Какво значи достойна заплата?

Гледам тук, идеи за добър старчески дом. Да попитам кой ще го плаща, защото с редовата бг пенсия няма как да стане.

Не говорим за частен, ако нямаш голяма пенсия или доходи, които да ти позволят да плащаш. А е гаранция няма колко ще живееш и в какво състояние ще бъдеш, може и да не разбираш къде си и какво се случва с теб. Има и общински домове. Да, ако е хубав се чака ред. Затова не чакаш до последния възможен момент. А състоянието на бабата от репортажа е ужасяващо, така че в един дори и общински дом ще е по-добре.

Аз не знам такива баби да са живели с достойна заплата. Живели са и не са карали на змийска диета - хранене веднъж в месеца. И толкова.
А насоченият с катакомбата просто има едно мислене, дето... Вчера си говорихме с ММ, за мен не е нормална чак такава разлика между желания и доход. Хубаво, стискаш си дупето за всичко и накрая какво - нищо, няма да си занесеш милионите на оня свят.

В голяма грешка си.
Нека да ти дам един хипотетичен пример.
Млад човек току-що завършва висшето си образование с отличие. Млад способен техничар с големи нагласи как ще счупи всички. Пазарът на труда обаче мисли по съвсем друг начин. Една, втора нископлатена работа, сватба...почва да се говори за собствено жилище. Достойна заплата за опита и способностите. Блясък отвсякъде. Много работи малко взима. В един момент му предлагат контракт за година и половина, ама ще трябва да поработи първо доста по-здрави, второ на едно голямо разстояние. Никаква видима опция да се прибира дори и за малко до изтичане на контракта.
След дълго умуване за заминава с идеята да да спести пачка и после с опита който има да продължи да работи в България вече на друго ниво.
В края на първата година се запалва по нещо ново което изисква скъпо обучение. Но нали вече е с понабъбнал пачка, решава да пробва. Контрактът изтича, прибира се и зарязва обучението. Появява се дете, появява се и Виденов, работа която да носи достатъчно приходи няма. Нашият хипотетичен герой, подписва втори дългосрочен контракт и отново заминава. Тегли заем с който да продължи обучението си, гаден заем, защото банките не виждат перспектива след като не е бизнес инвестиция.
И така година и половина по-късно нашият герой минава успешно бейса и започват да се появяват оферти за работа. Недостатъчно добри, но му дава свобода да изплаща кредита без да заделя средства от основния контракт.
Контрактът изтича, започва да работи това за което е учил последно, крайно натоварващо и далеч от семейството но пък затова изключително добре платено. Компромисът е направен и започва да плаща цената за избора си. И така едни 15 години изтичат като пясък между пръстите.

Как мислиш, този наш хипотетичен герой хубав живот ли е имал?

Ама, чакайте.
Никой няма, гарантирано хубав живот.
И, за мен едно е хубав. За друг- друго.
Аз пак ще кажа- планиране!
Санди, онзи твоят, от примерът- много  самотен план е изработил.
То бива компромиси, но с главна цел какво?- много  пари??
Главна  цел пари, не е план.
Парите трябва  да са средство, за постигане  на плана.

Парите решават почти всичко. Само хора които не печелят много казват, че не са най-важни.

Точно така. Хубав живот е чисто субективно възприятие.
Не знам каква е крайната цел. Идеята беше, че плановете и целите могат да се променят драстично и за кратки периоди. Едно цел винаги, ама винаги оставя настрана всички други. В противен случай се стига до ситуацията - много цели никакъв резултат.
Както беше с гладката кожа.

Дайте да се върнем за достойното заплащане

Достойна заплата е тази, при която не гледаш цените в магазина, а само срока на годност. Ако след пет дни до заплата броиш монетите като археолог – значи някой друг е получил твоята достойна заплата.

100% е част от занятието.
Успее ли се да се намери балансът, не се лишаваш, но и не пръскаш за щяло и нещяло постоянно, имаш дисциплина, приоритизираш си важните неща от нетолкова важните.
Оптимизирал съм всичко много отдавна още преди 30 годишна възраст. Пари за боклуци не давам, стотинка. Както и за услуги, от които нямам нужда и не ползвам, да се разбира всякакви абонаментни планчета. Купувам качествени неща според нуждите. С някои неща не правя компромис, лукс и най - високо качество, с други - минава се и с базовото без проблем. Златната среда.

"Достойното" е много относително.
Достойно е да си имаш покрив, да нямаш неплатена сметка, да не мислиш какво ще хапваш, храната да не ти е проблем. За много хора не е приоритет, минават с базово - паста, хляб, сирене и т.н. Аз такива неща не ям, и храната ми е от най - високите пера била винаги през годините. Както и качествени дрехи от естествени материи, да се чувствам добре в кожата си. Важно ми е също колата да е в топ състояние постоянно, без компромис с поддръжката. И други дреболии. Отново - баланс.

Достойно също е спрямо вложения ти труд, нерви, ти лично удовлетворен ли се чувстваш от парите, които получаваш. За много хора не са самоцел. Повечето около мен отдавна са минали на някаква златна среда, искайки да разполагат с повече свободно време, лично време, хибридно работно време, и т.н. В София има много възможности. Факт, София не е цялата страна, но пък в провинцията са си по къщите, етажите, нямат толкова разходи, животът е по - евтин, градините, зеленчуците, родата и т.н., нивите.

Милениълите и следващите изобщо не трябва да разчитаме на пенсия, а от рано да мислим за осигуряването на кеш за късните години. Не става дума "да ги носим на оня свят", а без пари и сигурност зад гърба, не може. Поне за мен, всеки да живее, както желае.

Оня ден извадих 3к да оправя зъбите на близък човек, който през годините ги занемаряваше, и като цяло лош ген.  

Планировката е важна също, да.

Финансовата култура е ниска, оттук и 120к младежи със запорите. Не са 80%, явно се обърках, че 80к са от тези 25-30 годишните, но пак е безобразен процент, абсурден от общия брой 270к. Дори главата ми не го побира. Защото и родителите им са допуснали това, колкото и един човек на такава възраст да е самостоятелен уж, знаем, че все още живеят с техните си масово.

Много залитат по дигитални шитни, тип "Койни", "блокчейн" пирамиди и фараони, схеми.

Ами те едва ли питат родителите си. Освен понякога да им платят просрочените вноски.

Значи, че заплатата ти е достойна за текущатата ти финансова грамотност.

На тези, на които им стига заплатата - философстват за останалите, че нямат добра финансова грамотност
Има една хубава приказка - да влезеш в обувките на другия...

Има ли такива ?
Хипотетично, когато ти се вдигне дохода, в първия момент може и да ти стигне.
После, задължително, или „наместваш“ разликата, или я спестяваш/ инвестираш, но започваш да гледаш и отвъд - към по-високи цели.

А жената на хипотетичния герой вече се е развела с него, просто защото детето му не го разпознава.

Имах един приятел, та той големи лекции ми изнасяше, па финанси, па инвестиции. Един хубав ден тръгваме на път. Той се оказа с цепка от три пръста на маркуча на охлаждането. Аз, неграмотната финансово, му намерих сервиз и му го платих. Ха ха. Даже не ми е смешно. И вече не ми е приятел.

За наместването на парите, сещам се в Костюмари, когато онзи младичкият влезе в яката кантора, как бързо го пратиха да си шие костюм по поръчка, защото в момента изгледа неадекватно на мястото и собствените си стремежи. Плюс това и поръчковите костюми се износват и те 'научават и кучетата', ако имаш само 1-2. Ето наместено едно увеличение на дохода.