ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

Бебка седи седнала още от края на месец април, пролази май месец, а от края на юни все иска права да седи, изправя се съвсем сама, предвижва се по мебелите сама, все подава ръчички да я водим да ходи наоколо. Но всичкото това до голяма степен го отдавам на ниското тегло - 6,680гр на 8 и 1/2 месеца, 70см.

Аз се позагубих, защото бяхме и на гастро заради продължаващото повръщане и нежелание за хранене. На ехограф - уж всичко е ок. Аз пак се притеснявам и май ще я водя на второ мнение, просто за да съм спокойна, че спокойствието ми е правилно. Но голямата новост е, че зарязах всички пюрета с лъжица, гладко пасирани. Не виждам какво друго мога да направя, яде с нежелание, нещата се влошават, вместо са се подобряват. Минах рязко на ЗВБ.

Е нямаше такава цапаница първите дни. Храната беше навсякъде. Но след като 4 месеца не се подобряваха нещата вече имах достатъчно търпение да издържа мазаляка. За щастие за 2-3 дни само нещата се подобриха, вече на пода храната е рядкост, както и храната по косата, мия предимно ръцете, лицето, таблата на столчето. И… има някакъв напредък. Бабите сигурно ще се възмутят, че в стъпка назад - “хубаво си ядеше пюренца с лъжица по 120-140 грама!”, обаче… аз съм с това дете 24/7 и само аз си знам, че пюретата работеха само в началото, докато беше само 1 хранене и честно казано не разбираше много много какво се случва. Сега сякаш е по-осъзната и не е съгласна насила да бъде хранена, та това сама да посегне и да изяде 1 парченце тиквичка за мен е голям напредък. Вече не изглежда изплашена, а даже ми се усмихва, посяга и тя мене да храни. Сигурно количеството, което изяжда е не повече от 15-20гр, но е по нейно желание.

Интересно, смешно и тъжно е как се променя поведението на бебетата спрямо едно време. С майка ми много се караме напоследък, защото тя е крайно убедена, че в момента допускам грешка, а аз съм крайно убедена, че грешка допусках цели 4 месеца. Не, че тя е грешала при захранването на мен или сестра ми, но ние сме били различни бебета. Тя е била различна майка от мен. Аз не съм способна повече да насилвам моето бебе…

По ЗВБ берях голям страх при положение колко често повръщаше с пюретата. Обаче съм изненадана колко по-малко всъщност повръща и какви големи парчета си ръфа сама. Така че майки, страхът е по-голям, отколкото си мислите. И е всичко в нашата глава. Много ме беше страх, но веднъж след като бебето ми доказа, че се справя, започнах все повече да ѝ се доверявам. Следвам правилата за опасни храни за задавяне - малки и кръгли като боб, боровинка, чери домат и тн. Те трябва задължително да се сплескат или срежат. Както и правилото за мачкане между пръстите - ако се мачка, значи е ок. Все още се случва да повърне при закашляне, също така все още не изглежда особено гладна, но имам лъч светлина в тунела. Вече 3 седмици сме ЗВБ.

Напрягам се да мисля за храните… кое е био, кое не… ама нитрати, ама химия, ама гмо…. Колко по-прост е бил живота преди… хем искам вече да се откажа да следя за произхода на храните, хем ми е гузно, че мога да положа усилия за по-чиста храна, а не го правя. Вие какви мерки за чиста храна прилагате?

Купуваме от една зеленчукова градина в село до София. Био производство, не пръскат с нищо (поне нищо вредно), доказано от тях и проверено от нас.
Обаче сега лятото не работят, и съм малко на червено. Плодовете са повече от купешки пюрета. От магазините купувам био плодове и зеленчуци. Все имат по някоя био марка. Колко са био, не знам, но нямам избор. И си готвя на малката.
Едни познати на познати гледат крави и взимаме мляко, сирене и кашкавал от тях. От млякото жената прави кисело мляко, което често присъства в следобедната закуска.

Вие какви мерки за чиста храна прилагате?
[/quote]

В това отношение имам късмет. Не ги мисля нещата, защото двете ми баби си садят сезонни неща в градините. Съответно давам от тях на малкият. С плодовете ми е една идея по-трудно да намирам, но пък за това се притичва сестрата на баба😃 от нея взимаме и домашни яйца за малкият.

Шишарче, много добре те разбирам. До преди малкият никога не съм търсила второ мнение за мен, доверявала съм се на 1000% на съответният специалист, но с него сега вече е друго дори и 3-то мнение бих потърсила. Мъжа ми не го одобрява казва, че излишно се притеснявам и явно ми е скучно и прекалено спокойно, за да мисля за второ, трето мнение и тн.
Аз също се дразня изключително много когато някои даде не търсен съвет или препоръка особено за детето. Последното изказване което ме ядоса беше на свекър ми “ стига си го гледала това дете по учебник” и беше изказано по повод това, че те ядяха палачинки с шоколад , малкият ги гледаше, искаше от храната , но аз не разреших.

Шишарче, с две ръце съм за подхода ти. Влизам специално за теб да ти го напиша и да ти кажа любима наша рецепта. При нас също беше мъка храненето, но вече се забавляваме с това. Много обича да му правя палачинки, така ги наричам аз, но реално са без брашно (въпреки че, понякога слагам малко)… смачквам банан, може да настържеш ако искаш ябълка или да добавиш авокадо, слагала съм и елда на прах, но малко, може банан с варен морков и картоф, намачкано и чукваш яйце и с лъжичка на тиган с рапично олио или кокосово масло на малки палачинки. Отстрани накълцвам на мноооого ситно праскова или пъпеш или праскова с боровинка/малина/къпина, последните две ги изстисквам през тензух или мрежа за чай. Идеята е да стане като сладко за палачинки от пресните плодове. Слагам пред него палачинки и смачканите плодове и отстрани аз потапям палачинка в плодовете (загребвам) и подавам те се топят направо. 😂 Всички в вкъщи вече искат от тях.

Е, можеше да му откъснат отстрани палачинката, където няма шоколад.
След злоядото ми първо дете, след като бях безсилна и се молех.. Сега на бебко храна не му отказвам, идва да си иска от нашата и му давам с кеф.

Благодаря ти! В интерес на истината подобно съм ѝ правила - банан, една лъжица сварени овесени ядки, намачкани боровинки точно с кокосово масло на тиган + “спукани” боровинки. Изобщо не го харесва това. На солено и на кисело налита. Обича домати. Трети път предлагам авокадо и с облекчение смятам, че го харесва. А то е калорично и хранително, ще свърши добра работа…същи така талиателе болонезе!!! Само че сосът го направих на фурна, а не на тиган, че все пак се води, че не се препоръчва пържено. Струва ми се, че ѝ хареса… за нейния стандарт на “харесвам”=не го повръща.

Аз го храня смесено между ЗВБ и пюренца, но най-вече хапва детска кухня по малко и от нашата храна. Днес например за следобед му направих каша от елда с круша и го храних аз. На обяд яде сам нарязан домат, кашкавал, сирене, хляб и малко месце. От всичко по малко и половината на земята за кучето. 🤣

Моята пък какво прави, големи хапки си отхапва, задави се вчера с банан, докато сама си го хапваше ненамачкан и повърна чак. Беше си доста екстремно.
Наскоро и дадох да опита в различни дни пастърва, смокиня  и бебешка лютеница от Вис Виталис. Добре се приеха. Маже с ръчички навсякъде, любимо и е да пипа и мачка храната, иска и нас да храни.



За случаите,  когато хапваме нещо за нея недостъпно все още, аз винаги съм приготвила друго хапване и за нея, за да не гледа жално и гладно и да трябва да и отказваме храна...

Вчера започнахме с гърнето първи стъпки, след като преди два месец седна с рев, аз спрях всякакви опити, но вчера взех ново гърне съвсем различно и подновихме.
Нямаше вече рев.
Две нощи подред за първи път от много време се наспивам. Ее, няма такъв кеф. А кърмата вече приключи. Стига толкова, почти 9 месеца минаха.

Момичета, тези от вас, които правихте корекция на скъсена юздичка в България, може ли да препоръчате лекар в София?

Малката късно разбрахме, че има такава, храненето от шише не беше проблем, и не бързахме да правим корекцията, но започвам да си мисля, че й пречи за храненето с твърда храна.. захранването е ужасно трудно още от старта на 5,5м, страшно злояда е, не яде всички зеленчуци, попара отказва, плодове и плодови пюрета отказва, адаптирано мляко отказва, само кърма и зеленчукови/заланчуково месни пюрета+някоя каша. А дори и кърмата която пие е ~500мл на ден, повече не иска..

Ние правихме процедурата при д-р Пеев в Окръжна болница. Останахме доволни. Не съм сигурна дали па нататък няма да се наложи отново същата процедура, както се случи при мъжа ми, защото когато юздичката е много напред, е много трудно да се изреже цялата, а и бебетата много се съпротивляват. Като цяло сме доволни.
Аз разбрах за тази юздичка, че не е както трябва, като я видях твърде напред, чак при върха на езика, когато бебето плачеше и също много характерно е при изплезване на езика той да стане като сърце или дори като раздвоен (змийски).
Степента на юздичката беше най-голямата. Дотогава все се даваше. Сега значително по-рядко.
Ако трябва ще дам координати.
Ние си записахме час, взехме направление за хоспитализация, такъв бил редът, но стояхме в отделението само до обяд.
Всички бяха много мили и любезни.

Колко тежи бебчето? Как е с наддаването? Не звучи чак толкова зле, колкото може би изглежда за теб и ТМ. Все пак има любими неща, които яде. Така си мисля - ако имаше физически проблем, никаква твърда храна нямаше да може да яде. Повръща ли? Дави ли се?  Какво точно е поведението, когато не иска някаква храна? Мисля, че при мен положението е най-трагично с храненето и след всекидневно търсене и ровене за такива теми стигам до заключението, че най-големият проблем на бебетата с храната е напрежението от нас майките…. Аз много се притеснявам, просто защото е много слаба и не наддава. Ако беше 30-40 персентил, ама изобщо нямаше да ми дреме колко яде, щом си наддава. След няколко дни прави 9 месеца и сме едва 6,800гр… следиш ли персентили на теглото и крива на растежа?

Евелина, аз нямам съвет за лекар, защото рязахме юздичката извън България. Но искам да те окуража, че това поне при нас даде значителен резултат и в ретроспекция го оценявам като много добро решение. Докато проучвах - а и в клиниката, в която срязахме юздичката, ни казаха, че скъсената юздичка има отражение далеч отвъд сукането. Проблеми с хранене с твърда храна, говор и артикулация, ортодонтски проблеми, схващания във врата и раменете и т.н. - всичко това може да се причини от скъсената юздичка. Така че стискам палци при вас нещата да се оправят след срязването.

Имай предвид само, че подобрението не е линейно, а е стъпка напред-стъпка назад. Поне за сукането чувствително подобрение се видя след около 5 седмици.

Как сте момичета? Повечето бебчета май навършиха 9 месеца… не мога да преценя кой период ми се стори по-дълъг - бременността или 9те месеца с бебка.

Как протече ходенето на море на тези от вас, които не живеят по морето? Ние ще ходим за една седмица и имам чувството, че ще забравя нещо. Какви бански взехте за децата? Каква част от времето ги оставяте голички? А тея памперси за вода - в надуваемите басейнчета оставяте ли ги или ги махате? Нещо ми е чу да концепцията, едно време бебетата голи седяха по плажа. При нас поне си личи много като тръгне да се напъва (а и голямата ѝ нужда е като по часовник веднага след ставане сутрин. Споделете вашият опит и впечатления

Аз държа памперс за плуване през цялото време + тениска с дълъг ръкав с UV защита. Филип не седи и една минута в басейнчето, обръща го и тръгва по пясъка. Шапка задължително и често мазане. За придружителите - здрави ръце, колена и кръст

Най-важното, което взехме на морето с малката, беше бабата. Сериозно, ако не беше бабата, нито щяхме да се нахраним като хората, нито да влезем във водата, нито да правим каквото и да било, даже да се облечем, за да излезем. Добре, че беше бабата! Бяха в друга стая в същия хотел заедно с лелята и братовчеда. И лелята много ни помага - взимаше малката за половин час на плажа и се разхождаха по пясъка. Супер добре си починахме.

Иначе, гола не е била. Памперс за вода и в басейна, и в морето (в което всъщност не влезе). UV бански или UV тениска. Взехме бебешка палатка уж детето да е на сянка. И в нея не влезе.