Предстои ми ИНВИТРО / ИКСИ - Да поговорим - Тема 91

Аз бих ги върнала, макар и да не си ги искат. Не вярвам да ти откажат да ги унищожат.

Здравейте и от мен момичета. Не съм започнала процедура, но имам една зад гърба си. Очаква ме втора, края на годината. Исках само да дам кураж на тези които си мислят, че понякога няма шанс, ВИНАГИ ИМА ШАНС. Ще се опитам да бъда кратка. Преди 8 години ми премахнаха и двете тръби в България, в следствие на инфекция. Съответно шанса естествено зачеване, се изпари под нулата. Преди 4 години започна моята процедура в Англия. Две години и малко чакахме удобрение за финансиране. Започна се, дълъг протокол по преценка на доктора (който никога не видях). Имах два прегледа преди да ми донесат лекарствата. Донесаха ги, две малки торбички. Ще ме извините, не помня какви, не помня единици. Помня че пиех малки хапченца 10 дена преди да за започна с инжекциите. Биех си ги сама. На 30 години бях тогава. Очаквах, не знам защо хиперстимулация. Вместо това, видях на единствения документ който успях да видя 3 яйцеклетки... Само три... Последван рев, тръшкане, отчаяние, отказване. Попълвах документи и започнах да търся клиники в Турция. Останаха си 3, не се развиха други. Една отпадна първите дни, не се разви въобще, втората не им харесаха, последната я върнаха. На 21 Ноември 2021 си направих теста за бременност. Вдигнах глава обляна в сълзи и благодарих на Господ, теста беше положителен. Един час по късно радостта приключи. Започна кървене, не искам да изпадам в подробности, голямо кървене! И така до 4 тия месец. Оказа се че имам доста хематоми. За радост далеч от ембриона. Не го повлече. Другия месец става на 3години. Божи-дар е голямо прекрасно, здраво и страшно умно дете. Не съм видяла, нито един документ, нито една стойност, изследване и т. Н. Не ги дават, накрая можех да ги поискам, но нямаше значение вече. Нямаше и преди това. Казвам го защото виждам, че повечето от вас са половин доктори и се чудя няма ли да е лесно и по леко за вас ако по малко изследвания следите и гледате стойности. Докторите нали преценяват кое, колко и как. По малко стрес.
Това беше моя първи опит с една яйцеклетка.
Предстои ми още един, отново в UК, платен този път. Ще се включа пак при вас когато започнем. А до тогава пожелавам на всички, да сбъднат мечтата си и да бъдат скоро в други групи

Когато не се е получило от първия път не е по-лесно да не следиш нищо, защото няма кой да следи всичко вместо теб.

Ама разбира се, че ще се появи някой, на когото му се е получило от първия път да набива канчето и да обяснява за стрес и как да се чувстваме по-добре. Не знам как не съм се сетила до сега след двата ми аборта след инвитро да не се стресирам. Не мисля, че има някой тук, който чете от любознателност. И аз се надявах сега да имам по-приятни занимания, но уви.
Cookie1103, сигурна съм, че всички много се радваме, че ти се е получило от първия път и се надяваме да ти се получи веднага и този път и да не се налага да навлизаш по-дълбоко в материята.

Сега към въпроса ми... има ли някоя, която значително е подобрила качеството на яйцеклетките и ползвала ли е нещо различно от стандартните витамини?

Докторите не ви ли следят?


Blqlq, на никой канчето не искам да набивам.  Исках да споделя, че нещата могат да се случват наистина без толкова много стрес около изследванията. Когато чета тук имам чувството, че само доктори пишат. Когато нямаш толкова информация и няма от къде да я вземеш, не ги мислиш поне тях. Оставям се на доктора, нали би трябвало той да знае. Мислиш ли, че аз не исках да видя едно изследване поне. Но не съжалявам, че не съм. Не съжалявам, че нямам лаботория на всяка пресечка, за да си пускам изследвания и да се следя сама. И да се чудя по цели нощи, тази стойност каква е, защо е, откъде е, и да се филмирам ЗА МЕН излишно. Но не сте виновни вие, а цялата системата. Не мисля, че ако прочетеш 1 милион коментара тук или пък мислиш месеци наред върху изследванията си и единиците си, ще промениш нещо.
Аз пък съм сигурна, че не се радваш. В материята съм навлязла толкова, че да не си вредя и в същото време да съм наясно какво се случва.

Не съм по форуми да се карам с хора, а за да черпя информация.

Защото докторите, които ме "следяха" допуснаха безумни грешки с мен и нямам привилегията да се оставя да продължават да ги допускат и да ми вредят.

Разбирам, че коментарът ти беше добронамерен, супер, че не ти се е наложило да задълбаваш, но няма да срещнеш разбиране тук ако продължаваш да даваш акъл да не задълбаваме, предвид че очевидно тук сме се събрали жени, на които не ни се е получило от раз, и сме минали през страшни безумия.

На мен лично би ми било голям стрес да не знам какви глупости правят с тялото ми, веднъж щом вече знам колко некадърни и неебателни доктори има. Не, не те следят когато преглеждат по 30 пациента на ден. Ти си помниш детайлите и ги подсещаш за тях и настояваш за стратегия.

Тук разменяме информация. Ти явно не искаш да си вредиш с такава, така че може би не е подходящото място за теб.

Сигурна съм, че има и по-розово настроени теми, в които дамите просто се вълнуват от предстоящото, но тук не уцелваш такава.

Нямам против ако не ти харесва това, което казвам. Намекнах меко веднъж.

Куки, супер е, че нещата са се случили при вас.
С първото ми забременяване и аз живях под тоя похлупак, забременях бързо, всичко супер на прегледи, докато не се наложи да прекъсна бременност в 20 седмица, заради резултат от амниоцентеза. 4 дни преди аборта бебето беше почнало да рита. Самият аборт не беше процедурен, а процес, в който аз трябваше да участвам активно, тоест беше си раждане, след което бебето ни щеше да замине в торба за биологичен отпадък.
Правя аналогия на вашия първи опит с моя такъв.
Тая травма никой не може да я отнеме, няма спокойствие на тая планета, което да измести подобно преживяване. След трудности, загуби и неуспехи някои хора избират да са информирани, да направят сигурни и информирани решения, защото залогът е огромен. Навярно тук има жени, за които мисълта за повече от едно дете е немислима, защото са на последния вагон на репродуктивните възможности и са all in.
Понякога стигането до бременността и самата тя не са романтичен процес, не са върховна женска свързаност и осъзнатост, особено ако пътят до нея е ужасно труден, изтощителен и дълъг. Няма как да сме чак толкова спокойни си мисля.

Разбра се вече, че нещата се случват без стрес, но може и трети път да го напишеш. Може би не си наясно, но в световен мащаб процентът на успешните инвитро процедури е 35%, т.е. повечето не са успешни. Ти си имала щастието да си в тези 35%, което е чудесно. Но другите 75%, предвид че тези тела не сме ги намерили на улицата (за емоционалната част въобще не мисля и да коментирам), не виждам нищо ненормално и нелогично да си правим много изследвания (още повече, че е и напълно възможно и достъпно). Не може да ме убедиш, че ако при теб нещата не се бяха получили от първия път, нямаше да търсиш причина. Защото нали ... според много доктори сме млади, здрави и "айде да ти правим тая процедура и да гушкаш бебе", но нещата в живия живот не се развиват така и на никой нищо не му е обещано.
На мен лично изследванията, които в голяма част сама съм си назначавала, са ми помогнали. След първата неуспешна бременност си назначих 100 неща, открих проблем, адресирах го, явно не е бил само той. Сега чакам да мине нужното време и вече съм подготвила списъка с новите. Извинявай, но не мога да лежа на кълката как при теб или при съседката всичко е било тип топ и безстресово. Няма и да допусна някой да ми вменява, че се "филмирам излишно".
Сигурна или несигурна, наистина се надявам процентът но успешните процедури да е 100 и да, всяка успешна бременност е добра новина.

Минавам да кажа, че ако и ние бяхме успели от първия път, или ако ни лекуваха адекватно нямаше да се налага да ставаме половин доктори. Не знам какви са докторите в UK, ама в България на ден като преглеждат буквално "на конвейр" няма как да очакваш, че доктора ти знае повече за теб, отколкото ти самата - някои дори не си правят труда да ти запомнят името, независимо, че ходиш често при тях (какво остава за друго). Отделно ги интересува само сумата, която се заплаща за извършената процедура, затова и те натискат постоянно да правиш опит след опит, трансфер след трансфер - без да се правят допълнителни изследвания или да се търси причина защо не се получава имплантация или защо се стига до спонтанен аборт.
Разбира се, че е много хубаво нищо да не четеш и да минаваш без много стрес, но и ти щеше да си блъскаш главата, ако минаваш от опит на опит и губиш време, надежда, спокойствие, деца..
Никой не може да влезе в обувките на човека отсреща, освен ако не е преминал през същото. Хубаво е да мислим, когато говорим.
Такава коментари не са ми по-различни от тези на двойки, които са забременели от първия път естествено - идете на почивка, напий се/напуши се и ще стане, недей да мислиш и да се притесняваш, спрете да опитвате и ще видиш как от първият път ще стане... Ти да си имаш сериозни проблеми, на които никой не е обърнал внимание, да видим дали ще стане по тоя начин...

Здравейте,със съпруга ми ще кандидатстваме за инсеминация.Лекарката ни каза че трябват 2 спермограми и становище от уролог за съпруга ми.Днес той е бил при уролог,но той не е бил запознат с това становище и му е дал само амбулаторен лист.Дали това ще свърши работа или да ходи при друг уролог?

Здравейте, в становището, което всъщност и при нас представляваше амбулаторен лист пишеше "подходящ за IVF". Успех 🍀

В неговият амбулаторен лист пише безплодие при мъжа на основна диагноза и предстои инсиминация ин витро.Надявам се да свърши работа.

Би трябвало да свърши работа, но какво е това кандидатстване за инсеминация? Не по ЦАР предполагам?

+1
Аз мисля, че до моя успех доведе това, че си следях всичко и се казвах мнението. В някакъв момент Цветков видя че се получават нещата и приемаше по-благосклонно мнението ми.
Например на последната пункция вече съм на масата и той “много е малък фоликула” и аз скочих както лежах от хоризонтално директно във вертикално положение  “не, не е малък, сега е момента”, направо им се скарах Цветков искаше принципно пункция на следващия или по-следващия ден, а аз наблюдавах, че при мен по-успешно се развиват и оплождат когато ги вадим по-малки.
Сега съм бременна с въпросния фоликул. Като приключи всичко успешно ще се похваля по-подробно.

Здравейте!
Имам сериозен проблем и се чудя какво да правя. Откриха ми фиброаденом на гърдата около 3см. Мамологът казва, че задължително трябва да се оперира. Репродуктивния специалист (след като видя снимки и амбулаторен лист) казва, че не е задължително, защото стимулацията ще бъде щадяща по къс протокол.
Може ли съвет какво да правя - да се оперирам ли или не? Някоя от вас имала ли е такъв проблем и как сте процедирали? Притеснява ме и това, че ще изпусна един месец стимулация, ако се оперирам...
Благодаря за отговорите!