Паническо разстройство - 65

И аз се чудя дали да спирам Неуротопа, точно месец го пия, не чувствах нищо от него, но последните дни ми става зле на зрението, потъвам, боли си ме главата и май гъбички получавам. Дали да го спра и как?

Хора, стига питате тук дали да спрете лечението.

Здравейте. Имам открито ГТР и може би висок кортизол и адреналин. Тези дни ще ги проверя, като стойности. Симптомите са ми  безсъние, ако заспя лоши сънища и преживявания. Основно сънувам починалите си родители …….
Разговарям с тях усещам в съня си висок пулс, сърцебиене, вибрация по тялото , изпотяване и  като се събудя играя направо цялата от стрес. Дишам издишам и се овладявам….. ни през деня отново се случва няколко пъти и това е всяка нощ и ден. Силно главоболие също …
Пиех золофт не помага
Пих ципралекс също не помага кой знае какво
Сменихме с Линефор 50 3 х1 и тритико за сън…… като чели бях най - добре от тях , но не искам да пия толкова много хапчета …..
и да се тровя.
Млад човек съм и ми предстои бременност , но с тези проблеми не виждам как ще се случи.
Моля за съвета ви как да продължа и да се оттърва от това. Много натрупан стрес имам…

Днес бях на психолог, казах си аз всичко от .... до,но да Ви кажа особена помощ не усетих, наговори ми неща, които аз си знам, но каза,че тя нямало  как да ми помогне да преодолея състоянието,в което се намирам и каза да отида отново на психиатър. Психиатъра каза отиди на психолог, психолога обратното и аз се въртя в един омагьосан кръг вече 5-6м. и не виждам изход от това състояние,в което съм.

Аз мога да се похваля , че намерих своя лек….
Започнах отново Линефор, но по висока доза
2 х 75 мг на ден и в момента съм спокойна , уравновесена , няма ги симптомите на треперене и стряскане също и спя добре. Не сънувам. Мисля да го пия 4 месеца поне. После ще го намаля постепенно. Може да пробвате. Успех

Ето. Пореден път в който виждам, че бързаш. Ти искаш скоростни резултати. Как точно си представяш, че работи психотерапията, или пък лекарствата? С вълшебна пръчка? Първата среща обикновено е опознавателна. Аз съм ходила 6 месеца на терапия всяка седмица по веднъж. Пила съм лекарства 2 години-високи дози. Лежала съм в клиника - 40 дни.
Още ли смяташ, че нещата се случват от днес за вчера?
Малко търпение и време, и ще усетиш подобрение. Ама не да хвърляш лекарствата след 20 дена, и да чакаш някой психотерапевт да ти реши проблеми, вероятно трупани с години, за 50 минути.

А аз смених няколко психолога 5 -6 за две години като съм ходила почти всяка седмица. Как се очаква от едно посещение да се решат проблеми не знам, при положение, че за всичкото време, за което аз ходих не успях да си разреша проблемите. Промених си някои възгледи и това промени ситуацията.


4месеца само лечение, много малко!?

Джа̀нъм, понякога се отчайвам наистина. После се сещам, че сигурно и аз така съм си мислила - ще ги попия 4 месеца, и ще ги спирам.

Момичета, не очаквам скоростни резултати от посещението при психолога, просто тя каза,да не си губя времето и да ходя отново при нея,а да отида при психиатър и да погледне по сериозно на нещата. Да за тези 5-6 месеца ми сменяха много лекарства и затова може би ми омръзна. Разбирам,че Ви отекчавам и затова мисля повече да не споделям тук.

Извинявам се, ако така ти е прозвучало. Изобщо не си досадна. Споделяй.
Имах предвид, че работата с психолог си е дълъг процес.
А твоята психоложка дали не е имала предвид, че имаш нужда от лечение с лекарства и че само терапия е малко?
Ако пък не си доволна смени я, но и в това има уловка.
Ти какво искаш да постигнеш с работата с психолог?
Аз си мислех, че ще мога да спра лекарства и да продължа без тях но не ми се получи.

Когато мозъкът е прегрял, няма как психолог да помогне. Първо се почват лекарства, докато се стабилизира човек. После терапия, така работи лечението.
Споделяй, просто не се отчайвай. Смени психиатъра.

Здравейте . 35 дни вече синът ми е на Анафранил. Вдига постепенно, като 8 ден е на 150мг. Никакво размърдване. Отчаих се повече от него. Да чакам ли нещо въобще и колко още. Има и друг проблем. Само вечер стъпалата му сякаш пламват червени и топли. Само вечер става това. Някой с подобен страничен ефект?

Първо трябва да разбереш, че симптомите, които преживяваш, не са опасни, а са симптоми на стреса и тревожността ти, която преживяваш.. За да го разбереш обаче, понеже сега цялата се тресеш от ужас, трябва да четеш много и евентуално да посетиш психолог. Хапчетата ги изхвърли!  Пише ти го човек, преживял ГТР с ОКР, преминал през това без никаква химия. В най - тежките си моменти, когато бях убедена, че полудявам, тялото ми се тресеше неконтролируемо и  усещането, че главата ми ще гръмне, взимах Валидол, също Мента глог и валериан. Това е. От теб се иска единствено да повярваш, че си напълно здрава, а ти си. Да се вземеш в ръце и да започнеш да действаш. Никой друг, освен теб не може да го свърши. Никой!  За целта трябва да си вярваш и да си много смела( смелостта не е безстрашие), да си мотивирана и да искаш да се върнеш при себе си. Както уточнихме симптомите ти са просто симптоми на тревожността, тялото ти говори чрез тях. Чуй го. Не им се плаши. Започни да спортуваш. Да, точно така!  Трещереща, разклатена, тракаща със зъби, започваш да спортуваш. Спорта буквално гори тревожността. Тежко е, зная! Ужасно тежко е! Мозъкът ти е в сценарии, че нещо ужасно се случва, но ти му говориш, на ум или на глас, нежно,-" Хей, професоре, благодарим ти, че ме пазиш, но виж, аз просто спортувам, няма тигри, че да треперя и да ме е страх. Даже се кефя на това. Добре съм, знам го!  Седни тук с мен и дай да тичаме, караме колело, или плуваме.
Остани в симптомите, не ги бори,  не ги анализирай, не бягай, просто присъствай!  Наблюдавай ги без привързване!  Кажи си" ок, преживявам тази тревожност, но съм го преживявала и друг път, знам какво е, ще се справя!  Не я гониш! Не й се опъваш!  Колкото повече я гониш, толкова по здрааво те загризва!
Като усетиш, че се наблюдаваш си кажи" Отново се сканирам, но това е по- скоро навик, а не нужда" Така показваш на ума си, че има избор.
Когато изскочи мисълта- Ще припадна, ще ми се пръсне сърцето, казваш-" Чувствам напрежение, но тялото ми, просто ми реагира на стреса. Ще премине.
Дишай!  Дишането е връзката между ума и тялото ти! Взимай добавки, храни се правилно. Не се изолирай! Започни да буташ леко ума си, с много любов и търпение към реалността. Не розови, позитивни фразички, а истината. А тя е, че си добре. Не се насилвай, обичай се! 
Не си счупена, не си болна!  Умът ти само върви по този път и сценарии. Представи си го, като утъпкана пътека. Тревожна, но му е позната. Умът избира познатото.Трябва да го изкараш от нея. Той може!
Медитирай! В началото е трудно, но с практика се получава. Така го успокояваш. Практикувай осъзнатост. Когато се разтресеш и  ума започне да препуска трескаво, веднага го изкарай от там. Назови пет предмета, които виждаш, усети миризма, допир.. Ще се справиш!  Много е труден пътя, много сълзи се проливат, напредваш- връщаш, пак две крачки напред, но не спираш!  Иначе, ако щеш и три тона лекарства да изпиеш, няма да се върнеш до състоянието, което желаеш.
Процес е.  Ти можеш!  Всеки може! Желая ти успех, мило момиче!  Дерзай!

Съгласна съм, че трябва сами да си помогнем. Че спорта е супер, медитацията, четенето дишането. Но аз да кажа по себе си пия вече една година Дуксет, започна ли спиране и след месец пак същото-кръвно, световъртеж, кръвно, безсъние. Пия само едно сутрин от 0, 30 мг. Знам, че е много малка доза и когато дойдат жегите като сега се разклащам пак, от три дни пак кръвно, запазване, но търпя , смуча Валидоли и не вдигам дозата. А вие как сте от времето?

Жегата ми е тригер. Нямам физически симптоми но почват да ми минават едни мисли, че ето сега пак ще се влоша.