Раздяла или изневяра

Ха ха, да, за презрението бях забравил. Много точно казано.

Не мисля, че изненадата на жената на автора е престорена. По-скоро смятам, че тя е решила, че са влезли в нормална за 20-годишен брак рутина със своите плюсове и минуси. Тя се е адаптирала към това положение, което не е станало изведнъж, а постепенно.
Очаквала е и авторът да го е направил.
Те не разговарят за нещата помежду си, а просто всеки си гледа задълженията като нейният фокус изглежда е образованието на децата. Мрънка му, той се изнервя, карат се, минава им, животът продължава. Звучи й логично.
Затова сега подетия от автора разговор за чувствата му й се струва странен. Може би пък наистина да е катализатор да се замисли и тя за своите и за бъдещето им заедно и че животът би могъл да е по-хубав, ако се постараят, а не само да карат по течението.

Отново виждам много интересни коментари. Общо взето си задавате същите въпроси, които и мен ме вълнуват -  доколко е искрена жена ми, колко дълго може да продължи нейното добро поведение и наистина ли е възможно поне частично подобряване на взаимоотношенията ни.
BasilA: “и пишеш за студено държание от твоя страна?
Попита ли я какво разбира под това?
От прочетеното оставам с впечатление, че вие не си говорите като цяло и липсва спонтанност в отношенията ви. Ако си мълчите предимно и го карате по инерция, то и сексът ще е спънат. Или изобщо ще липсва, както се случва.
Обикновено жената е по-приказливичка и подема разговори. Но при вас явно и двамата сте дръпнати и просто си присъствате.
Пробвай да поразчупиш общуването, но аз все пак не мисля, че може да има драстична промяна и да си скокнете в обятията като нови хора, заредени със страст и желание. Но пък нищо не пречи да се пробва. Успех!“
По принцип жена ми е права, че и аз се държа студено. Когато сме скарани (а през последните поне пет години това не беше малка част от времето), нямам никакво желание за комуникация и атмосферата ставаше изключително неприятна. Може би не е възможна тотална промяна в поведението ни, но е факт, че и двамата в момента опитваме да се държим по-различно. Да, нищо не ни пречи поне да опитаме.
БореПерника: „Авторе, авторе нали знаеш, изборът, решенията и грешките са си твои. Ще ти напомня за 2 израза:
- каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи
- вълкът козината си мени, но нрава не“
„- буквално потресена - потресена, защото изразяваш позиция срещу нейната?“
Според мен най-голямата изненада за нея беше, че се чувствам изключително зле. Мнението на „Merryn” ми изглежда най-точно (има го-малко по-долу). С най-прости думи не е очаквала, че липсата на комуникация ми пречи по такъв драстичен начин.
 „аз също трябва да положа много усилия - не виждам да казваш НИЕ или Аз и Тя, а само Аз. Защо?“
Защото нейните усилия да се държи добре вече са налице. Според мен обаче няма как усилията да са само от нейна страна.
„наистина не е осъзнавала, че нейното поведение не е излъчвало никакво положително чувство към мен - типично поведение на емоционален насилник. Образно казано, след правенето на мили очички, малко по-малко се отпуска и забравя за маската си и да се съобразява.“
„Емоционален насилник“ според мен са много силни думи и ми се ще да вярвам, че това не е така. Когато човек влезе в лошия коловоз, той може да се държи изключително зле с партньора си. Това обаче важи и за мен, а и за много от хората, пишещи тук. Въпросът е да не се стига дотам и ако се стигне, бързо да се излезе от него. Продължителното стоене в този коловоз (както се случваше често при нас) е много пагубно за една връзка.
Ще излъжа обаче, ако кажа, че не се опасявам доброто ú поведение да не се изпари за по-малко от месец.. Аз обаче научих много неща от проведената дискусия във форума и се чувствам много по-подготвен за това. Естествено, че все пак се надявам това да не се случи.
AIDA_N: “Това му го написах още преди 10 страници, след неговия пост за прекалено големите нейни очаквания, където писа, че тя очаква от него да е перфектен и го сравнява с разни други мъже. Хем не е достатъчно добър за нея, хем продължава да бъде с него, но само за да го мачка и да го тормози.”
Все пак вярвам, че основната ú цел не е да мe мачка, въпреки че когато сме скарани, положението не е никак розово.

Rumi11111: “Презрението и мина от един разговор. Никога не си била представяла как се чувства мъжът и, че си мисли някакви неща за раздяла, ахахаа…. Авторе, на това и дете не би се вързало. Дава ви сламката, която вижда, че очаквате, както пише в друг коментар. Лоша работа, много.”
Относно презрението – припомних ú нейни думи, които много са ме наранили, и които могат да означават само едно – много голямо неуважение, граничещо с презрение. Извини ми се, като обясни, че по принцип си е сприхава и в момент на афект казва неща, които не мисли на практика. Аз избрах да ú повярвам, тъй като наистина се случва в яда си човек да говори неща, които просто са резултат на силен афект. Дали съм наивен? Времето ще покаже.
Merryn:
“Не мисля, че изненадата на жената на автора е престорена. По-скоро смятам, че тя е решила, че са влезли в нормална за 20-годишен брак рутина със своите плюсове и минуси. Тя се е адаптирала към това положение, което не е станало изведнъж, а постепенно.
Очаквала е и авторът да го е направил.
Те не разговарят за нещата помежду си, а просто всеки си гледа задълженията като нейният фокус изглежда е образованието на децата. Мрънка му, той се изнервя, карат се, минава им, животът продължава. Звучи й логично.
Затова сега подетия от автора разговор за чувствата му й се струва странен. Може би пък наистина да е катализатор да се замисли и тя за своите и за бъдещето им заедно и че животът би могъл да е по-хубав, ако се постараят, а не само да карат по течението.”
Моето мнение напълно съвпада с това, като само мога да се надявам да не греша.

 

Авторе,
добре, избрал си да чакаш да цъфнат налъмите и това си е твое решение, но ще ти кажа следното. Ей това, което си написал:
"Извини ми се, като обясни, че по принцип си е сприхава и в момент на афект казва неща, които не мисли на практика."
Това е такова клише и оправдание, че просто нямам думи. Казана дума, хвърлен камък. Те тези думи, са в главата и, и си ги мисли за теб. В състояние на афект, хората много често забравят да си държат езика зад зъбите и казват какво всъщност крият и мислят за теб. Какви думи ти е казвала, ти си знаеш.
Ще ти го кажа и по друг начин. Защо е сприхава с партньора си? Би трябвало да може да общуваш с него, да обсъждате и да намирате решения. Ти не си боксова круша, нито тя, че другият да си го изкарва на него. Да, случва се, но нима така трябва да бъде?
По същата логика ти може да кажеш - ами аз тогава като ми накипи, ще те псувам и ще чупя чаши. - Да не вземеш сега да го правиш. Но човек трябва да се съобразява какво и с кой го прави.

Авторе, наистина е добре, че ще опитате и избираш да вярваш и да бъдеш позитивен.
Но - отново забелязвам едно чувство на "вина", огромен дял на това, което ти трябва да направиш и т.н. Тук бих искал приятелски да те предупредя - не се оставяй на вменяване на вина и самообвинения. За жалост, това е една черта от характера, която се счита за слабот, и умна и манипулативна жена може изключително лесно да натиска "копчето" на вината и буквално да те побърка.

Затова при следващите разговори с жена си се уговаряйте кой какво очаква от другия и какво може да си дадете един на друг, а не 80% ти на нея.  Избягвай да изпадаш (отново) в ролята на вечен длъжник. Бъди на място, рационален и с повече мисъл за себе си и своята самооценка.

Това е факт. И явно за 5 години, всеки сам е подхранвал лошото отношение на другия със съответстващото свое лошо отношение:


Възможно е темпераментите ви да са несъвместими възможно е вместо да ги съвместите, да сте влезли в спирала на цупене. В крайна сметка, и двамата трябва да изберете дали да си дадете шанс или да се откажете.
Времето ще покаже, дали жената ще се върне в стария коловоз. Но един разговор едва ли ще е достатъчен за пълна промяна. Малко като в началото на връзката, е дошъл момент, в който да се опитате да разберете можете ли да живеете един с друг и да се напаснете. Това става с работа и усилия от двете страни. Повече шансове да се пускате по течението нямате.

Прав си. Една мотика ще свърши работа.

Особено, ако я настъпваш 7977 пъти.

Имате предвид дръжката на мотиката?

Думите казани в момент на афект, не е щото не си ги мислил, а щото си се изпуснал....
При мен такива думи отключиха процеса на раздяла. Още стоят забити като пирон в главата ми.
По-късно, два дни се чудех дали и аз да кажа едни такива думи ....и ги казах. Ефектът беше, точно такъв, какъвто предполагах, че ще бъде.

Оценявам усилията ви да ме предупредите за евентуални грешки и да ме направите една идея по-малко наивен.

БореПерника:
"Казана дума, хвърлен камък. Те тези думи, са в главата и, и си ги мисли за теб. В състояние на афект, хората много често забравят да си държат езика зад зъбите и казват какво всъщност крият и мислят за теб."
Склонен съм да мисля, че не го е мислела, тъй като наистина беше много силно афектирана. Разбирам обаче, че е много по-вероятно ти да си прав, отколкото аз. Аз избирам да видя как ще се развият по-нататък нещата с ясното съзнание, че може да изглеждам супер наивен. Не мисля, че дълго време може да се преструва, ако наистина не може да ме понася.
Petko09699:
“Авторе, наистина е добре, че ще опитате и избираш да вярваш и да бъдеш позитивен.
Но - отново забелязвам едно чувство на "вина", огромен дял на това, което ти трябва да направиш и т.н. Тук бих искал приятелски да те предупредя - не се оставяй на вменяване на вина и самообвинения. За жалост, това е една черта от характера, която се счита за слабот, и умна и манипулативна жена може изключително лесно да натиска "копчето" на вината и буквално да те побърка.”
“Затова при следващите разговори с жена си се уговаряйте кой какво очаква от другия и какво може да си дадете един на друг, а не 80% ти на нея.  Избягвай да изпадаш (отново) в ролята на вечен длъжник. Бъди на място, рационален и с повече мисъл за себе си и своята самооценка.”
Не, в случая определено не става дума за чувство на вина. Все пак не върви да не показвам никакво желание нещата да се оправят, при положение че тя полага такива усилия. Ще се повторя, но ще кажа още веднъж, че научих много от тази дискусия и вече съм много по-различен човек и смятам, че вече мога отдалече да разпознавам сигналите за вменяване на вина или пък опити да се държи по неподходящ начин с мен. Определено няма да чакам да ми се качи на главата, тъй като прагът ми на търпение е значително снижен.

Авторе, звучиш като скучен, досаден  дървен философ. Жената отдавна е изгубила интерес към теб, гледа като на мебел, съквартирант, баща на децата, но не и на мъж, който я привлича и с когото би правила секс.
Виж поне дали изобщо друга жена би проявила интерес към теб.  Силно се съмнявам.

Аз само за 20 дни в тая тема умрях от скука с тоя автор, представям си жена му за 20 години.

То и тя не ми се струва да е Ейми Шумър.

Тя и Ейми Шуимър е една набедена комедиантка, пази Боже. Не съм задълбавала да чета за жена му, че тотално ще напусна форума. На ръба съм.