Не спирам да мисля за нея, преди нея имах кратки връзки за по месец два и не съм изпитвал такива чувства като сега, не минава ден в който да не мисля за нея, как е, какво прави, как се чувства, а нейното последно съобщение към мен беше че ще ме накара да усетя най големия ми страх и болка и цял живот да ми липсва че си е тръгнала, постигна го...
Сърце не ми дава да изхвърля нещо което тя ми е подарила, постоянно се връщам назад и чета стари чатове, гледам снимките ни и се скъсвам от плач, всеки ден проверявам дали ме е отблокирала някъде и се опитвам да й се обадя, но без успех...
А приятеля ми, който ми заби нож в гърба докато се опитваше да ме утеши, казваше ми колко риби има в морето и такива неща, а в същото време й е писал...
Преди два дни чух от приятели, как е коментирала и колко много се радва и е щастлива че съм в това състояние и че не й пука за мен...
За мен всичко беше специално, аз и бях първата сериозна връзка и пръв във всяко едно отношение, а тя изтри тези 3 години с едно щракване на пръстите.. 🫤