Бояна, впечатляващо е колко енергия влагате в тема, която очевидно не ви вълнува. Ако единственият ви принос е размахването на етикети и подигравки към хора с рани, може би е време да пренасочите вниманието си към нещо, което ви носи смисъл. Не всички сме "сигурни", но сме поне достатъчно човечни да не хапем без причина.
- Публикувана: 17 май 2025, 13:47 ч.
- Последно мнение: 19 май 2025, 17:16 ч.
Съвет за приятелство
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...
Получаваш каквото даваш. Като огледало става.
На така зададен въпрос такива отговори.
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...
Дали е приятелство или влюбване, което наричаш приятелство, за да не демонстрираш слабост в публичен форум? Или най-малкото приятелство, което на тревожния изобщо не му стига и иска да е много повече?
Ако не е така всичко ще е наред, всеки с особеностите си, но не за сметка на другия.
Обаче тогава и тема няма за какво да има.
Когато на "тревожния" статуквото не му е достатъчно той става зависим. "Избягващият" си е окей, ако той изпитваше същото нямаше нищо да избягва..
Може да кажеш, че човекът си е такъв, природа, психика, все едно е. Той е по-малко зависимия от двамата. А зависимостта в тоя контекст е нещо, което трябва да се изстрада.
Може разбира се с времето нещо да се промени, избягващият да стане луд по теб (другия)..така де, тревожно привързан. Но по-вероятното е да се разминете във времето и нищо да не стане. Като за сметка на това в някоя бъдеща житейска ретроспекция да съжалявате доста защо сте били такива.
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...
Защо да изпитваме емпатия? Аз разбрах, че приятелството си върви и е оценено и от двете страни, а просто търсите някой да сподели как е при нас.
Лично мене темата не ме докосва до степен да ми предизвика чувство на съжаление и съпричастност.
Бояна, впечатляващо е колко енергия влагате в тема, която очевидно не ви вълнува. Ако единственият ви принос е размахването на етикети и подигравки към хора с рани, може би е време да пренасочите вниманието си към нещо, което ви носи смисъл. Не всички сме "сигурни", но сме поне достатъчно човечни да не хапем без причина.
В публичен форум няма да влизам в детайли – не е нито нужно, нито безопасно. Но бих очаквала поне зрънце емпатия от "сигурните"...
От какво те е страх?
Отпусни душа.
Бояна, впечатляващо е колко енергия влагате в тема, която очевидно не ви вълнува. Ако единственият ви принос е размахването на етикети и подигравки към хора с рани, може би е време да пренасочите вниманието си към нещо, което ви носи смисъл. Не всички сме "сигурни", но сме поне достатъчно човечни да не хапем без причина.
И между другото, кой е залепен постоянно за този форум е друг въпрос, сами си отговорете.
Не съм писала, че искам съвет, само ако някой има личен опит и иска да сподели. Като няма какво да кажете, подминете.
Ако тревожния е лепка е добре да прочете, за да не остане сам. Това не са диагнози и вместо човек да бъде себе сие полезно да се променя там, където си вреди или вреди на другите.
И да, агресирам те и се вижда, че не си тревожна грам, а си агресивна. Значи нямаш оправдание да си лепка и чак да вадиш някакви глупости от нета, за да бягаш от истината за това, че другият човек може да те отбягва просто, защото не те харесва. Ето, аз ти се лепя сега и е неприятно, нали? Прояви емпатия и ако някой те отбягва го остави на мира. Това е моят съвет от опит с хора, които са ми се лепили.
И да, агресирам те и се вижда, че не си тревожна грам, а си агресивна. Значи нямаш оправдание да си лепка и чак да вадиш някакви глупости от нета, за да бягаш от истината за това, че другият човек може да те отбягва просто, защото не те харесва. Ето, аз ти се лепя сега и е неприятно, нали? Прояви емпатия и ако някой те отбягва го остави на мира. Това е моят съвет от опит с хора, които са ми се лепили.
Интересно как ги създаваш тези отношения без регулярни чувания и виждания?
За да се изгради здрава връзка и доверие в едно приятелство е нужно да е имало период на задълбочено общуване. Включително Хайо хихи. И също да умееш да откликваш на нуждите на другите в някакви граници. Не се обаждаш само когато имаш нужда.Точно за това е изключително трудно да се създават нови приятелства когато си възрастен. Нямаш времето, което е нужно да се инвестира за да опознаеш човека.
И не влагам никакви лоши чувства, питам с искрено желание да разбера.
За да се изгради здрава връзка и доверие в едно приятелство е нужно да е имало период на задълбочено общуване. Включително Хайо хихи. И също да умееш да откликваш на нуждите на другите в някакви граници. Не се обаждаш само когато имаш нужда.Точно за това е изключително трудно да се създават нови приятелства когато си възрастен. Нямаш времето, което е нужно да се инвестира за да опознаеш човека.
И не влагам никакви лоши чувства, питам с искрено желание да разбера.
Веднага казвам - хората, които броя за приятели, са/бяха общо петима. Трима от тях са ми от детските години (двама отпреди дори да се помним, и един от гимназията, с когото отношенията ни прекъснаха след негово предателство преди десетина години), и двама, с които се сприятелих в първата година на университета (единият от които почина, уви). В последните двайсет години нови приятелства нямам, не усещам и нужда или липса. Иска ми се да вярвам, че ако напусна работа, ще запазя приятелски отношения с трима-четирима колеги, но едва ли би станало, понеже имаме твърде различни интереси и ритъм на живот, така че вероятно и те ще останат в графата добри познати, с които разменяме някоя дума в социалните мрежи с променлива честота.
Реално приятелствата ми са само с тези хора, с които сме заедно от деца (плюс единият, с когото се знаем от първата година на университета). И дори и с тях не се виждаме често - веднъж в месеца, веднъж на два месеца, нещо такова (по моя вина, понеже наистина съм интроверт и общуването с хора лице в лице много ме изцежда. Но те си ме знаят, и си ме търпят, и имат други приятели, с които се виждат по-често, но това не значи, че не ни е грижа един за друг и не държим на приятелството ни).
Имаше едно изследване, сега колко е вярно, как най-общо се променя нагласата на хората към живота с възрастта. След най-активните години с наближаването на 40-50 настроението върви надолу, идват разни екзистенциални кризи, мизи и т.н., но после тръгва нагоре. Едно от обясненията беше, че почваш да се отърсваш от излишните ти отношения - енергийни кръвопийци, лицемерни приятели, паразити в близка орбита и т.н. и дишаш по-леко нататък.
Единствено, мога напълно да съчувствам на "тревожния" избягващ. Не е лесно да иска да се отърве от някоя, а тя да ходи и да слага измислени диагнози. Че и да агресира, като и се каже, че в нея е проблемът и следва сама да си го разреши. Без да намесва други.
И не, избягващите не са проблемни. Не досаждат и не обсебват, само искат да ги оставят на спокойствие. И имат 100% право да избягват, който намерят за добре.
И не, избягващите не са проблемни. Не досаждат и не обсебват, само искат да ги оставят на спокойствие. И имат 100% право да избягват, който намерят за добре.