Не съм готова за връзка

Точно в сегашна България е още по-приложимо заради падащи всяка година брой новородени, от 1977г до  2000г, да речем. За мъжете, родени 1977-1997г няма достатъчно връстнички, а по-младите са все по-малко на брой и намаляват. Навсякъде е приложимо. Живяла съм в Студентски град като ученичка. И най-ниската, дебела и пъпчива студентка успяваше да се ожени за софианец, чужденец, инженер, лекар или какъвто си наумеше. В асистентските и аспирантски блокове, обаче, беше пълно със стари моми, разведени с по едно дете, повечето силно академични, начетени, елегантни и красиви. Която не се беше похарчила до завършване, виждаше зор, особено ако се прибере в провинцията.

Майка ми и колежките и, дето бяха правили докторантури и аспирантури, работили по чужбина, гонили академични титли и не се бяха оженили до 28-29г се изжениха всичките за разведени мъже с деца. Не бяха по-грозни от други. Добре, сега 30г за жена не е като 30г през 60те и 70те, но шансовете намаляват и това е факт.

Която иска брак и дете, да се замисли млада! Младата може да поставя каквито си иска условия и мъжете са склонни да приемат.

Аз съм на акъла на Невена.
А всъщност късната женитба не означава щастлив брак. Колкото и да се рекламира.

По-скоро е последен влак

+1
А всъщност късната женитба , аз я свъзвам с повече компромиси, дори да има щастлив брак.

Мисля, че няма никаква гаранция, че един брак ще излезе щастлив, пък особено възрастта.
И ранните, и много късните бракове могат да завършат с крах и, още по-лошо, с кофти и мъчителен развод. Младите решават, че някъде там може и да има нещо по-добро, по-възрастните гонят влака, примиряват се и пак се разделят, защото не се живее с компромиси непрестанно. Всяка една формула "възраст + брак" може да даде фал накрая.
Струва ми се, че ако една жена е по-зряла и търси половинка, най-важното е да не изглежда отчаяна. Имам приятелки на по 36-37, които се оглеждат вече за сериозен партньори и всички правят ей тая грешка и така залитат в капана на лошите компромиси - тези, които са унизителни.

Е,да де!- как да не изглеждат отчаяни?

Трудно е, но с това поведение повечето необвързани мъже се дърпат категорично.

Според мен не е толкова до възрастта и няма гаранции за щастие, но най-добре някаква средност, нито много ранен тип на 20 вече женен, нито много късно на 40 тепърва бебета и сте изпуснали доста години да сте заедно, 25-30, според мен е най-добре за брак и деца, но най-важното е да е точния човек за теб, това че един човек е срещнал своя на определена възраст, или повечето около теб, не значи и ти непременно само и само да не си по-назад, и затова да правиш компромиси, които не усещаш, че трябва.
Повечето неща в живота до брака се случват на една и съща възраст на хората - училище, университет , но после някак се поема по различен път, и някои от бързане правят грешки, други от отчаяние.

Да, не сме на едно мнение, но да сме живи и здрави , най- вече щастливи с избора си.

За мен късно е само, ако искат тепърва да имат деца, е след 40г и рано е преди 30г пак заради имането на деца
Ако няма деца в уравнението, няма късно и рано, всички възрасти са подходящи.

Това е ясно. Ако жената категорично не иска деца, целият живот е пред нея. Ако със сигурност иска е по-добре от всякаква гледна точка да ги има рано.

Аз от този пост пак не разбрах как точно се е случвало обаче. Мъжете и техните истории не ме интересуват.

Но ми е любопитно самото случване. Било е нещо като - занясаш на някого бирата и той те пита - хайде да се оженим

Или това предложение идва след прекарана вечер заедно, да не навлизам в подробности как

Канят те да излезете. Ако ресторантът не го забранява, приемате. Излизате два или три пъти на ресторант. Говорите си. Говорят много за себе си - титли, родословно дърво, имения, в кой интернат са учили и кой университет, каква кола, яхта, конюшна, вили имат. Къде и какво работят. Впечатлих се от една конюшна в центъра на Лондон. Питат ви какво обичате, какво учите,  ще работите ли това, което учите, разказват ви живота си. Може да ви поканят не фирмена функция. Идват с големи букети. Други подаръци не. В един момент ви казват, че са решили да се оженят и им харесвате и питат какво мислите. Ако кажете не, благодарят и ви изпращат и толкоз. Като дойдат в ресторанта, където работите се държат вежливо и оставят обичайния бакшиш. Не повече, не по-малко. Даже целувка няма, камо ли повече.

Аз бях влюбена нещастно и никого не исках, още по-малко да се женя. Други момичета се ожениха.

Някои питат имате ли подходяща близка. Казват си критериите - ръст цвят на очи, коса, ниво на езика, може ли да била женена, някакъв друг език ако искат да знае и това е. Представяла съм приятелки и някои се ожениха за въпросните мъже, но само тези под 28г. Абсолютно всички мъже даваха възраст 19-27г, често 20-25, дори когато те самите бяха на 48 и 56 години. Никой не пита за образование или домакински възможности, нито имотно състояние. Те имотни връстнички могат да си намерят ако заискат. Тогава ми направи впечатление възрастта. Дотогава не  бях обръщала внимание.

От всичките ми бездетни познати над 30г, които представих, за един от мъжете се ожени една. Бразилка, на около 36г и с тяло на богиня. 1.75м висока, руса. По-обикновените, дори към хубавелки не се харесваха никому. Виж, 20 годишните - ниски, високи, дебели, слаби, пъпчиви, с вирнат нос получаваха брачно предложение ако не с третия, с петия мъж.

Кошмар
Радвам се че не ми се е налагало да живея по такива обстоятелства.
Но както казвате на всички е било ясно кой и защо е там.
Нещо като Тиндер, всички знаят защо са там 🤭😂

Определено не отговаря на сегашното поколение, но ми е интересно да го прочета.

Сега определено  повечето връзки започват с абсолютно сексуални намерения и после ако прерастне в нещо по- сериозно, ще си говорим

Често казано по така описаните мъже не бих живяла с никой от тях абсолютно при никакви положения.

Nevena Virolan, благодаря за изчерпателния отговор

Не знам кога точно се е развивало действието, но ми звучи малко като приказка, което разказваш.

Да си кажа обаче, че "В един момент ви казват, че са решили да се оженят и им харесвате и питат какво мислите." изобщо не го считам за предложение за брак

Невена, не преувеличаваш ли малко?
Всичките ниски, дебели, пъпчиви, но млади сервитьорки, които са ти били колежки, са се омъжили за богати английски благородници?