Ще сключваме брак и ще направим малко празненство. Със свекървата не си говорим,сина й също не й говори заради тяхни си неща,случили се наскоро . Не сме й казали все още ,но остава 1 седмица до деня . Една част от мен смята ,че е редно да знае,но пък веднага след това се обажда наранената част от мен,която знае ,че свекървата всъщност не ме иска за снаха и се чудя дали да настоявам да й се каже . Преди година щяхме да се женим обаче се скарахме с мъжа ми ,а тя налее масло в огъня като започна да говори,че съм целяла нещо с това да искам да се женим и разни подобни. Така и не се оженихме тогава ,не заради нейните думи ,а заради наши си неща ,но тези думи останаха загнездени вътре в мен . Той няма никакъв имот към момента на негово име, такаче твърденията са й безпочвени и ме нараниха. Казвала е и още много неща и сега се чудя изобщо да й съобщаваме ли. Сина й не желае да й казва ,но се поставям и на нейно място и аз съм майка на син и не би ми харесало да се ожени без да знам. Та общо взето доброто и лошото в мен се бият . Съвет какво е правилно от ваша гледна точка да направим ?
Не! Луда ли си. Само ще си скапеш деня. Синът и не напира да и казва, ти зорлем се буташ.