Носят ли ви на ръце? :)

Ако сте вървежни няма да киснете по цял ден в бг мама да валидирате "мъжество".
Прескача се от тема в тема,обсъждате чуждите животи ,а вашият описвате като "приказка".
Такова клюкарско поведение не е мъжко,форумът ви подсказва какви сте.

Ти сигурна ли си, че не си моето друго аз ?

Съгласен, само ще добавя, че клюкарското поведение и за жени, макар и по-приемливо, не е особено ласкателно.


Към пчеличката Мая - хубави мечти. А дано, ама надали...

Зависимост означава, че ако мъжът ти те изостави или почине, стандартът - твоя и на детето/децата ще се промени. Зависимост означава да нямаш образование, умения и лични активи и доходи. Една жена, която има лични активи не е зависима. И е огромен труд да се грижи за трима души постоянно/ или повече от трима/. Точно обратното е зависимост, да не можете да се справите с живота поотделно, ако да не дава господ, се наложи. Когато човек не може да прецени предварително последствията, виждате темите във форума - проблеми само. Аз и за секунда не съм си представяла, че няма ние да се грижим и да възпитаваме детето, което сме създали, а чужди хора. Защото когато е при чужди хора, те му оформят мисленето, те му налагат средата. Без достатъчно разходки, сън, внимание, хубава храна, почивка, въобще истинска грижа, е ясно какво се случва - болни са през месец. Аз не съм родила дете, за да го мъча. И не виждам как бих могла да приема мъж, който е съгласен с това. Нали човек малко от малко си планира нещата. Нали е учил много, нали е работил много, нали си е направил сметката, преди да създаде семейство. Би трябвало да е постигнал нещо, а не да го закъсат всички и да умрат гладни, ако майката не остави детето в яслата още на 2г. Пълноценна връзка е когато имате здраве и любов. За да се случва това здраве и тази любов, трябва да имате свободно време. Всичко е взаимосвързано и е висока летва. Малко да се сгромолят нещата в едното, повлича се и другото, не бива да се допуска. Отношението към свободното време, човешките взаимоотношения, труда и парите е много сбъркано. Трудът на семейната жена е 24-часов реално и никой не може да ме убеди, че това е малко, камо ли пък нищо. Всичко е, семейството е всичко.

На първо място, някои хора все още стават родители в 20-те си години. Колко да са обезпечени на тази възраст, че да може един да се грижи за всички.
После, не отричам семейното богатство, то хубаво е да го има зад гърба си човек, но все пак не всички имат този късмет.
За уменията, които се проявяват при нужда след дълга пауза, не съм съвсем сигурна. Ще отида аз и ще кажа: "Преди 15 години (през които съм домакиня) бях много добър юрист, затова съм най-подходяща за позицията, вземете мен!" Представям си, че ще ме погледнат някак странно. "Малко си ги позабравила нещата, в законодателството има промени, има нова съдебна практика, ти докато си припомниш кое как беше... абе я да вземем друг кандидат."

Ако 15 години си бляла над чорбата, нямала си потребност за ъпдейт и знания, тотално си напуснала и заличила професията си, много ясно, че ще те гледат странно.

И все пак, колко точно са тези? Че тук има дългосрочни домакини, които са интегрирани след това успешно в работна среда.

Носили са ме винаги на ръце. Това не ми е дало някакво преимущество, но ми е дало увереност да бъда жената, която искам.

Е, много станаха отговорностите - освен грижите за всички, и да не изпускаш новостите в професията. Затова им е затруднително и трудът вкъщи тежък. То ако си поддържаш професионалните знания вкъщи, че може да потрябват за след 15 години, приблизително същото като да работиш (пак ще се занимаваш, но неплатено).
При нас не викат на интервю хора с големи дупки в професионалната биография, пък не знам - другаде може да са по-ларж.

Изобщо не вярвам да е възможно, за всички и всякакви специалисти.
Ако чак толкова си обичаш професията, не вярвам и да я оставиш за 15 години, а оставил ли си нещо толкова време- по- вероятно е да се преквалифицираш.

Грижа за всички, не означава да дадеш себе си курбан.

Задръстена вика Примадона съм, защото не ща да ме издържа мъжа ми ) Наистина ме разсмя!
Нека съм задръстена и до 10-то коляно, важното е да не съм отдръстена кифла, която чака мъжа и да я издържа! За мен всяка такава отдръстена живее в страх, че той ще си намери по-прясна кифличка с по-хрупкава коричка и ще я остави на сухо т.е. без пари. И така трябва да бъде - след като си плаща масрафа. Пък и сама съм го виждала на 50+ как дами в разпада на брака им им се налага да изкарват някак пари. Не знаеш да плачеш или да се смееш на напъните им след десетилетия отдръстване.
Да бе, ще легна като някаква лулуса да ме издържа мъжа ми! Ако имаш акъл няма да си като куче с верига 8-9 часа вързана в работа/офис, че да не можеш да се погрижиш за себе си и интересите и хобитата си. И какво по-голямо предизвикателство от това да изкарваш добри пари и да пробваш нови неща /не говоря за нова лазерна епилация на бикини/?
Та задръстена и грам не притеснена ако по някаква причина остана сама си пожелавам да бъда!

Дорис, не всички жени, които мъжът им поема бита са кифли.

Нека говорим за оценяване, Базила. Ако една жена гледа деца у дома и мъжа ги издържа - то тя не е на издръжка на мъжа в точния смисъл. Тя на практика си е на ненормиран работен ден. Разпределение на процесите, отчитайки кой носи повече финанси и кой се справя по-добре с домакинството и децата.

Но млада жена да си седи у дома /без деца и задължения/ и да ходи да прави ноктенца, по кафенца и процедурки +някой курс, че да си мисли, че се развива какво е? Да чака мъжа и да и подхвърли някой лев и да тичка да го приджобва като спи ...

Какво значение има дали жената е млада или не, ако с мъжа ѝ са ок с това единият да издържа семейството?
Имам поне две познати над 50 годишни жени, без деца, които са в брак вече над 20 години, и не работят. Едната през няколко години участва в научни проекти, по-скоро като хоби, отколкото като финансов смисъл за двойката. Хобитата на другата са по-скоро финансово-разходни.
Живеят си в синхрон хората, намерили са работещата за тях формула.

Дорис, ЕммаТ ти е отговорила. Има различни конфигурации семейства и двойки. Ако личната им динамика ги устройва, добре е и за двамата, няма значение кой внася повече пари и дали.

Имала съм колеги, на които жените им не работеха. Не им допадаше, мърмореха и говореха гадно за тях на работа, но явно не успяваха да се разберат. Ако не бях присъствала на приказките им щях да мисля, че си живеят в синхрон.
Имах и колега, който беше плакал на шефовете /повярвайте там, където работех НИКОЙ не плаче/, защото му трябвали по-високи доходи - жена му поради някакви проблеми с психиката при натоварване не можеше да работи, а имаха двама сина студенти. Много  умна и приятна жена бе, когато сме се виждали.
Имахме и ревнивци, които предпочитаха жените им да са у дома точно поради тази причина.

Та причини за всичко си има, не винаги видими отстрани. и не винаги синхрона е синхроничен. Но в случая не говорим ли за това жената т.е. ние да искаме да сме издържани?