Как така се седи, заради детето? И какви двама родители, щом по ваши думи, детето е изцяло ваш продукт и той не се грижи за нея? Нещо не се връзва, вие си знаете кое точно. Но не е гот да оправдавате изневярата си, очерняйки партньора си. Като е толкова лош, разделете се. И не ползвайте детето за оправдание. То не заслужава това.
- Публикувана: 4 май 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 18:03 ч.
Изневяра ли е?
Скрит текст:
И той е бил такъв още преди да са били женени, и тя си го е харесала такъв и е казала: ей такъв ми трябва.
Преди да се ожени човек и да има деца си представя едни неща, след 5,10,15 години вижда друго. То като си си избрал някой нито си го познавал като съпруг и баща, нито хората си стоят едни и същи от първия до последния ден. Никой не е виновен за това и се случва. Човекът може да си е свестен, отношенията обаче да не стават.
Определено във времето се променяме. Със сигурност и аз не съм била толкова властна както казват, но се налага след куполите и живота някой да поеме отговорност. И повярвайте всяка жена иска да е обичана и дабелязвана от мъжа си , а не да е обгрижващата му майка.
И той е бил такъв още преди да са били женени, и тя си го е харесала такъв и е казала: ей такъв ми трябва.
Може много да поспорим върху казаното, но в общи линии:
- да променяме се - пожелателно е към по-добра наша версия
- някой да поеме отговорност - въпросът е дали е обсъждано, еднолично ли е взето, защо се "налага" - защото сме нетърпеливи, защото искаме да стане по нашия начин, защото имаме очаквания, защото така някой казва. Образно казано, приемаме следният вариант - той си мисли, че (по неговите си разбирания) жената поема грижата за детето, следователно той се отдръпва. Започвайки с такова отдръпване, то се пренася неусетно и в други сфери, защото са свързани с детето. И малко по-малко се наслагват нещата - камъче по камъче се търкулват по склона, и накрая каменна лавина.
- всяка жена ...... - малко е клише, но балансът между какво точно иска и как ще реагира на това, е много много тънка червена линия. Например: ако той налагаше своите решения, от една страна може да се каже, че е лидер, от друга страна подтисник, защото не дава възможност на жената. Къде е границата?
Има жени, които се чувстват полезни и съществуващи само ако се грижат за някой - дали за мъж, дали за дете и т.н. Дори за някои да бъдат полезни надвишава да бъдат обичани. Ако не са полезни, значи не съществуват. Отново ще уточня - не казвам всички, казвам, че има такива варианти.
И така, ако следваме логиката на "всички се променяме", тогава и желанието да бъде "обичана и забелязвана" може да се промени в друго нали? И тук е въпросът: А мъжът откъде да разбере/знае това?
Едва ли вярва, надява се по-скоро. Или се надява той да поиска развод, защото тя не смее.
Абе каквото и да си говорим, след 20 години не се взима лесно решението.
Абе каквото и да си говорим, след 20 години не се взима лесно решението.