Какво значи достойна заплата?

  • 14 563
  • 526
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 376
Има се репорти за това - колко пари на месец трябват на сам човек/семейство за да живее добре. Разбира се, има вариации, но общо взето това се гледа

https://btvnovinite.bg/bulgaria/izdrazhkata-na-zhivot-prodalzhav … hni-na-mesec.html

# 61
  • Мнения: 28 693
Не всички си продават времето, някои продават труда си. Simple Smile

# 62
  • София
  • Мнения: 2 724
Не всички си продават времето, някои продават труда си. Simple Smile
Всеки сам избира думите, с които да нарече това, което дава от себе си. Аз влагам време, труд и сърце – и вярвам, че всичко това има стойност. За мен времето и знанието са най-ценните ресурси, с които разполагаме. През годините съзнателно инвестирах в знания, стремях се да се развивам и да се надграждам. И днес не бих разменила времето, труда и знанията си за по-малко от уважение и справедливо отношение.

# 63
  • Мнения: 50 724
Не е нужно да е огромна, но трябва да е справедлива.

Справедливостта е много субективно нещо.

# 64
  • София
  • Мнения: 2 724
Не е нужно да е огромна, но трябва да е справедлива.

Справедливостта е много субективно нещо.
Съгласна съм – справедливостта е субективна. Но за мен тя се измерва с усещането, че усилията ти са признати, а стойността ти – уважена. Всеки има своите критерии, важното е да не се отказваме да търсим своето „справедливо“.

# 65
  • София
  • Мнения: 1 367
Стоянова_А, а ако се окаже, че нашето усещане за справедливо сериозно се бие с реалността?

Ако например справедливостта за младеж на 20, работещ първата си работа, да има усещане, че му се полага по право да кара Ламборгини?
Не искам да изглежда заядливо, но според мен - трябва да живеем в реалността  и справеделивостта да отразява и реалностите в държавата. Щото, нали, аз може да я виждам справедливостта да вземам 100К месечна заплата ама ... едва ли някой ще ми я даде.

# 66
  • София
  • Мнения: 44 401
То нагоре мечтите могат да са безкрайни, ама въпросът е да не падаме под някакво дъно, примерно 12 лева на час. Че там вече губим достойнство.

# 67
  • София
  • Мнения: 2 724
Стоянова_А, а ако се окаже, че нашето усещане за справедливо сериозно се бие с реалността?

Ако например справедливостта за младеж на 20, работещ първата си работа, да има усещане, че му се полага по право да кара Ламборгини?
Не искам да изглежда заядливо, но според мен - трябва да живеем в реалността  и справеделивостта да отразява и реалностите в държавата. Щото, нали, аз може да я виждам справедливостта да вземам 100К месечна заплата ама ... едва ли някой ще ми я даде.
Да, справедливостта е субективна, но трябва да има ориентири. Очакванията за заплата и стандарт трябва да са обвързани с реални постижения, знания и принос, а не само с желания. Пазарът не работи на база „по право“, а на база „по стойност“.

Ако вярваме, че на 20 ни се полага Ламборгини просто защото „много искаме“, това е като да очакваме медал за участие. Справедливостта не е детска фантазия, а логично следствие от вложени усилия, време, знания и търпение. И точно в това се крие нейният смисъл.

# 68
  • Мнения: 8 397
Ясно, че за всеки достойна заплата е различно понятие, но по- големия въпрос е, получавате ли я?

Може би съм единствената, която ще напише, че когато съм на работа, са ми спестени разходи, тоест нямам. Живея на 2 км, обикновено си нося храна, защото все нещо режимно,  кафето осигурено, дрехи, пералня, бани също. Спрях цигарите окончателно ( там хвърчаха над 250 лв )
За нощна смяна ни осигуряват и храна, та нищо не харча. Колкото повече висиш в болницата, толкова повече се трупат парите.😄

# 69
  • Мнения: 2 622
Ясно, че за всеки достойна заплата е различно понятие, но по- големия въпрос е, получавате ли я?
Не разбира се! Joy
Скрит текст:
Първото правило на икономиката е "Човекът е с незадоволими потребности"
@Stoyanova.A
Ориентирите също са субективни.

# 70
  • Мнения: 1 152
Колкото повече получаваш, толкова повече искаш. Аз се замислих, че преди да дигнат заплата на ММ си му стигаха парите и накрая на месеца беше на 0. Сега му я вдигнаха повечеко и парите за месеца му стигат и накрая е на 0. 😄 Колкото и да получваме винаги ще ги изхарчим и ще мрънкаме за още малко.

# 71
  • София
  • Мнения: 44 401
Ами аз лично не съм така. Винаги съм се смествала в строго определен бюджет за месеца. В момента търся работа със заплата, която да е малко отгоре над бюджета ми.

Когато имах готови пари от имот, съвсем не тръгнах да ги пилея ежемесечно, а ги вложих в друг имот и обзавеждане. Да, позволих си две почивки, но и те бяха доста бюджетни.

# 72
  • Мнения: 1 376
Ако не пестите поне 30-50% от заплатите си, значи ситуацията не е добре.

# 73
  • Мнения: 1 152
Ако не пестите поне 30-50% от заплатите си, значи ситуацията не е добре.
Аз определено пестя, но не виждам как в възможно човек да спести половината си заплата. Ако човек пести половината значи е много над достойната заплата. Тъпото е, че като се пестят се обезценяват. Днес имаш 10000 спестени и ги осещаш като толкова, а след две години 10000 ще се осещат като 5000.

# 74
  • Мнения: 2 850
Е добре, ама ако тази заплата е справедлива, достойна и осигурява базовия минимум, и храна, и дрехи, и малка почивка тогава какво става с мотивацията да се учи, трупа опит, инвестира време и финанси в професия и квалификация? Ако един млад човек изкарва добре като продавач на дрехи в магазин, кое ще го мотивира да учи за зъболекар?

Освен това мисля, че няма правилно разбиране за нискоквалифицирания труд.
Квалификацията не е обвързана с висше образование. Не разбирам защо на плочкаджии се казва неквалифицирани?
Неквалифицирана е леля Дора от закусвалнята, която се е научила само да чука на касовия апарат и е все така без отношение към клиентелата, без отношение към доставчиците, не разбира защо и искат здравна книжка и заявките ѝ ги прави колежката ѝ. Ако махнем леля Дора можем да обучим всеки друг.

Плочкаджията обаче също можем да го обучим, но ще минат години и ще съсипе много проекти докато се научи.

Работата не е там да мислиш как да пестиш, а са мислиш как да изкарваш повече Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт