Аз се позагубих, защото бяхме и на гастро заради продължаващото повръщане и нежелание за хранене. На ехограф - уж всичко е ок. Аз пак се притеснявам и май ще я водя на второ мнение, просто за да съм спокойна, че спокойствието ми е правилно. Но голямата новост е, че зарязах всички пюрета с лъжица, гладко пасирани. Не виждам какво друго мога да направя, яде с нежелание, нещата се влошават, вместо са се подобряват. Минах рязко на ЗВБ.
Е нямаше такава цапаница първите дни. Храната беше навсякъде. Но след като 4 месеца не се подобряваха нещата вече имах достатъчно търпение да издържа мазаляка. За щастие за 2-3 дни само нещата се подобриха, вече на пода храната е рядкост, както и храната по косата, мия предимно ръцете, лицето, таблата на столчето. И… има някакъв напредък. Бабите сигурно ще се възмутят, че в стъпка назад - “хубаво си ядеше пюренца с лъжица по 120-140 грама!”, обаче… аз съм с това дете 24/7 и само аз си знам, че пюретата работеха само в началото, докато беше само 1 хранене и честно казано не разбираше много много какво се случва. Сега сякаш е по-осъзната и не е съгласна насила да бъде хранена, та това сама да посегне и да изяде 1 парченце тиквичка за мен е голям напредък. Вече не изглежда изплашена, а даже ми се усмихва, посяга и тя мене да храни. Сигурно количеството, което изяжда е не повече от 15-20гр, но е по нейно желание.
Интересно, смешно и тъжно е как се променя поведението на бебетата спрямо едно време. С майка ми много се караме напоследък, защото тя е крайно убедена, че в момента допускам грешка, а аз съм крайно убедена, че грешка допусках цели 4 месеца. Не, че тя е грешала при захранването на мен или сестра ми, но ние сме били различни бебета. Тя е била различна майка от мен. Аз не съм способна повече да насилвам моето бебе…
По ЗВБ берях голям страх при положение колко често повръщаше с пюретата. Обаче съм изненадана колко по-малко всъщност повръща и какви големи парчета си ръфа сама. Така че майки, страхът е по-голям, отколкото си мислите. И е всичко в нашата глава. Много ме беше страх, но веднъж след като бебето ми доказа, че се справя, започнах все повече да ѝ се доверявам. Следвам правилата за опасни храни за задавяне - малки и кръгли като боб, боровинка, чери домат и тн. Те трябва задължително да се сплескат или срежат. Както и правилото за мачкане между пръстите - ако се мачка, значи е ок. Все още се случва да повърне при закашляне, също така все още не изглежда особено гладна, но имам лъч светлина в тунела. Вече 3 седмици сме ЗВБ.
Напрягам се да мисля за храните… кое е био, кое не… ама нитрати, ама химия, ама гмо…. Колко по-прост е бил живота преди… хем искам вече да се откажа да следя за произхода на храните, хем ми е гузно, че мога да положа усилия за по-чиста храна, а не го правя. Вие какви мерки за чиста храна прилагате?
Бяха в друга стая в същия хотел заедно с лелята и братовчеда. И лелята много ни помага - взимаше малката за половин час на плажа и се разхождаха по пясъка. Супер добре си починахме.