С какво ви дразнят свекървите? – 163

Парите само негови ли са , само той ли ще изплаща въпросният апартамент?  Ако да,тогава реазбира Се,че дома ще си е негов,но ако и двамата изплащате този дом тогава няма как Да е само негов и тогава ще излезе ,че те използва и ти вменява вина. Изяснете тези неща

Дори само той да плаща, дори преди това да е внесъл голяма сума пари, при сключен брак и евентуално развод се дели наполовина. Имам такъв прецакан познат, финансово всичко и изцяло беше допринесъл той, също и обзавеждането и накрая наполовина.

Аз, за първи път срещам такъв казус, като на Ариел.
Нали народите на запад от нас не правят нищо за вече порастналите си деца, след 18 г. излизат на квартира и се оправят сами. Та затова ми е странно и необичайно германци да купуват с готови пари жилище на "детето", което е доста над 30 годшно.  Явно и там, като навсякъде има "мамини златни".

Външен човек няма как да знае кой какво е допринесъл. Например в моя случай, бившият ходеше да работи много, през това време аз му правех курсовите работи за да може да изкара още едно образование и гледах всичко вкъщи да е свършено, защото нали се труди за семейството ни. Естествено моят труд беше за без пари, докато той печелеше. Накрая той си събра пари за апратамента, обясни ми, че аз няма нужда да участвам, защото мъжа правел къщата, а жената дома и хоп, стана собственик. Което не попречи аз да участвам в ремонтите с труд и пари. Не съм била жена домакиня тогава, работех и деляхме сметките наполовина.
Разбира се, виновна си бях и аз, млада, глупава и влюбена.
Накрая си тръгнах без нищо, само с дрехите, точно от гордост, а всъщност глупост.
И аз като Ариел - да доказвам. Какво и на кого? То като няма уважение насреща....
Всичко в кухнята бяхме купували заедно, всичко оставих и купувах после от нулата, бях си взела само едни пластмасови кутии, които имаха сантименална стойност за мен, свързана с една приятелка и които имах още отпреди да заживеем заедно. И познайте, оплакал се на общи приятели после, че съм ги взела.
И аз си мислех, че само свекървата мъти водата, но просто видях после, че човекът не е читав.
Както и да е, казуса тук е малко по-друг.
След като Ариел уточни откъде идват парите, смятам че ще си сложат голям таралеж в гащите, ако мъжът купи жилище с пари от майка си. Ариел винаги ще е използвачката, която живее в чуждия дом и обувките и винаги ще сочат вратата. Никога няма да има сигурност.
Дано да греша, но това виждам аз от написаното във форума (не само от сега, доколкото си спомням Ариел и преди се е оплаквала тук).

Именно, Опосум, мъжете уж изкарват пари, ама зад гърбовете на всеки такъв стои жена, която му върти домакинството, отглежда му децата, работи и тя и плаща сметки, в твоя случай - му пише и курсовите работи, за да вземе диплома за висше образование, ама накрая МЪЖЪТ е направил всичко, а жената е дошла наготово.
Едно от нещата, за които съм много благодарна на майка ми е, че ми наби в главата, че жената трябва да има професия, да изкарва свои пари и да може да е независима. Друг е въпросът, че като бях на 20 не я разбирах.

Аз се изумявам на писането на курсови работи за мъжа 😳 Той това образование само за хартийката ли го има, не иска всъщност да се образова? Такъв готованец изобщо не ме учудва, че после се циганил за някакви купи

Той знанията си ги имаше, защото е работил само една година по това, което беше завършил. Заплащането тогава беше много мизерно за тази професия, в началото на демокрацията. И се е преквалифицирал. Много го биваше в професията му, работодателите се обаждаха да го търсят. Цял живот е работил това, което му помогнах да завърши, но без дипломата се оказа, че не може да кандидатства на едно определено място и затова се амбицира да я вземе. Само дето едно е да работшш нещо на практика, друго е да си вземаш изпитите с теория. А аз съм завършила такъв техникум и после университет, брат ми също, плюс че съм писала курсови работи срещу заплащане (с което не се гордея, защото е измама, но гладът е по-силен от тока).
Та така, не беше готованец, работлив беше, но имаше параноя от брак и страх за Апартамента (нарочно го пиша с главна буква).
Та така, целта оправдава средствата, а и той за него си е мислел, че е прав и че си защитава интересите, а аз трябва да съм благодарна, че ми осигурява дом.
Затова ако човек има време и сили, трябва да си търси себеподобен, а не всичко да става с яд и притеснение.

Мъжете много обичат да се тупат в гърдите, че "осигуряват дом". И аз, и мои приятелки сме живяли с мъже в личните си жилища, ама там е разликата, че жените казват (и мислят) "ние живеем заедно", а мъжете "тя живее у нас".
Някъде са чули, че мъжът трябва да осигури дом, ама са пропуснали следващата част, че не трябва да се натяква и манипулира постоянно с него и да кара партньорката да се чувства на вечно гости.

Когато моите свекъри разбраха,че след сватбата ще живеем в лично мой апартамент,който обаче беше за ремонт ,също ме нарекоха използвачка.Казаха на мъжа ми и то пред мен,че след като направи ремонта ,аз най-вероятно ще го изхвърля.
Той им каза да не се бъркат.И после не стъпахме там един месец.
След години той купи апартамент и тогава свекърите пак се затръшкаха ,че ще му взема апартамента,ако тръгнем да се развеждаме.
После купихме една къща с наши общи пари .Вече имахме дете.
Казаха,че съм го прилъгала и ще го изгоня,след като прилючим с ремонта на къщата.Защото винаги имота оставал за майката с детето...

Повече от 20 години сме женени,не сме имали сериозни конфликти.Живеем в мир и разбирателство.
Но свекърите винаги са мислели,че аз използвам мъжа ми и искам да го изгоня,да го ограбя,че на мен и на детето нищо не ни се полага.Въпреки че аз също не съм безимотна .

Ариел ,и да имаш собствен имот и да нямаш,все тая.
За тия хора все ще си използвачката...
Важно е какви са отношенията с мъжа ти,доколко той държи на теб.

Ариел, майката на гаджето може да купи имота на нейно име.
Това е удобно ако тя няма други наследници.
Ако пък има - може да купи имота на името на сина, но преди брака.
Така тя ще е спокойна, че няма да му го отнемеш. А той няма да дели с братя/сестри.
Не знам от къде е дошло схващането, че германците са студени и изритват децата си на квартира на 18 г. И при тях има хора всякакви - и помагащи, и пазаруващи, и внуци гледащи. Но като цяло намират и време за себе си - пътувания, спорт, срещи с набори.

Това важи за България. В Германия законодателството същото ли е?

Щом купуването на жилище за семейството се превръща в ябълката на раздора преди сватбата, хич не е приятно. Лошото е, че тук се очаква помощ от свекървата , а тя беше нехаресваща и зетя. По спомен мъжът на Ариел работи в свекървенската фирма и там всичко е омешано финансово, и емоционално, и всякак.
Не виждам как ще се реши този проблем, щом тя му е предложила всички други възможни опции, и той се опъва. Вероятно обмислят да прецакат някак момичето и тя да е безропотно съгласна, че и благодарна.
На нейно място, дори мъжът и да го купи като лична собственост, не бих възразявала, само за да имат дом. И да започне да си събира пари , със сто наум към това семейство. Тя не беше ли и бременна?

Доколкото знам, в Германия при наследяване на имот се плащат много големи суми на държавата / общината. Затова познати прехвърлиха приживе имота на дядото на единствените му наследници - внуците, за да избягнат въпросните такси. Не знам дали във всички провинции е така.
Тоест, бъдещата свекърва на Ариел ще набута сина си с големи такси при наследяване, ако пише апартамента на свое име.
Не виждам какъв е проблемът да нямат с бъдещия съпруг семейна имуществена общност. Всичко е по-добре от тези тежки подозрения, които явно вече терзаят мъжа, даже без да си е сложил още подписа.
Наречете ме старомодна, но аз пък не виждам много смисъл в такъв брак.

Аз пак не бих била съгласна да живея в жилище на майка му. Да ми обяснява да си ходя в България при всеки скандал или някой ден да каже, че ми е дала покрив над главата. Какво остава, ако имам дете и жилището не е семейно, а на майка му. Предполагам, че нещата там не са много по-различни при развод и оставане в семейно жилище?
Аз бих казала всички тези мои притеснения - при наличие на дете, при наличие на развод. Щом той е прагматичен и обяснява как иска да се защити и аз бих му казала как искам аз да се защитя. Не би трябвало да се сърди, нали?

Казах му, той твърди, че притесненията ми са безпочвени и че при развод, смърт и т.н. от мен нищо нямало да се търси. Нещо обаче въобще не го вярвам.
И между другото му подхвърлих, че както аз мога да го напусна така и той може да ме напусне.
Никой не знае на какъв акъл ще сме след 20 години.