Какво значи достойна заплата?

Знам, че не е баш по темата, но сигурно за 7ми път попадам на скръндзаво ИТ. Ама говоря за "кафенце на пейката" на първа и втора среща. Какво ще ги правят тия стотици хиляди, не знам! Сигурно на оня свят ще ги носят, при Великият Компютър.

Човек не знае какви разходи ще му дойдат на главата. Можеш да предвидиш годишната почивка, да сметнеш колко ще ти струва едно обучение/магистратура, да направиш добро планиране на храна и разходи по дома.
Оообаче, да не дава господ да се наложи лекар, операция, въобще да се разклати здравето или да излязат на дневен ред други харчове. При мен стана второто, някак се справих. Мм помагаше основно с това, че покрива ежемесечните разходи по дома, сметки, храна купуваме и двамата, разходи за колата - той. Моята заплата беше погълната изцяло, имала съм месеци с по 200-300 лв бюджет за джобни и поддръжка.

Вече не знам каква цифра е ок за живот, защото се измъчих.

Скръндзите са такива без значение от цифрите. Имах колежка, която 10 г познавам, млада жена, на моите години, като се запознахме сме били 22-24. Пестеше всичко, живееше с техните, не ходеше никъде, не си купуваше нищо. Пестеше абсолютно всичко уж и тя с една цел (нарочно не я споделям, но няма значение). Накрая си замина без да е опитала нищо в живота, просто ходеше на работа и вкъщи. Има си такива хора просто. ИТ или не, пак ще е стиснат.

Струва ми се, че бъркаме понятията "достойна" и "достатъчна" заплата. Според мен достойната е тази, която съответства и стои зад усилията положени в учене, придобиване и повишаване на квалификацията, работа във вредни условия на труд, работа на смени, работа вредяща на здравето. Достойна би трябвало да е всяка една заплата , ако съответства на това, което създаваш. А пък добра и достатъчна е тази, която ни трябва и искаме за качествен живот.

Така е, но някак ми е трудно да си представя как един човек пести от всичко 20 години, събира желаната сума и после изведнъж хоп, спира да пести и почва да харчи. По-скоро си представям да продължи да пести, защото за толкова години това му е станало начин на живот и дълбоко вкоренен навик и няма как да го промени.

Доостойна е различно от достатъчна. Достойна е да можеш да живееш - да не гладуваш, без лукс, да свързваш двата края, толкова. Би трябвало, достойната заплата да е минималната, защото тя трябва да покрива базовите нужди.
Всеки има различен начин на живот и различни нужди. Хубаво де, ама ти може да искаш да почиваш в 5-звезден хотел на Малдиви и Доминикана, да ходиш всяка година на друг континент - и аз искам, ама няма След базовата достойна - идва лукса. Така де, бай Петкан, работещ като байчо в училище, може да иска достойната му заплата да стига за Доминикана, ама освен него- всеки може да седи и да дреме. Един зъболекар - всички искаме да е добър, който оправя зъби и ни спасява от болката или може да прави естетични процедури - ще претендира и за лукс, щото първо е дал всичко от себе си да влезе Стоматология и да я завърши, после да се квалифицира и това трябва да влиза в достойното. И да, байчото няма какво да му гледа в паничката, щото байчото вероятно не е учил, че не го влече и може само това - да бъде байчо. Примерите ми са прекалени, но поне показват какво искам да кажа, че както и да го пиша - все не мога явно да го кажа така, че да съм правилно разбрана.

... когато в разговора за достойна заплата стигнем до "как да обработим сьомгата за суши".

Предполагам, че това отговаря на въпроса. Няма предел за нещата, които "заслужаваме". Рекламите ни учат така

Съвременният човек е готов да лапне де що има блага наоколо и няма да му преседне. И тук по-горе се спомена, че определени марки дрехи не били "достойни". За повечето не е достойно да ползват градски транспорт, да пазаруват от супермаркета, да почиват в България, недай си Боже!

За съжаление все по-голяма част от средствата в държавата се преразпределят без никакъв оглед на заслуги и условия на труд и понятието бива лишено от смисъл.
В частния сектор повече или по-малко има някаква справедливост - поне се разпределя реално изкаран ресурс сред известен кръг получаващи.

Ама какво са спестяванията?
Спестявания = Доход – Всички текущи разходи.
За спестявания, са необходими твърди бюджети, и още по-твърди нерви, за да се спазват.
Лично аз, съм срещала як отпор из теми тук във форума, когато казвам, че без краткосрочен/ една година/ и средносрочен план/ 5 г/ не мога да съществувам.
Масово споделят, че не си правят планове, щото било игра със съдбата.
После - за спестявания се говори

Мисля, че имаме склонност за подценяваме и обезценяваме чуждия труд, особено, ако е за работа, която не изисква специално образование и квалификация. Например чистенето на улиците и събирането на боклука или копаенето на канавки на пътя при ремонт, на шивачката над машината. Да, наистина - не е нужно висше или дори средно специално образование за тези дейности, но в какви условия работят тези хора - пек, студ те са навън. Без тях ще затънем в мръсотия, но колко лесно не уцелваме коша "Голяма работа, чистачката за какво е?". Като добавим и факта, че там работят 90% жени от ромския етнос съвсем обезценяваме труда им "Да са учили" - махваме с лека ръка. Никой не иска детето му да мете улиците, да сади цветя в градинките, да превива гръб на машината, да мъкне чували със строителни материали и да бърка цимент, да стане шофьор в ГТ и т.н. Искаме децата ни да имат престижна професия, за работят при по-леки условия на труд, да са добре платени и да имат стандарт на живот, който да им позволи да карат ски в Алпите и да почиват на море на някое екзотично място - Малдивите, Бора-Бора и т.н, а и няколко пъти годишно да пътуват до Париж, Виена, Рим...
Няма лошо де, ама няма как всички да са с такава заплата и на такива позиции, които да им я осигурят. Въпросът е тези, които са под нас в тази наша йерархия, но без чиито услуги не можем, да получават толкова, че да могат да си позволят седмица на родното море или в Турция/ Гърция, ски в Пампорово, ескурзийка до Атина или Букурещ. Защото и те са хора и имат мечти, деца и достойнство. И не на последно място - защото техния труд също заслужава уважение и достойно заплащане.

Айде аз да кажа в цифри, 1500 чисти за мен е минимума, под който бих се срамувала да си кажа заплатата. Като правих сметка, тъкмо биха ни стигнали -за сметки, за храна, за дрехи, за лекарства, ако се наложи, пък и за кратка почивка в България. Детето взема около минималната наследствена пенсия в България, плюс 50 лв, общо за двете около 2000лв. Сега вземам малко повече от 1500, плюс 200 лв.купони, плюс ми плащат картата за път. А днес ми дадоха  2 пакета кафе, някаква марка, която не съм и чула. В нашия край за повече пари няма, освен ако не си супер ценен кадър, а и аз вече не съм на 30, лимита ми да издържам на напрежение е ограничен. Дано поне да съм здрава, да мога да продължа да работя още някоя година.

Достойна заплата според мен би трябвало да е тази при която конкретния човек получаващ я, се чувства оценен за труда( или друго ) което полага.
Специално за мен примерно - ако стандартно надница за някакъв труд е 50лв. а аз мисля че доста добре го изпълнявам и преизпълнявам, ако ми дават 55 или 60 лв. се чувствам уважен и ценен, добре заплатен. Ако ми дават не 50 ами и по-малко, тогава съм недооценен. Ако пък получавам по 80 -100лв. да кажем, ще сметна че е излишно високо, нереално и работата ми в този случай е надценена, значи е неправилно и несправедливо.

За да пестиш 30-50% от заплатата ти или живееш като църковна мишка, или си някакъв супер баровец и ти остава, или имаш мъж който покрива повечето ти разходи и твоите го слагаш в банката.

Но реално ако сам се оправяш с живота си, и живееш ОК, няма как да пестиш толкова защото ще си поддържаш живота, себе си, ще намериш как да наместиш парите извън банката.

Моят опит сочи, че каквато и заплата да дадеш някому, след една до две години той се чувства недооценен, пък нека заплатата му е пъти над познатите му.

Ако е пъти над тази на познатите му, никак не ми се вярва да се чувства недооценен. Виж, ако е колкото на познатите му, одма си се чувства недооценен, не след две години...

Е как може да се сравняваш с познати, приятели и т.н, ако  работят в различни сфери, различна квалификация, пост.
Имам 2  приятелки юристки, другата в склад работи, трета е в фармацевтичната индустрия и още най- различни професии и работни места.
Е как да си сравняваме доходите с другите браншове ? Не е релевантно.
Гледай тия от твоята паница.

Нали се поставя въпросът и за бранша - достойно ли е заплатен твоят спрямо другите.