Защото темата как да се оженим навреме, изгодно, добре, правилно и тн., много хора не я разглеждат в Невения ракурс; има хора като мен, които искат да се влюбят, пък после - каквото сабя покаже; в друг момент хора от моя тип искат само и единствено, с овълчено съзнание, да развият и завършат нещо работно, да отидат в конкретна държава, да останат 2г. и да работят с конкретни хора и това е тоооолкова трудно за балансиране с половинка и деца, че ето ти конфликт.
Логично, аз съм излъчвала (и сега се случва) сигнал "заето" и дори да изглеждам като натали портман, с прасковени бузи, копринена коса и крака до небето, за какво му е на мъж да ми предлага брак? Да излезем/ разбирай да се стигне до близост, такива оферти вече е имало в нормални количества. Ма и аз да бях мъж, не бих се омъжила за себе си в периода 26-35
. Макар че то пък тогава баш станаха нещата.Та, въпрос на перспектива, хора и предпочитания. Описаните от Невена мъже особено - това е такава субкултура, дето може би се развива в някакъв паралелен лондонски живот, но абсолютно невъзможна с типичния образован брит.
И ако трябва всичкото това да го обобщя с едно-едничко изречение: Няма как да искаш да направиш сто неща - и да тръгнеш да се жениш млад. Просто е. Хората с хиляди желания, търсят преживяване и любов, а не обвързване. И няма нищо осъдително в това.
1. Сервитьорската работа е монопсония. Срещаме хората, които са в момента в района. Няма как да работя в банковия квартал с небостъргачи и да срещам артистични хора. Артистичните места в Лондон са около King's Cross, Kensington, Camden town. В ресторант като тоя, дето работех, артистичен човек ще умре от скука. Там ядяха работохолиците от City-то.
2. Аристократичните британски среди са немскоговорящи. Все пак от Германия произлизат. До 1917г името на сегашната династия Windsor е билo Saxe-Coburg and Gotha. Крал Джордж V го сменя заради антигерманските настроения по време на първата световна война. По бащина линия, от принц Филип името Mountbatten е преведеното немско Battenberg. По бащина линия технически са от House of Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg. Кралица Елизабет II не знаеше немски, може би заради войните. Баща и, съпругът и принц Филип, Чарлз III, принцеса Анн владеят перфектен немски, освен френски. Повечето благородници до моето поколение знаят немски и френски. Следващите поколения не толкова, но уелският принц Уилям владее английски, френски, немски, уелски, гейлик (шотландски), испански и суахили. Съпругата му владее арабски. За разлика от плебса, който рядко говори добре езици, благородниците знаят по поне 2-3 езика добре. Момичетата завършват училище (finishing school) в Швейцария. Там е завършила кралица Камила и покойната принцеса Даяна. На много английски родове документацията до 20ти век е водена на немски и/или френски. Допреди 700г официален език в британския двор е френският език. Някои знаеха руски, други хинди, суахили, испански, италиански, гръцки. Допирната ми точка с тях бяха точно езиците и историята.
3. Аристокрацията движи в артистичните среди, както и артистите движат сред аристокрацията, която им е и меценат. Британската аристокрация е сред най-големите познавачи, купувачи, продавачи, ценители и ползватели на изкуство, всякакво. Даже го творят. Давид Армстронг-Джонс, 2nd Earl of Snowdon, първи братовчед на Чарлз III е изключително талантлив дърводелец, който прави мебели по поръчка от най-различни видове дърво. Много благороднички са учили история на изкуството и работят в галерии, музеи, опери, фестивали, Sotheby's, Christie's като експерти, оценители итн. Замъците и именията им, разположени на най-различни места са пълни с картини, някои са целите стени в картини. През определени дни, един или два пъти годишно са отворени за посещения и всеки може да ги посети и да разгледа изкуството. Имат си и семейни бижута, филигран, най-различни часовници. Редовно ползват услуги на театрални дизайнери и шивачи, реставратори, модни къщи. Интересна е архитектурата, структурата на сградите, както и ландшафта наоколо. Градините, езерата, каналите са живо изкуство. Младите се интересуваха и от рок, индийска, индианска или друга модерна тогава музика. Много свирят на пиано, пеят, танцуват, стават манекенки. Има какво да се види, че и ченето ти да падне.
3. Това, че в един момент съм работила 2 или 3 вечери в ресторант не означава, че не съм работила и друго, че не съм учила и в университет и че не е бил добър.
4. Точно пък женена с аристократ или богат мъж можеш да правиш не хиляди, ами милиони неща, защото няма нужда да правиш неща, които не искаш, а за битовизмите си имаш персонал. Ясно е, че не е за всяка. Гарантирам, че са мъже, които нито ще поискат да им готвите, нито да им перете чорапите.
5. Средностатистическият Брит тогава често не беше и гимназия завършил. В България не познавах човек, който да не е завършил поне средно, а в Лондон имаше хора на менажерски позиции, завършили GCSE - учили до 16г. Малко по-високо е от прогимназия. А имаше дето и това не бяха завършили. Принцеса Даяна не беше завършила гимназия. Факт. GCSE или O-levels имаше и 2 пъти не беше успяла да вземе изпитите. Поне половината мъже през 1970те и 1980те бяха почнали работа на 16г. и тогава бяха спрели да учат. Някои доучваха. Имаше 27-28г с наполовина изплатени ипотеки.
6. Ако исках немскоговоряща среда, щях да ида в Германия или Швейцария, може Австрия или Унгария и да се потопя в културата. Обичам да пия вода от извора.
7. В артистични среди съм родена и нямам нужда да ги гоня зад 10 гори и планини. Всеки иска да опознае това, което е било рядкост или няма къде другаде да опознава. Също не ме влекат. Харесвам изкуството им, но нямам нужда да ги познавам в живота.
И аз съм романтик и се ожених по любов, но темата не е точно за това.
