Паническо разстройство - 65

При мен е така, по-зле отколкото преди хапчето :/ все едно не съм аз

А цената няма и да коментираме …

чувството за полудяване е признак за нормалност. лудите нямат такива чувства - те или са велики личности или в някаква заблуда.
затова спокойно. дори и да си говорите сами няма проблем. ако спорите със себе си тогава става сложно

Здравейте, не страдам от паническо разстройство, но имам много соматични проблеми и т. нар. нервно вегетативна дистония след доста емоционален натрупан стрес или направо си стана бърнаут. Предложиха ми да посещавам дневен стационар в гр. София като ходя по няколко пъти в седмицата и евентуално да се помисли и за медикаментозна терапия, която аз в момента упорито не желая да приемам. Тъй като обаче към момента не живея временно в София, а в град Варна, имате ли представа дали такова място съществува там, защото не съм чувала?

Бихте ли споделили за този дневен стационар? Име, адрес? С каква цел се посещава?

Здравейте! От доста време чета постовете Ви и накрая реших да споделя моята история, за да получа съвет. Всичко започна миналата година по това време, след преживяна доста тежка (емоционално) операция. Месец след нея се започна едно прилошаване, гумени крака, чувство за припадане. След това започна и една умора, спях много а все бях уморена. Посетих двама невролози, които заключиха, че състоянието ми се дължи на преживения стрес. Изписаха ми билкови препарати- без ефект. На онзи етап не вярвах, че това може да е причината, защото съм човек, който е свикнал на ежедневно напрежение и то голямо. Започнах да посещавам психолог, след заключението на невролозите и не след дълго се оправих - всички симптоми изчезнаха в продължение на 3,4 месеца. Симптомите се завърнаха с пълна сила след като започнах посещение при репродуктивен специалист (операцията беше свързана с това). Но този път симпотомите са различни и още по неприятни - започнах да се будя постоянно, нямам пълноценен сън, изпитвам мозъчна мъгла (липса на концентрация над мислите, чувство че не мога да се изразявам и от време на време чувство на напрегнатост). Август реших най- накрая да посетя психиатър. Диагнозата ми беше тревожно разтройство, а терапията: стимулотон 50 мг на ден. Тези три седмици, в които приемах този препарат бяха най-големият ад в живота ми. Направо си мислех, че ще умра. Спрях препарата, след консултация с психиатърката ми и сега приемам само Алора. След спирането на този препарат обаче, усещам че затрудненията в речта и концентрацията са много по-силни от преди това, както и забрвяне. По 100 пъти на ден имам чувството, че полудявам и изключително много се притеснявам за мозъка си. Някой преминавал ли е през подобно нещо и възможно ли е засилването на тези симптоми да е от спирането и ако да, някой знае ли кога ще премине това чувство?

Според мен симптоматиката е изцяло от тревожността, аз я имам въпреки че приемам АД и други неща.Алора е слабо, ако искате да се чувствате добре трябва да се опита отново с АД, в началото е гадно, така е, но това е варианта.Ако сте стигнали до тук трудно ще се оправите само с психолог на фона на цялата симптоматика...

Възможно ли е качването на килограми като страничен ефект след прием на флуанксол и ксетанор в продължение на вече 3 месеца?

О, възможно е и още как.Аз съм с поднормено тегло, 45/170 см, но от флуанскол ли,от есобел ли не знам, за два месеца съм +4кг.За мен си е много.Отивам на 49 вече.Някой ще ми се смее и ще го разбера, но само в корема съм ги качила.Направо имам шкембе.Много съфорумки са споделяли за напълняване от флуанксол.

Същата история 🫣,5кг плюс,а съм с постоянни килограми от години...Толкова се разочаровах от себе си,че мн ми докривя.Още месец вероятно и ще опитам да го спирам,дано успея да ги сваля.

Ама няма от какво да се разочароваш, я горе главата! 5 килограма попринцип са нищо.Важното е да се чувстваш добре (спокойна), килограмите все ще ги натъкмим някак..

Въпроса не е до килограмите,а до разбутване на показатели като инсулин,кръвна захар,щитовидни и т.н.Сигурно вече съм досадна,но е добре да се следят и преди и след прием на определени лекарства,особено ако има предразположеност към определени състояния.Не е толкова сложно и могат да се вземат мерки навреме,за да няма чужденки как ни е дошло изневиделица.

Така е,но не се чувствам добре в кожата си-усещам се една тромава,подута все едно не съм аз,за мен явно са много,започнаха да ми теснеят дрехите...Но да сме живи и здрави 😄

Е аз какво да кажа - 20 кг от Флуанксол.

Аз какво да кажа 25 килограма за година и половина флуанксол анафранил и ремирта. Бях 58/170 сега съм 83 И сега нямат сваляне каквото и да опитам ако някой има съвети ще се радвам да сподели.