Паническо разстройство - 65

Здравейте, някой пие ли еголанза

Здравейте на всички. Пиша ви с молба и надежда, че някой може да сподели опит като моя със щастлив край. Как звучи само Накратко от вече 10 седмици съм спряла Дулодет 30 мг. Пиех го в продължение на над 3 години и половина. Беше ми предписан заради паник атаки, тревожност, но като цяло мисля, че си имах типичната следродилна депресия. Много бързо ми подейства и от пустия му страх не посмях по-рано да го спра. Като казах на психиатърката, че го пия още тя беше в шок, било много дълго време. Та много бавно и внимателно го спрях по нейна схема. Всичко чудесно, ноо много бързо започнах да изпитвам симптоми на отнемане и в един момент бяха в пъти по-силни от всяка паник атака която съм получавала преди това. Направо то какво ли не беше, световъртежи, изтръпвания, ужасни болки в главата, страшна дезориентация, чувство, че главата не ми е на мястото, болки в очите от всякаква светлина, емоционални изблици, страшни изтръпвания по цялото тяло, направо то какво ли не беше за тези 10 седмици, че някои неща съм ги забравила вече. Според изкуствения интелект това всичкото си е типичен синдром на отнемане. Да, но вече мисля че продължава много време, но изкуствения интелект продължава да ме убеждава че е защото съм ги пила много време антидепресантите , психиатърката също. Но вече ми свършват силите, знам че странно звучи, но то си е всекидневна борба, та аз бях по-добре преди антидепресантите. Според вас възможно ли е наистина да е все още синдром на отнемането и някои преминавал ли е през такова нещо и кога спира? Аз имам прозорци в които се чувствам доста по-добре и леко, но като цяло е доста трудно. Благодаря ви много, че ме изчетохте, ще съм благодарна на всякакви съвети и опит ❤️

Имам предложение. Да си направим един клуб по подобие на клубовете на "Анонимни алкохолици" Клубът може да се казва "Клуб на анонимните хипохондрици" или на анонимните паникьори примерно. Идеята е да се събираме от време на време и да си обсъждаме разни теми от огромната палитра на паниките и съпровождащите ги състояния. Друго си е човек да може да се събере с подобни на себе си хора, на които може спокойно да разкаже всичко, без някой да му каже "Абе нищо ти няма, я се стегни". Мисля че е добре човек да може да сподели с някого неща, които не може или не иска да сподели и с най-близките си хора.
При алкохолиците такива сбирки явно работят, защо да не работят и при паникьорите. Какво мислите по този въпрос?

Има такава тема във форума.

Има обаче една разлика между групите на AA и това, което би било полезно за хора с хипохондрия. При алкохолната зависимост целта е човек напълно да се откаже от алкохола, затова там идентичността „аз съм алкохолик“ е важна стъпка.
Също така се събират , за да затвърдят абстиненцията си, а не да си споделят симптомите ))

При тревожността, паниката и хипохондрята целта не е да „спреш паниката“ от утре, а да се научиш да я разбираш, приемаш и да ѝ променяш мястото в живота си (да го минимализираш все повече)
Ако човек започне да се нарича „паникьор“ или „хипохондрик“, рискува да се слее още повече с този етикет и да се чувства като заложник на състоянието.

Затова вместо „клуб на анонимните хипохондрици“, може да се нарече „кръг за подкрепа при хипохондрия“ или „група за осъзнато справяне с паника“.
Така пак ще има общност, близост и безопасност за споделяне, но без да се засилва усещането, че човек е само тревожността си.

 има едно хубво твърдение в будизма, което напоследък много умело се вплита в психотерапията и то е
 " накъдето насочиш фокуса си , натам изтича енергията ти".

Бе то  в този форум нищо ново не можем да открием, всичко си има.

Здравейте,имам един въпрос.Пия Есобел и Флуанкол,обаче май си отглеждам невралгия ,защото съм с болка в областа на плешката и ребрата.Мога ли да приемам противовъзпълителни от рода на Фламексин или нещо подобно?

А лекарите какво казват?



https://vzaimodeistvie.framar.bg/1-30021792--%D1%84%D0%BB%D0%B0% … D0%BA%D1%82%D0%B8

Не съм се допитвала до лекар,защото не поддържам връзка с психиатъра назначил лечението

Без напътствие на лекар, можете да пиете само Милгама 

Дами,от 3 месеца пия Флуанксол 2×1 (сутрин и вечер) и Ксетанор по 1/2 сутрин.За вечер приемах и Лорапам,но го спрях,направо съм дроб от умора,заспивам и без него.Искам да започна да спирам лекарствата по схема,но докторката е в отпуска.Моля,споделете от вашия опит,от къде да започна?Да намаля Флуанксол на 1×1 като за начало?

believe : все има някой да я замества лекарката. а и отпуската не е безкрайна. ако вие на собствена отговорност почнете да намалявате рискувате да попаднете в "дупка" и тогава няма да има към кой да се обърнете.
Намерете лекар дори и да не е същия, който да ви наблюдава лечението. за да може при проблем да ви посъветва какво да правите

Има ли някой от Вас със страх да не си направи нещо? Темата е много чувствителна, но визирам сериозен страх от самата мисъл.Пак са НМ, психиатърката ми го каза, но все пак някой ако някой го е изпитал и знае за какъв ужас става въпрос, моля да сподели как се е справил.

При мен се случваше точно обратното, все ме беше страх от лоша болест и за това се ходеше от лекар на лекар и в спешното час по час. По- скоро чувство за самосъхранение се появи, отколкото обратното, не знам, може би е типично при хипохондрия и/или тревожност.

Водичка, спорадично съм имала визуализация как се наранявам по определен начин, предимно като съм била в будно състояние но със затвори очи. Не съм направила нищо конкретно по този въпрос.
Напълно осъзнавам, че не е реалност и не ме е страх. Но пък има притеснения де.
Скоро не се е случвало.