Преди ми беше изписан Анафранил, от който получих подуване на устните и ми го смениха с Феварин, уж да помогне след спиране на бензодиазепин, е толкова зле никога не съм се чувствала, даже и не ми се яде, само в леглото, пълен ужас.
- Публикувана: 9 май 2025, 17:01 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 10:31 ч.
Паническо разстройство - 65
При първото стартиране на Ад и аз бях така. Ужасна умора, стена, спях само.
Отмина след около месец.
Отмина след около месец.
Да не ти е ниско кръвното? Какъв ти е нормалния пулс? Аз в началото се подсилвах с електролити..нямах апетит, беше ми лошо 24/7, имах сърцебиене, главоболие, екстрасистоли.. по една филийка на ден хапвах.Нормално е в началото.
dt, изобщо не упорствам и не'искам даже да пия АД, но според психиатъра трябва, за да преодолея уж по бързо симптомите,които имам от тревожността, а те не са никак приятни. И да може и да си права за разбърканите хормони,днес имах час и за гинеколог, но така и не можах да изляза от къщи, заради състоянието в което бях. Изследвания правих всякакви преди 3 месеца, тогава бяха нормални, но да възможно най-скоро отново ще запиша час за гинеколог.
Зарежи психиатъра,проблема ти не е в неговия ресор.Посети и ендокринолог.Не само полови хормони са свързани с настъпващите промени и тревожността в частност.В тази тема на последните страници има предложения за добри специалисти,а и като цяло полезни мнения в цялата тема."Нормални"изследвания не означава такива в оптимални граници.
Според мен проблема идва от теб самата, ти казваш аз НЕ искам да пия АД.Това вътрешно нежелание, отказване, неприемане води до симптоматика - без значение за лекарство ли става въпрос или за ситуация в живота.Хапчето работи за теб, има за цел да ти помогне и това ще се случи, просто трябва да стиснеш зъби.Има хора с тревожност около приемане на лекарства, и аз бях така.Това пак си е емоционално разстройство.Симптомите ще преминат, просто тялото реагира на медикамента по-остро.
Съвети всякакви.ОчевАдно е,че лечението му не дава резултат и положението става все по-зле от безкрайните експерименти.Как ще постъпи тя, ще реши сама.
За съжаление хапчето не е магическо.Аз се влача от юни в трагично състояние, вече сме кажи-речи септември.За протокола - едни болежки и проблеми преминаха и дойдоха други.Работя и с психотерапевт.Натрапчиви мисли всякакви, чак не ми се ще да споделям.Не смятам, че лекарството не работи.Аз не го оставям да си свърши работата, защото поведението и реакциите са ми едни и същи.Предизвикателството е голямо и всеки ден е изпитание.