Как се оцелява с новородено и малко дете без помощ?

Разбира се, че ще оцелеете. Гледайте отсега максимално да се улесните, за да не е наистина оцеляване.
Всякакви домакински помощници ще са ви от полза, 5-минутни рецепи за дпасяване на вечерята, сушилня, миялна, прахосмукачка робот… Днес има всякакви улеснения, осигурете си каквото можете. Като чистите основно преди бебето, приберете килимите и ще пускате само робота докато сте навън да чисти.
Постарайте се да ви се получи кърменето. Спестява страшно много време и е голямо удобство да не се налага да се прибирате за да храните бебето. Вторият път е много по-лесно и става естествено.
Подгответе голямото дете да е максимално самостоятелно за възрастта си. Ако можете свалете памперса и да ползва гърне, да се храни само, поне с някои храни. Ако успеете и да го отделите в друга стая и да заспива само ще ви е песен. Има консултанти по сън, ако е сложно при вас може да помогнат.
Максимално бъдете навън, деца се гледат по-лесно навън. Нямам логично обяснение, но е така. Особено първите месеци, когато бебето спи много е рай.
Запишете голямото на градина. То ще си има нужда от контакти с деца на неговата възраст, а и вие ще имате нужда от почивка. Болести има така или иначе, няма как съвсем да се изолираме.
Ще се справите! Мъжа ви и той да се стяга да поема голямото повече, че все пак сте бременна!
Не се фиксирайте върху бебето, колко и кога спи. Ако му се спи, ще спи. Нека голямото дете да не ви чака да приспивате. Бебето може и само да заспива и няма да разбере, ако се налага да изчака малко и сте заета с голямото. Но голямото разбира, когато трябва да чака. Нека да се чувства с приоритет! За него също промяната е голяма и страшна.

Като написа "без помощ" помислих че бащата ви е изоставил и нямаш близки.
Много помощ даже имаш - родители и мъж.
Нормални неща са това, защо да не издържиш ? Е, няма къщата да лъщи, няма да образоваш каката в игри и закачки спрямо поредния нашумял метод, но ще се справиш!
Та по света жени гледат върволици от породени деца - ти ли няма да се справиш? Всичко ще е наред!

Ангажирай всички наред - всички баби, дядовци, лели, чичовци, учинайки, включително приятелки! 

За цели поколения 2г разлика е било "Стандарт".
С помощ или без, както си го нагласиш.. винаги с две деца е купон в началото. Аз бях с новородено, първокласник и работех две работи от вкъщи. Спях по 3-4 часа на денонощие разпокъсано. С таткото сами се оправяхме (той си работеше стандартно 8-17)..
Просто си пренареди приоритетите.

Новородено и ученик нямат нищо общо с новородено и 2-годишно.

Ми нямат... Две годишното спи повече и изисква по-сериозни занимания... Може би трябваше да добавя, че не ходеше на занималня, пишехме заедно домашни..
То никоя възраст няма общо..

Е не може да се сравни нуждата от внимание на едно две годишно със седем годишно. Седем годишното можеш да го оставиш само и да отидеш до магазина.
Две годишното си е залепено нон стоп за мама, а това изморява.

Седемгодишното най-малкото може само да се погрижи за основните си нужди - да се облече, да се измие, да се нахрани, да отиде до тоалетната, да се занимава само и така нататък. На двегодишното трябва да му се помага с всичко. Ако излезете на площадката, седемгодишното ще стои наблизо. Аз с моите двете не мога да изляза никъде за повече от час, защото седна ли да кърмя, баткото ще избяга. Просто няма нищо общо.

Ми на 6 беше ама все тая .. после пък на 8 взимаше сестра си от ясла, така че доста самостоятелен си беше.
Но факт, че се изисква по-съсредоточено внимание за дейностите. Не просто там нещо си да разхвърля по килима да играе...
Двегодишното спи. Туй голямото хич .. да го оставиш до магазина е безсмислено, пазаруването не е функционално по този начин.. пазарува се с таткото и с двете на по-голям пазар. Такива щракалки насам-натам не са пример за добре организирано време, когато нямаш такова.
На площадката стои наблизо друг път... Ходи се подмята на по-опасни "катерушки"... На море съм ходила и с двамата (сама) - тя на година и малко пишеше от водата да я докосне само, той на 7 се джаскаше във вълните и изобщо не можех да го извадя .. ако са на 2-3г си стоят на брега и си копаят и двете с лопатки ..
Примери всякакви, пак казвам, за всяка възраст... Колкото са по-малки, толкова е по-лесно.

Не е точно така, цял ферман мога да изпиша. С голямото ми е много по-лесно. Преди малко и средно голям пазар успях да направя с него, а не е и на 6 още. Мога да го убеждавам и да се разбираме, а не само да се тръшка. Разлика от земята до небето.

Тези хора си имат собствени грижи и отговорности. Не са длъжни да помагат. Децата са на родителите и най -добре да си разпределят ангажиментите с таткото.
Останалото през деня е въпрос на добра организация и подреждане на приоритети.
За две деца не е нужно да чака родата да й помага. И сама може да се справи много добре, само не трябва да се паникьосва и да мисли пораженчески, че няма да се справи. Напротив - може да се справи и без баби и лели.

За малки деца всеки се радва да помогне! Като не може ще откаже. Голямо драматизиране - длъжни, отговорности..

Ми не, не всеки се радва да се занимава точно с малки деца и не всеки има тази възможност (дори и да иска).
Не драматизирам, а казвам на авторката да не разчита на други да й гледат децата. А и не е нужно, все ще се справи и сама. Има две ръце, два крака и мозък. Първите месец-два бебето спи през повечето време, което ще й помогне да се адаптира към новата ситуация. Ако таткото участва активно, не й трябва външна помощ.

Е, ние как сме гледани, масово от родата, баби, лели, комшийка, ясли. Сега - от този да не смея да искам помощ, яслата е зло и се почват депресии, чудеса.
 За мене не е нормално да не може да излезеш на едно кафе, фризьор или да идеш с мъжа си някъде за 2 часа без децата. Естествено не бива и да се експлоатират бабите. То че ще се справи е ясно, но и майката е човек, трябва и време за себе си.

Днешните баби все още работят. Не е като едно време да се пенсионират на 50г. Кога да ги гледат тези деца? А и много баби и дядовци са вече "модерни" - не искат да гледат деца, а да си гледат спокойно старините.
Едно е някой да ти помага ежедневно с децата, съвсем друго е да ги гледа за 2 часа, майката да си поеме въздух.
Тук темата е "как се оцелява с двете деца без помощ". Тоест явно чуденката на авторката е как да си организира ежедневието, а не дали ще може да отиде на маникюр.

2 часа веднъж на няколко месеца и всеки ден са две крайности. Работещите баби могат да помагат много, само че не зная колко са, защото хората раждат късно и по-скоро имат възрастни баби или няма да имат баби.
Нормално е да се помага. Внуците не пречат на старините, а напротив и в крайна сметка стресовете покрай отглеждането на децата са основно за родителите.
Нашата баба искри от щастие като си види внуците.
Не трябвало никой да очаква да му помагат за децата и после защо хората създават по-малко деца.