Съвет за приятелство

  • 3 247
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 45 586
Имам две доста "шантави" приятелки. На коя какво й е, отказвам да определям. Когато можем, се виждаме, 1-2 пъти месечно.
Аз лично не съм от тези, които се залепват за хората, оставям всеки да си живее живота както намери за добре.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 153
И аз не разбрах въпроса, но според мен най-важното за едно приятелство са времето и общите интереси. Без тях – лепкай се колкото искаш, нищо няма да се получи.

# 17
  • Мнения: 977
Я, поне си разбрах какво ми има на мене, отбягваща привързаност било. Наистина имам късмет, че ме разбират и търпят "моите" хора, и наистина ми се броят на пръстите на едната ръка.

По темата не мога да помогна, така като чета обясненията, само си представям някой от тоя тип с тревожната привързаност да ме погне да му доказвам лоялността си. Веднага ти казвам, че ще го оставя на сийн и ще се сетя да го преслушам след шест месеца, когато въпросният отдавна ще ме е блокирал и ще се е обсебил от нов обект на привързаността си.

С което, не ме разбирайте грешно, не се хваля, че съм такава. Такава съм, и това е. За приятелите си бих влязла в огъня, за много от тях съм правила значителни жестове и жертви, когато обстоятелствата са го изисквали, но ми е много трудно да поддържам регулярни отношения за чуване, виждане и хахо-хихи. Някак ми натежават, хем ги обичам тия хора. Пак казвам, благодарна съм им, че ме търпят, понеже винаги съм виждала зор с обществено приетият ритъм на приятелствата.

# 18
  • Мнения: 1 512
Здравейте! Имате ли някакви съвети от личен опит как може да съществува балансирано близко приятелство между хора с тревожна и избягваща привързаност, особено когато избягващият не знае, че е такъв?
Благодаря!
Аз като бягам, не си мисля че пълзя или ходя.  Не ви харесва, че някой ви отбягва и сте му сложили диагноза. И вече всичко е наред, не сте досадна.

# 19
  • Мнения: 1 763
Я, поне си разбрах какво ми има на мене, отбягваща привързаност било. Наистина имам късмет, че ме разбират и търпят "моите" хора, и наистина ми се броят на пръстите на едната ръка.

По темата не мога да помогна, така като чета обясненията, само си представям някой от тоя тип с тревожната привързаност да ме погне да му доказвам лоялността си. Веднага ти казвам, че ще го оставя на сийн и ще се сетя да го преслушам след шест месеца, когато въпросният отдавна ще ме е блокирал и ще се е обсебил от нов обект на привързаността си.

С което, не ме разбирайте грешно, не се хваля, че съм такава. Такава съм, и това е. За приятелите си бих влязла в огъня, за много от тях съм правила значителни жестове и жертви, когато обстоятелствата са го изисквали, но ми е много трудно да поддържам регулярни отношения за чуване, виждане и хахо-хихи. Някак ми натежават, хем ги обичам тия хора. Пак казвам, благодарна съм им, че ме търпят, понеже винаги съм виждала зор с обществено приетият ритъм на приятелствата.

Интересно как ги създаваш тези отношения без регулярни чувания и виждания?

За да се изгради здрава връзка и доверие в едно приятелство е нужно да е имало период на задълбочено общуване. Включително Хайо хихи. И също да умееш да откликваш на нуждите на другите в някакви граници. Не се обаждаш само когато имаш нужда.Точно за това е изключително трудно да се създават нови приятелства когато си възрастен. Нямаш времето, което е нужно да се инвестира за да опознаеш човека.
И не влагам никакви лоши чувства, питам с искрено желание да разбера.

# 20
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Не е само до имане, нямане на време.
Аз веднага преценявам и усещам с кой мога и не мога да мелям съответно, и въобще не си губя времето в излишни обяснения.
Променяш се, цениш си спокойствието и комфорта, не ти трябва компания постоянно, нови хора с шепи също, съхраняваш се и енергията си за важните за теб неща.
С моите хора не се търсим постоянно, всеки е нанякъде.
Но знаем, че като имаме нужда, другият е насреща, това е важното.
Реално имаш 3-5 човека много близки, другите са добри познати, уважавате се, но не сте всяка седмица на кафе и нещо да правите.
Не казвам, че няма и такива хора, със стотици "приятели", и все са някъде. Кога намират време за партньорите си и децата не знам. Единственият вариант е децата да се вече големи, а с "половинката" да са просто съквартиранти.

# 21
  • SF
  • Мнения: 26 520
Приятелството съществува, няма отхвърляне, търся хора с личен опит.

Извинявам се за неправилната формулировка - единият човек е с тревожен стил, другият с избягващ (това не са разстройства, всеки човек има един от тези 4 стила: https://www.mytheraphea.com/post/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE% … D1%82%D0%B2%D0%B0).


Извинявай, но може ли да редактираш първи пост на темата, както и заглавието й, защото така е малко манджа с грозде.
Ние личен опит с тревожно избягващо поведение едва ли имаме. Ако някой ме е избягвал тревожно, така и не е успял да ми стане приятел и да ми натрупа личен опит.
Не съм сигурна обаче, че съм по темата, така че редактирай постовете си и поясни какво всъщност питаш.
Имаш приятел с тревожност, приятелството съществува, и?

# 22
  • Мнения: 6
Редактирах първоначалния пост, ако наистина някой има реален опит, ще съм благодарна да го сподели.

# 23
  • Мнения: 10 579
По-добре спри да четеш разни псевдо психоложки сайтове в интернет и да слагаш диагнози на себе си и околните. Затворените хора мразят лепки и гледат да се оттърват от тях. Колкото повече настояваш, толкова повече ще бяга от теб. Освен това някои приятелства с годините приключват, обикновено при порастването се появяват различия в интересите, липса на комуникация или разрив. Приеми го и спри да се тормозиш.

# 24
  • SF
  • Мнения: 26 520
Здравейте! Имате ли някакви съвети от личен опит как може да съществува балансирано близко приятелство между човек с тревожна привързаност и човек с избягваща привързаност, особено когато избягващият не знае, че е такъв? Добавям: приятелството съществува, ценно е и за двамата, етикетите не са сложени от мен, а от специалист.

Специалистът не сподели ли с клиента си етикета, който му е сложил?
Балансирано и близко приятелство, щом сте си ценни, става лесно. Трудното е, когато е ценно само за единия.
Личния ми опит от контакти с хора с избягваща привързаност, е ясен. И аз развивам избягваща привързаност към тях и към момента не контактуваме и не възнамеряваме.

# 25
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Балансирано и близко приятелство, щом сте си ценни, става лесно. Трудното е, когато е ценно само за единия.
Личния ми опит от контакти с хора с избягваща привързаност, е ясен. И аз развивам избягваща привързаност ....

Точно казано.И при мен е така.
Аз  според прочетеното съм  със сигурна привързаност.
Няма как да дам пример според питането в темата и личен опит.Но ще се опитам да разсъждавам логически над подадената информация в линка.

Избягваща и тревожна привързаност се разминават вероятно,защото всеки се затваря в себе си според информацията.Тревожния тип човек поради риск от отхърляне,а избягващия тип човек,поради недоверие или рязко навлизане в личното пространство.

Но логически и философски може би биха се доближили трудно,но не е невъзможно.
Тревожния тип привързаност има ниска оценка за себе си,или се страхува как го възприемат останалите.Тоест неуверен,тревожен,чувствителен и леко слаб характер.
Избягващият тип човек е самодостатъчен и не му трябва валидация от околните,затова и избягва хора,които твърде се сближават с него или рязко навлизат в личното пространство.Тоест уверен,сигурен в себе си,силен характер и не му е нужна тълпа от хора,за да се чувства ок.

Вариант е време,изграждане на доверие и още куп неща,но са дълъг процес и от двете страни.

# 26
  • София
  • Мнения: 8 355
Вместо да се обсъждат псевдопсихологически понятия, ще сме по-полезни, ако авторката посочи някакви конкретни примери. Много често в такива отношения тревожният приятел иска ежедневни отношения, ако може и по няколко пъти, докато за другия чуване веднъж седмично е напълно удовлетворително. Единият се третира като лепка безподобна, другият - студенокръвен пън и балансът е много труднопостижим.

# 27
  • София
  • Мнения: 16 045
По-добре спри да четеш разни псевдо психоложки сайтове в интернет и да слагаш диагнози на себе си и околните. Затворените хора мразят лепки и гледат да се оттърват от тях. Колкото повече настояваш, толкова повече ще бяга от теб. Освен това някои приятелства с годините приключват, обикновено при порастването се появяват различия в интересите, липса на комуникация или разрив. Приеми го и спри да се тормозиш.
+1 Псевдопсихолозите са превзели интернет и младите хора за щяло и нещяло си поставят етикети и диагнози.

По темата – ако си лепка, щом държиш на етикетите, това ще досажда на много хора. Намери си друга лепка и си дружете.

# 28
  • Мнения: 6
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...

# 29
  • София
  • Мнения: 16 045
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...
Емпатия по какъв повод? Някой страда ли в тази история? Освен лепката, която чете оправдателни пледоарии на това, че е лепка и търси в тях аргументи в защита на теорията, че и на другия му има нещо.

Общи условия

Активация на акаунт