Моите се вълнуват за утре. Днес се избират тоалети, уговарят се къде ще ходят след тържеството. Затъжили са се за приятелите. Има, естествено, и нотка носталгия по ваканцията и свободата, но като цяло тръгват с желание, колкото и да е странно. Едната си я прибрахме вчера от 20-дневен лагер, днес си отспива като за световно.

Чат групи си имат децата без учители, с класния, с математика. Родителите имаме родителска група, не особено активна. Учител винаги мога да намеря в школо, много са отзивчиви, особено класният ни ръководител. Но като цяло, комуникацията основно си е през децата, големи са вече.
Най-ужасната родителска група имахме в начален курс. Оттам напуснах с кеф. И групата, и училището, и класа. Няма такава простотия, да те псуват, защото искаш по-добър учебен процес по ковид време, а не просто вайбър чат между децата и класната.