Авторе, не си ми прочел коментара правилно. Говоря за секс стимуланти, мъжки, женски, унисекс и т.н. Никъде не съм казвал да я упойваш. Че то тогава става и с тигана да я халосаш и да правиш секс с нея като по вицовете, че даже и пари няма да харчиш. Както написах, има всякакви, на билкова основа, с мед и т.н. избор колкото искаш.
- Публикувана: 18 апр. 2025, 18:59 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2025, 23:44 ч.
Раздяла или изневяра
Не ми се иска да изпадам в такива детайли. Прекалено дребнаво е. Дори подозирам, че много хора няма да ми повярват. Аз не мога да бъде безпристрастен, а жена ми няма как да отговори.
„Към децата пак ли е така в изискванията си?“ – Абсолютно същото – има много случаи, в които и тях ги докарва до лудост с нейните изисквания. В тези случаи децата очакват закрила от мен и това е и една от причините да се колебая толкова много за развода.
„Към децата пак ли е така в изискванията си?“ – Абсолютно същото – има много случаи, в които и тях ги докарва до лудост с нейните изисквания. В тези случаи децата очакват закрила от мен и това е и една от причините да се колебая толкова много за развода.
Действа отблъскващо,/ имам личен опит с такива индивиди/. Спомена се версия за друг мъж, че кой ще го търпи такова отношение? Освен някой мазохист.
Пробвай я дали ѝ пука за теб като я накараш да ревнува.
АКо не те отрази, отписала те е и ѝ е все тая.
АКо не те отрази, отписала те е и ѝ е все тая.
Но и да го отрази, пак не е сигурно. Някои любов не изпитват, но чувство за собственост - да.
Да.
Но предполагам Аида ще потвърди: никой няма право и лъжица захар да сипва в чашата ти, без твое знание и съгласие.
Ми то много ще му е приятно на пернишкия човек, ако стане обратното: жена му да му сипва примерно кардиостимулатори, както той каза "в голяма доза" и хоп - след шест месеца щастлива вдовица.
Но предполагам Аида ще потвърди: никой няма право и лъжица захар да сипва в чашата ти, без твое знание и съгласие.
Ми то много ще му е приятно на пернишкия човек, ако стане обратното: жена му да му сипва примерно кардиостимулатори, както той каза "в голяма доза" и хоп - след шест месеца щастлива вдовица.
Авторе, извини ме, братко, по мъжки, много си разколебан и донякъде си противоречиш. Подценяваш се, а после казваш, че вършиш много неща и нейните финанси биха се влошили при раздяла. Как се докара или те докараха до това състояние да се критикуваш и обвиняваш, а същевременно да вършиш доста важни и полезни неща?
Една приятелска препоръка - вземи се събери, избистри си главата, може да идеш сам или с много доверени близки, роднини, приятели на някаква почивка/ екскурзия, да се отделиш малко от тази отчуждена - както я описваш - обстановка. Дай си сметка за себе си какво и къде може да си сгрешил, а също и какви са реалните факти и събития. В момента ти си поставен в ситуацията да вярваш, че каквото и да направиш, ти няма да угодиш на жена си и винаги ще си "виновен". Не звучи хич добре - како подозирахме в предишни коментари, това си е дефиниция за токсична връзка.
След като си поизбистриш главата и погледнеш колкото е възможно по-обективно, а и ще си дал малко време на жена си да усети, че и "липсваш", тогава седни и говори с нея, без агресия, без укори, но с твърдо желание за адекватен разговор и някаква яснота. Ако те баламосват и мотаят още - знаеш и си решаваш.
Но да звучиш толкова без самооценка, а същевременно да отчиташ, че си доста полезен в семейството си, наистина не звучи никак здравословно.
Една приятелска препоръка - вземи се събери, избистри си главата, може да идеш сам или с много доверени близки, роднини, приятели на някаква почивка/ екскурзия, да се отделиш малко от тази отчуждена - както я описваш - обстановка. Дай си сметка за себе си какво и къде може да си сгрешил, а също и какви са реалните факти и събития. В момента ти си поставен в ситуацията да вярваш, че каквото и да направиш, ти няма да угодиш на жена си и винаги ще си "виновен". Не звучи хич добре - како подозирахме в предишни коментари, това си е дефиниция за токсична връзка.
След като си поизбистриш главата и погледнеш колкото е възможно по-обективно, а и ще си дал малко време на жена си да усети, че и "липсваш", тогава седни и говори с нея, без агресия, без укори, но с твърдо желание за адекватен разговор и някаква яснота. Ако те баламосват и мотаят още - знаеш и си решаваш.
Но да звучиш толкова без самооценка, а същевременно да отчиташ, че си доста полезен в семейството си, наистина не звучи никак здравословно.
Авторе, според мен несъзнателно изкривяваш информацията.
Сам написа, че с жена ти напоследък често сте в конфликт, и след скандал по 2-3 дена не си говорите.
Което показва - какво? - че ако тя се опитва да ти се налага и да изисква безпрекословно подчинение, ти не поддаваш.
От друга страна, изкарваш нея прекалено доминантна, а себе си - прекалено пасивен.
Явно не може и двете твърдения да са верни. Не си пасивен, отстояваш си позициите. Имате си своите разногласия, но не ми изглеждаш толкова некомуникативен, колкото ти се възприемаш.
Дали правилно разбрах, че тази тенденция (към дребнавост и скандали) е от десетина години? По някаква причина се е отприщило нещо в тази жена, някакво общо недоволство. След като агресира и срещу децата, няма как да твърдим, че тя е кой знае колко разочарована от теб лично. Яхнала е метлата и се опитва да се налага на де когото срещне. Освен в семейството, може това да се проявява и в работата й, и даже може би точно там да е заровен ключът от палатката - в професионалната й реализация.
Не мисля, че сексът играе съществена роля в нейното отношение, освен ако ти рязко си спрял да си изпълняваш "съпружеските задължения" и не желаеш да го правиш, а не е такъв случаят.
Така че има смисъл да си поговорите и според мен, темата би могла да бъде, че тя изглежда доста изнервена и претоварена, от твоя страна сигурно също има пропуски и като резултат не успявате да разрешавате елементарни дребни разногласия в ежедневието. И бихте могли да помислите как тя да се разтовари от напрежението, а и ти да направиш своите стъпки в интерес на цялото семейство, така че да се прекрати най-категорично със скандалите (и от двете страни - да, и от теб) и да се премине към обсъждане. Защото средата очевидно се превръща в токсична, и не само към вас двамата, а и към децата.
Сам написа, че с жена ти напоследък често сте в конфликт, и след скандал по 2-3 дена не си говорите.
Което показва - какво? - че ако тя се опитва да ти се налага и да изисква безпрекословно подчинение, ти не поддаваш.
От друга страна, изкарваш нея прекалено доминантна, а себе си - прекалено пасивен.
Явно не може и двете твърдения да са верни. Не си пасивен, отстояваш си позициите. Имате си своите разногласия, но не ми изглеждаш толкова некомуникативен, колкото ти се възприемаш.
Дали правилно разбрах, че тази тенденция (към дребнавост и скандали) е от десетина години? По някаква причина се е отприщило нещо в тази жена, някакво общо недоволство. След като агресира и срещу децата, няма как да твърдим, че тя е кой знае колко разочарована от теб лично. Яхнала е метлата и се опитва да се налага на де когото срещне. Освен в семейството, може това да се проявява и в работата й, и даже може би точно там да е заровен ключът от палатката - в професионалната й реализация.
Не мисля, че сексът играе съществена роля в нейното отношение, освен ако ти рязко си спрял да си изпълняваш "съпружеските задължения" и не желаеш да го правиш, а не е такъв случаят.
Така че има смисъл да си поговорите и според мен, темата би могла да бъде, че тя изглежда доста изнервена и претоварена, от твоя страна сигурно също има пропуски и като резултат не успявате да разрешавате елементарни дребни разногласия в ежедневието. И бихте могли да помислите как тя да се разтовари от напрежението, а и ти да направиш своите стъпки в интерес на цялото семейство, така че да се прекрати най-категорично със скандалите (и от двете страни - да, и от теб) и да се премине към обсъждане. Защото средата очевидно се превръща в токсична, и не само към вас двамата, а и към децата.
Изпращам малко комнтари и от мен:
Iva11111:
“Явно е доста властна жена и си държи на нейното. Но това може да е травмиращо за другите, особено за децата.” Някои от пишещите тук я нарекоха „деспотитична“.
Mисля, че това е прекалено. Факт е обаче, че сме имали немалко случаи, в които децата изпитват особени трудности да понесат нейните изисквания (особено по-голямото дете). В тези случаи те разчитат на мен да омекотя по някакъв начин нейните разбирания за това какво е възможно да направят на практика.
DeVa: „Вече почвам да си мисля, че жената просто го чака сам да се сети, че не е желателно да се мотае в къщата и да се изнесе.
Питай я, 358. Директно я питай.“
По-скоро си мисля, че по различни причини текущото положение ѝ е една идея по-приемливо – заради децата, инерцията, сътресенията, свързани с един развод, и т.н.
BasilA: “Пробвай я дали ѝ пука за теб като я накараш да ревнува.
АКо не те отрази, отписала те е и ѝ е все тая.”
Тук напълно споделям мнението на „Лъвица“ – „Но и да го отрази, пак не е сигурно. Някои любов не изпитват, но чувство за собственост - да.“
Мислил съм за този вариант, но вече е късно за него. Едно тръгване на фитнес например със сигурност би предизвикал у нея въпроса дали не се готвя да я напусна.
Petko09699
“Авторе, извини ме, братко, по мъжки, много си разколебан и донякъде си противоречиш. Подценяваш се, а после казваш, че вършиш много неща и нейните финанси биха се влошили при раздяла. Как се докара или те докараха до това състояние да се критикуваш и обвиняваш, а същевременно да вършиш доста важни и полезни неща?”
“Но да звучиш толкова без самооценка, а същевременно да отчиташ, че си доста полезен в семейството си, наистина не звучи никак здравословно.”
По въпроса за самооценката и самочувствието се чувствам напълно объркан и изгубен. Имам сравнително добра кариера. Работя на висока позиция във фирма, която е от критичната инфраструктура на България. Контактувам непрекъснато с много западни фирми и виждам, че нивото на колегите от тези фирми не е по-високо от моето. Може би това е някакъв повод за самочувствие.
По принцип плащам поне 90% от сметките вкъщи, като оставям жена ми да си харчи заплатата за каквото поиска. От време на време плаща по някоя сметка (някой курс на децата), без аз да я моля за това. Може би всички жени ще кажат, че това е нещо напълно естествено и не би трябвало да е особена причина за самочувствие.
Стремя се да водя семейството си на интересни места в чужбина – на екскурзии, почивки и дори при командировки. Не съм сигурен дали това също би трябвало да е някакъв повод самочувствие. В домакинството и грижата за децата също смятам, че полагам достатъчно усилия. Сравнявайки се с колеги и приятели виждам, че усилията ми в това отношение не са малки.
От друга страна имам оценката на жена ми, което не ми дава никакви поводи за самочувствие.
Как се докарах до това състояние? – Не минава и ден без да си задам този въпрос. Самият факт, че се докарах до това положение в продължение на 10 години, без допреди няколко дни да имам идея как (по дяволите) стана това, също не е повод за особено самочувствие. Още повече, без да искам да обидя никого тук, очаквам помощ от bg-mamma за решение на моя проблем.
Идеята да отида някъде за избистряне на главата вече не е възможна. Достатъчно мислих. Просто трябва да проведа разговор с нея, което мисля да направя до няколко дни.
„Хипопотам“ Значи тя е с автора заради финансовото си спокойствие, а той с нея за пред хората. Това излиза, само не се разбра, ако тя действително се грижи добре за децата, защо се казва после, че ги побърка със своята дребнавост?
Да, добре се грижи за децата и полага всички усилия за тяхното развитие, но е имало доста моменти, в които просто прекалява със своите изисквания спрямо тях. В повечето случаи това е свързано с образованието им и може би е донякъде оправдано. Предполагам всички родители изпитват трудности с мотивацията на децата си да учат.
Uncommon:
“Авторе, според мен несъзнателно изкривяваш информацията.
Сам написа, че с жена ти напоследък често сте в конфликт, и след скандал по 2-3 дена не си говорите.
Което показва - какво? - че ако тя се опитва да ти се налага и да изисква безпрекословно подчинение, ти не поддаваш.
От друга страна, изкарваш нея прекалено доминантна, а себе си - прекалено пасивен.“
Според мен няма разминаване. В много случаи успява да си прокара мнението, но го прави без да влиза в открита конфронтация. Общо взето тънко ми внушава, че така би трябвало да постъпят добрите съпрузи/бащи. Това обаче не означава, че у мен не остава неприятното чувство, че непрекъснато си налага нейното мнение. Това натрупване води до мои избухвания при някой следващ опит пак да си наложи мнението, особено ако го прави по малко по-явен начин, т.е. без да си направи труда да ми внуши, че така е редно.
„Дали правилно разбрах, че тази тенденция (към дребнавост и скандали) е от десетина години? По някаква причина се е отприщило нещо в тази жена, някакво общо недоволство.“
По-скоро това стана неусетно. Тъй като аз не съм радостен в тази връзка, може би неусетно правя все по-малко неща за нея. Когато аз не виждам дори и малки жестове от нейна страна, ми е все по-трудно трудно да го правя. Това сигурно завърта колелото и от нейна страна да прави все по-малко за мен.
„Освен в семейството, може това да се проявява и в работата й, и даже може би точно там да е заровен ключът от палатката - в професионалната й реализация.”
Не мисля, че проблемът е в нейната работа. Тя не е свързана с никакъв стрес.
Iva11111:
“Явно е доста властна жена и си държи на нейното. Но това може да е травмиращо за другите, особено за децата.” Някои от пишещите тук я нарекоха „деспотитична“.
Mисля, че това е прекалено. Факт е обаче, че сме имали немалко случаи, в които децата изпитват особени трудности да понесат нейните изисквания (особено по-голямото дете). В тези случаи те разчитат на мен да омекотя по някакъв начин нейните разбирания за това какво е възможно да направят на практика.
DeVa: „Вече почвам да си мисля, че жената просто го чака сам да се сети, че не е желателно да се мотае в къщата и да се изнесе.
Питай я, 358. Директно я питай.“
По-скоро си мисля, че по различни причини текущото положение ѝ е една идея по-приемливо – заради децата, инерцията, сътресенията, свързани с един развод, и т.н.
BasilA: “Пробвай я дали ѝ пука за теб като я накараш да ревнува.
АКо не те отрази, отписала те е и ѝ е все тая.”
Тук напълно споделям мнението на „Лъвица“ – „Но и да го отрази, пак не е сигурно. Някои любов не изпитват, но чувство за собственост - да.“
Мислил съм за този вариант, но вече е късно за него. Едно тръгване на фитнес например със сигурност би предизвикал у нея въпроса дали не се готвя да я напусна.
Petko09699
“Авторе, извини ме, братко, по мъжки, много си разколебан и донякъде си противоречиш. Подценяваш се, а после казваш, че вършиш много неща и нейните финанси биха се влошили при раздяла. Как се докара или те докараха до това състояние да се критикуваш и обвиняваш, а същевременно да вършиш доста важни и полезни неща?”
“Но да звучиш толкова без самооценка, а същевременно да отчиташ, че си доста полезен в семейството си, наистина не звучи никак здравословно.”
По въпроса за самооценката и самочувствието се чувствам напълно объркан и изгубен. Имам сравнително добра кариера. Работя на висока позиция във фирма, която е от критичната инфраструктура на България. Контактувам непрекъснато с много западни фирми и виждам, че нивото на колегите от тези фирми не е по-високо от моето. Може би това е някакъв повод за самочувствие.
По принцип плащам поне 90% от сметките вкъщи, като оставям жена ми да си харчи заплатата за каквото поиска. От време на време плаща по някоя сметка (някой курс на децата), без аз да я моля за това. Може би всички жени ще кажат, че това е нещо напълно естествено и не би трябвало да е особена причина за самочувствие.
Стремя се да водя семейството си на интересни места в чужбина – на екскурзии, почивки и дори при командировки. Не съм сигурен дали това също би трябвало да е някакъв повод самочувствие. В домакинството и грижата за децата също смятам, че полагам достатъчно усилия. Сравнявайки се с колеги и приятели виждам, че усилията ми в това отношение не са малки.
От друга страна имам оценката на жена ми, което не ми дава никакви поводи за самочувствие.
Как се докарах до това състояние? – Не минава и ден без да си задам този въпрос. Самият факт, че се докарах до това положение в продължение на 10 години, без допреди няколко дни да имам идея как (по дяволите) стана това, също не е повод за особено самочувствие. Още повече, без да искам да обидя никого тук, очаквам помощ от bg-mamma за решение на моя проблем.
Идеята да отида някъде за избистряне на главата вече не е възможна. Достатъчно мислих. Просто трябва да проведа разговор с нея, което мисля да направя до няколко дни.
„Хипопотам“ Значи тя е с автора заради финансовото си спокойствие, а той с нея за пред хората. Това излиза, само не се разбра, ако тя действително се грижи добре за децата, защо се казва после, че ги побърка със своята дребнавост?
Да, добре се грижи за децата и полага всички усилия за тяхното развитие, но е имало доста моменти, в които просто прекалява със своите изисквания спрямо тях. В повечето случаи това е свързано с образованието им и може би е донякъде оправдано. Предполагам всички родители изпитват трудности с мотивацията на децата си да учат.
Uncommon:
“Авторе, според мен несъзнателно изкривяваш информацията.
Сам написа, че с жена ти напоследък често сте в конфликт, и след скандал по 2-3 дена не си говорите.
Което показва - какво? - че ако тя се опитва да ти се налага и да изисква безпрекословно подчинение, ти не поддаваш.
От друга страна, изкарваш нея прекалено доминантна, а себе си - прекалено пасивен.“
Според мен няма разминаване. В много случаи успява да си прокара мнението, но го прави без да влиза в открита конфронтация. Общо взето тънко ми внушава, че така би трябвало да постъпят добрите съпрузи/бащи. Това обаче не означава, че у мен не остава неприятното чувство, че непрекъснато си налага нейното мнение. Това натрупване води до мои избухвания при някой следващ опит пак да си наложи мнението, особено ако го прави по малко по-явен начин, т.е. без да си направи труда да ми внуши, че така е редно.
„Дали правилно разбрах, че тази тенденция (към дребнавост и скандали) е от десетина години? По някаква причина се е отприщило нещо в тази жена, някакво общо недоволство.“
По-скоро това стана неусетно. Тъй като аз не съм радостен в тази връзка, може би неусетно правя все по-малко неща за нея. Когато аз не виждам дори и малки жестове от нейна страна, ми е все по-трудно трудно да го правя. Това сигурно завърта колелото и от нейна страна да прави все по-малко за мен.
„Освен в семейството, може това да се проявява и в работата й, и даже може би точно там да е заровен ключът от палатката - в професионалната й реализация.”
Не мисля, че проблемът е в нейната работа. Тя не е свързана с никакъв стрес.
Ясно.
Вероятно и тя има своя версия по въпроса с отношенията ви.
Но.
Едно не разбирам.
Как хората си пилеят малкото време на земята с живот на зеленчуци – нещастни, неудовлетворени, апатчини и необичани.
След като имат достатъчно варианти на избор в това да не са.
Което ме навежда на мисълта, че много хора се чувстват добре в позицията на мазохисти и жертви.
Вероятно и тя има своя версия по въпроса с отношенията ви.
Но.
Едно не разбирам.
Как хората си пилеят малкото време на земята с живот на зеленчуци – нещастни, неудовлетворени, апатчини и необичани.
След като имат достатъчно варианти на избор в това да не са.
Което ме навежда на мисълта, че много хора се чувстват добре в позицията на мазохисти и жертви.
Това е просто нормално изхабяване на дългогодишна връзка, на която й е изтекъл срокът на годност. Не знам какво толкова го мислите. В добрите семейства хората остават приятели и това ги радва и след дълги години, в някои обаче не остава нищо. И това е "връзката се изчерпа". После преценяваш само как ще живееш до края на живота си - с този човек или без. Ако не се разделиш сравнително млад, после ще те е срам от внуците и ще карате заедно до живот.
хахахаха не съм забелязала подобен срам да съществува изобщо в днешни дни. 
Препоръчани теми