и от мен един:
Ако законът действаше в обратната посока, тоест децата да се присъждат на бащата (освен ако не е пияница), и мъжът ти един прекрасен ден ти каже: Лъвице, омръзнала си ми, искам да се разделим, затова:
1. Напусни семейното жилище
2. Децата остават с мен
3. Ще плащаш издръжка за децата, както е определена по закон - 50% от нуждите им от всеки от двамата родители
4. Искам да ми плащаш и допълнителна компенсация, задето ти ги гледам аз
1, 2 и 3 си длъжна по закон да направиш, а 4 е доброволно. Правиш ли го?

Не се чувствай длъжна да ми отговаряш. Знам, че ще кажеш - да, правя го, то е в интерес на децата ми, бла-бла... Дума дупка не прави. И на мен не ми струваше нищо да кажа, че точно така бих направил и да трупам червени точки у бг-мама за това какъв морален човек съм.
Но истинският тест е само когато му се случи реално, тогава какво е направил човек. Всичко останало е приказки.

Защото това е оптимално по принцип, децата не се гледат от един човек. Така не се плащат издръжки, двамата влагат еднакви усилия, пари и време, и детето оптимално стои и при двамата. Понеже детето не е предмет не е нужно буквално да е разделено на две времето и би трябвало да се съобрази с други обстоятелства. Имай предвид, че в много страни след развод родителите не могат да живеят много далече един от друг. Например, детето е живяло в Младост и бащата се мести в Люлин.
Иначе си прав, ако можеш да се разбереш с някого обикновено няма да се развеждаш с него, но при много хора раздразнението преминава щом се разделят и си гледат децата. Естествено, че за човек, който не е бил отдаден родител това споделено изобщо не е вариант, но те тези не ги взимат и за уикенда, та все тая.

Бънди, защо пишеш сякаш единствено жените се развеждат? Няма подобна статистика. И двата пола, поне у нас, могат да поискат раздяла.

Тя неговата щерка е на 16,  скоро сигурно ще започне и в други квартали да преспива без проблем, и не при родителите. Няма нужда на 200 метра един от друг да живеят и едва ли ще се трогне от споделеното родителство.

Щастието ми от две години насам е да знам, че БМ няма да може да се заяде с мен.
Това дали има или няма Х У на хоризонта, общо взето няма значение.

Обикновено причината е:

Поста не е мой - само цитирам

Бънди, ако тази е причината, жената едва ли ще я интересува издръжката на бившия


То не знам какъв е смисълът да отговарям, след като ти вече ми сложи отговори в устата, само дето моят отговор е, че ще се боря за споделено попечителство, каквото законът позволява, защото ще искам да съм активен участник в живота на децата си и не бих се примирила с друго. Да те питам защо ти не би го направил, но ти всъщност вече отговори. 1. Щом жената не е твоя, и децата вече не са. 2. Би ги гледат ти, ама само на думи, въпреки че после призна, че не щеш и да ги гледаш. 3. По последните ти въпроси към мен става ясно, че освен всичко друго, драмата основно опира до пари.

Попринцип, този който поема грижата, търпи сериозни финансови загуби, така че не разбирам тоя рев за парите. Нищо не е това на фона на това, което ти се спестява в този сценарий, защото парите ще ги дадеш, ама времето, силите, нервите на другия, не можеш да му ги компенсираш.

Да ти напиша, че трябва да я позлатиш твоята жена, ама знам, че не би го направил, та поне се надявам да я оцениш

Защото ако на хоризонта има нов и жената се вземе с този новия, а бившия даде 50 лв повече от минималната по закон издръжка, то жаната може да купи нещо за ядене за нея, децата, новия мъж. Така индиректно бившия изхранва новия мъж, а и не само това, но и изхранва бившата си жена, която е имала наглостта да потърси щастие другаде. Нищо, че новия мъж реално ще отглежда въпросните деца и ще е много повече баща от колкото бившия, който ги взема 3-4 дни в месеца.

Е това е поантата на темата - сакън да не се мине бившият!!!

Ем ти се бори, ама ако не се пребориш, съдът ще постанови на кой родител присъжда упражняване на родителските права, а на другия определя режим на свиждане. В момента по презумпция това е майката. Ако това беше бащата, сигурно друга песен щеше да пееш.
Ето го семейния кодекс:
Родителски права след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Начи, да приемем, че не се пребориш и съдът съди не както сега в полза на жените, а в полза на мъжете (когато няма взаимно съгласие). Детето си остава при мъжа ти и ти определят режим на свиждане. Разходите на детето са ги изчислили примерно на 1000 лева месечно. Ти поемаш 500, бащата 500. И сега ти му "компенсираш" неговите 500, че да не ги давал той, а да си пази дохода да си го харчи за нещо друго. А нали и той е баща, и той отговаря за издръжката на това дете?

Ето това е в момента ситуацията за мъжете, ама ако я обърнат за жените да е така никак не съм сигурен дали ще се пак толкова либерални.

Всъщност никой никого не съди и осъжда в повечето случаи. Напълно е възможно да се договорите пред адвокат, детето да е повече време при бащата и съответно майката да плаща издръжка.

Чакай сега, аз ако не съм съгласен друг мъж да отглежда децата ми поради решение на майката и съда, изискването и да си плащам за което не е ли малко нагло?
Ситуацията е деликатна и такива очаквания или начин на мислене само я влошават допълнително

Дали това е моментната ситуация, Крис, или просто повечето мъже са като теб и не искат да си гледат децата сами? Теб те виждам, че тъжиш за пари, не за децата.

Абе то е възможно, ама ако примерно мъжът е някой като мен, а жената като Лъвица или МисЧичи, те казват: ето предлагам ти моя вариант, но мен той не ме устройва. Аз пък им предлагам това:
Децата си остават у дома си - те са свикнали тук, тук са расли, тук са им вещите, наоколо са им приятелите, заниманията, които посещават, училищата и т.н. А къде отиваме ние? Ето ми предпочитанията:
1. Аз си оставам в къщи си ги гледам, а ти върви където искаш. Не ти искам никакви "компенсации" че ще ги гледам предимно аз. И когато искаш (и когато те искат) вземай ги при теб.
2. Аз се изнасям, а ти оставай в къщи с децата и ще плащам издръжка колкото са 50% от нуждите на децата.
Обаче те сега контрират - ми мен тия варианти и двата не ме устройват, трябва хем ти се изнесеш от къщи и да не си живееш с децата вече, хем издръжка да ми плащаш, хем и "компенсация". ОК - ходи ме съди тогава, пък каквото постанови съда ще изпълнявам.
И веднъж като тръгнат хората да се влачат по адвокати и съдилища с месеци (години?) после ми е много чудно как в дух на добра воля ще накараш единия от тях да дава доброволно на другия "компенсация", която по закон я няма?

Ха-ха, много ми е тъжно, наистина - аз съм мирно и тихо женен и си отглеждаме децата заедно - не споделено, не с издръжки, не с компенсации, а заедно с жена ми.