За Тодор не съм сигурна, много нахъсано го раздаваше в предаването, но като е излязъл навън покрай работа, семейство, не мисля, че отслабването му е била първа грижа. Иначе на думи е голям, да.
- Публикувана: 16 май 2025, 19:25 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2026, 15:59 ч.
Живот на кантар - тема 7 - финал и след него...
Ами той 2 месеца фаства Тодор. Нали разбирате, че и да продължи да фаства, не може да бие хора с повече излишни килограми от него, които не са фаствали 2 месеца, и метаболизмът им е запазен и веднага им се отразява фастването и намаления прием на калории, както и на него в началото.
В началото 1000% му беше най-важно да победи, и да, затова бяха фастове и пренатягането. Но в някакъв момент в последните епизоди сякаш му мина мерака, може би като махнаха отборите. Почна да говори , че няма мотивация ала бала, спря да се пъне в игрите.
Не мога да си представя, че като си тръгва едва ли не сигурен победител от лагера, толкова няма да намери мотивация и начин да свали максимално за финала, ако наистина го иска.
Не мога да си представя, че като си тръгва едва ли не сигурен победител от лагера, толкова няма да намери мотивация и начин да свали максимално за финала, ако наистина го иска.
И аз мисля, че на Тодор му беше по-важно да стигне до финала и да е и в играта. Малко повече драматизираха с неговия образ в началото, за да има драма.
Ани дано се консултира с компетентни хора за парите, защото макар да се повтаря през пост, че "тя има най-много нужда от парите", ми се струва, че има и много по-малко знания от другите в тази материя, а и не само в тази.
Ани дано се консултира с компетентни хора за парите, защото макар да се повтаря през пост, че "тя има най-много нужда от парите", ми се струва, че има и много по-малко знания от другите в тази материя, а и не само в тази.
Той 2 месеца е бил на 1000 калории, да речем, като гладува, само и само, за да се задържи до финала. Не може да ги намали кой знае колко, но даже и само на вода да кара, хора, които също тръгват да гладуват, след като са били на по 1600-2000 калории през цялото време и имат много за смъкване, е съвсем логично да смъкнат много повече от него. Неслучайно се смята, че последните 5 килограма най-трудно се свалят.
А той е свалил 3 килограма, това изобщо не е малко за колко време - три седмици ли? Че той по килограм е смъквал, с неговото тегло. Ограничавал се яко, просто ограниченията не са ефективни при дългосрочен силно редуциран прием на калории и малко килограми за сваляне. Другите най-вероятно са направили един глад на финала и веднага им е подействало на базата на предишното им нормално хранене.
А той е свалил 3 килограма, това изобщо не е малко за колко време - три седмици ли? Че той по килограм е смъквал, с неговото тегло. Ограничавал се яко, просто ограниченията не са ефективни при дългосрочен силно редуциран прием на калории и малко килограми за сваляне. Другите най-вероятно са направили един глад на финала и веднага им е подействало на базата на предишното им нормално хранене.
В темата за спойлерите имаше информация, че Тодор е получил възпаление на мускулите от претрениране и затова бил ограничил/спрял тренировките. Това, съчетано с предостатъчното свалени килограми, вероятно е причина за ниските му резултати извън хижата. Не вярвам чак толкова алтруистичен да е, че да се откаже от надпреварата.
Анна с бар галериите и кемперите не звучи въобще сериозно и оправдава мнението, че е безхарактерна и инфантилна. За човек, който явно е учил-недоучил, работил нискоквалифициран труд, с доста баласт (физически и психически), без собствено жилище е меко казано несериозно да се впуска в подобни вятърничави инициативи. Наградата не е голяма, това е един годишен доход на човек със заплата около 4000 лв. Но може да вложи парите в завършване на образование, някакво специализирано обучение, терапия, в един тренажор дори - нещо, което ще й помогне за личностно развитие, подобряване на самочувствието и по-успешна дългосрочна бъдеща реализация. Дано като й мине еуфорията от победата, да седне и да обмисли добре нещата, защото изглежда прекалено доверчива и склонна към манипулации.
Анна с бар галериите и кемперите не звучи въобще сериозно и оправдава мнението, че е безхарактерна и инфантилна. За човек, който явно е учил-недоучил, работил нискоквалифициран труд, с доста баласт (физически и психически), без собствено жилище е меко казано несериозно да се впуска в подобни вятърничави инициативи. Наградата не е голяма, това е един годишен доход на човек със заплата около 4000 лв. Но може да вложи парите в завършване на образование, някакво специализирано обучение, терапия, в един тренажор дори - нещо, което ще й помогне за личностно развитие, подобряване на самочувствието и по-успешна дългосрочна бъдеща реализация. Дано като й мине еуфорията от победата, да седне и да обмисли добре нещата, защото изглежда прекалено доверчива и склонна към манипулации.
Ани иска да бъде щастлива, свободна и да живее живот, който до сега не е живяла. И планът й е точно такъв. Не е задължително всички да са “високо квалифицирани” и да заемат престижни работни места. Много малко е нужно на човек за да е щастлив всъщност и по мое мнение колкото по- прост е животът, толкова по- щастлив е човек. Не смятам също, че е наложително да вложи парите, да ги умножава и да ги харчи разумно, каквото и да значи това! Всеки харчи парите си, според разбиранията си. Защо толкова харесваме да правим сметка на чуждите пари и начин на живот и реализация?
Въпросът е да си по възможност максимално сигурен, че и утре ще имаш къде да живееш и с какво да ядеш. Или поне да си даваш ама много ясна сметка, че може и да нямаш. Аз иначе съм последната тук, на която трябва да и се обяснява, че "Не е задължително всички да са “високо квалифицирани” и да заемат престижни работни места".
Защото ни е яд, че на 30г вместо да мисли като зрял човек и да тръгне в посока създаване на семейство или някаква кариера, тя разсъждава като 18-19годишен тийн, който тъкмо се впуска в самостоятелния живот.
Естествено, че нямаме право да съдим. Всеки сам си определя приоритетите.
Но това е една от злочестите посоки, в която тръгват младите, поради "безбройните възможности". Онази пословица, с която ни възпитаваха: "първо работата, после удоволствието" вече не я разбират младежите... "Кефът цена няма" я измести...
Пътуванията, кемперите и т.н. според мен са по-подходящи за човек на 50+, който е свършил вече по-важните неща в живота си. И може спокойно да се награди
Естествено, че нямаме право да съдим. Всеки сам си определя приоритетите.
Но това е една от злочестите посоки, в която тръгват младите, поради "безбройните възможности". Онази пословица, с която ни възпитаваха: "първо работата, после удоволствието" вече не я разбират младежите... "Кефът цена няма" я измести...
Пътуванията, кемперите и т.н. според мен са по-подходящи за човек на 50+, който е свършил вече по-важните неща в живота си. И може спокойно да се награди
"Важните неща" за всеки са различни и ние наиситна нямаме право да критикуваме решенията й. Аз на нейно място бих ги вложила в образование и терапия, но това са моите разбирания за моя живот. Знае ли се дали на тези пътувания няма да срещне любовта на живота си например и да създаде семейство тогава или да си разшири кръга от познати и да има възможност за по-добра работа? Няма как да кажем, че вноска за апартамент и ипотека, връзваща я за 20 г. да е зависима от работата си, за да я изплаща, е по-добре от кемпер и нови хоризонти пред нея.
Кемперът също е обвързващ и хич не е евтино начинание. Свързан е с доста разходи - ГО, каско, паркинг (ако не искаш да ти го разкостят), поддръжка. Това без пътуванията. Отделно сама жена къде ще тръгне с тоя кемпер? Аз поне не си го представям, въпреки че съм била къмпингар много години.
Само да не ги дава тия пари за рекламиращите се треньори и нутриционисти в нет-а, както и диетолози и всякакви, дето продават здраве, че ... е мътна и кървава 
Човек може и сам да достигне завидно ниво на информираност, верно, отнема време, но пък е забавно и любознателно. Аз започнах да "уча" преди близо 2 години с по час и нещо образователни видеа и след като успях да филтрирам правилните... натрупването на знания ми стана като навик всеки ден, едно забавно-образователно мероприятие и до ден днешен натрупвам нови и нови знания
И все още ми е интересно и най-важното - това работи!
И цялото време на света е нейно, не бива да се бърза, не бива да се гонят срокове и дати за плажове и да се притесняваш как ще изглеждаш... ако действаш правилно то си идва неусетно
Аз почти всеки ден си пипам корема и си казвам - ади бе, това кога ще изчезне и попадам на някоя моя снимка от миналата година или от преди 2 и направо оставам същисан каква огромна промяна съм реализирал, но така, когато е бавно и сигурно е най-добре...
Ето, недоволствам за корема, ама не отчитам факта, че преди можех да си хвана паласките, а сега не мога да се ощипя, разликата е огромна, но вече моите критерии са по-взискателни и целите ми се преместват все по-нагоре и нагоре Което е страхотно
В един филм бяха споменали една мъдрост, мисля, че я цитирах тук, но ще я повторя:
Животът не е крайната цел, а пътя!
Човек може и сам да достигне завидно ниво на информираност, верно, отнема време, но пък е забавно и любознателно. Аз започнах да "уча" преди близо 2 години с по час и нещо образователни видеа и след като успях да филтрирам правилните... натрупването на знания ми стана като навик всеки ден, едно забавно-образователно мероприятие и до ден днешен натрупвам нови и нови знания
И все още ми е интересно и най-важното - това работи!
И цялото време на света е нейно, не бива да се бърза, не бива да се гонят срокове и дати за плажове и да се притесняваш как ще изглеждаш... ако действаш правилно то си идва неусетно
Аз почти всеки ден си пипам корема и си казвам - ади бе, това кога ще изчезне и попадам на някоя моя снимка от миналата година или от преди 2 и направо оставам същисан каква огромна промяна съм реализирал, но така, когато е бавно и сигурно е най-добре...
Ето, недоволствам за корема, ама не отчитам факта, че преди можех да си хвана паласките, а сега не мога да се ощипя, разликата е огромна, но вече моите критерии са по-взискателни и целите ми се преместват все по-нагоре и нагоре
Което е страхотно В един филм бяха споменали една мъдрост, мисля, че я цитирах тук, но ще я повторя:
Животът не е крайната цел, а пътя!