И аз съм на вълна Бакман - отдавна отлагах сериала по Бьорнстад и днес го гледах, а успоредно с това чета "Тревожни хора". Този път ми върви много леко и бързо.
- Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.
В момента чета... 95
Прочетох "Всички шепнещи кости" - А. Г. Слейтър
Не обичам книги с фантастични елементи, но тук историята е истинска приказка. Навява за детството, когато "Имало едно време..." винаги завършва с това, че доброто побеждава. Може би всеки от нас, понякога има нужда да прочете нещо такова. Хареса ми книгата и бих я определила като страхотна опция за летните почивки.
Приключих "Имало едно време .. два пъти" най-сетне, сякаш цяла година я четох. Много ми харесва стила на Тилие, но тук малко пресоли манджата, особено с последния персонаж на тайното общество. Все още си мисля, че е по-добре да се четат в обратен ред, защото така по-добре уляга информацията, а не се питаш - абе, какво беше ... "Лабиринти" ще чета по-натам, сега искам почивка от този уж психотрилър, но повече приличащ на бесен екшън. Така или иначе с ЧатДжипити-то си поговорих снощи и ми разясни цялата ситуация - що за психопатска история са тия книги, нещо което подозирах още от първата.
Андерш де ла Моте - Кралят на планината [2022; Лео Аскер "1"]. √ (прочетена)
Накратко: типичен сканди трилър с психопат-"колекционер", увлекателен, с напрежение; преди читателят да примига срещу вероятния сериен убиец - 3-4-ма се нареждат на опашката за предполагаемите злодеи. Екстериора (да се пошегувам тъй), на чийто фон тече сюжетът - ЖП-моделизъм и изоставени конструкции - един идиличен или мъртво-мистичен мизансцен, носи своето очарование и промени в настроението (докато четеш).
Накратко: типичен сканди трилър с психопат-"колекционер", увлекателен, с напрежение; преди читателят да примига срещу вероятния сериен убиец - 3-4-ма се нареждат на опашката за предполагаемите злодеи. Екстериора (да се пошегувам тъй), на чийто фон тече сюжетът - ЖП-моделизъм и изоставени конструкции - един идиличен или мъртво-мистичен мизансцен, носи своето очарование и промени в настроението (докато четеш).
Скрит текст:
Любопитно ми е (и като поддръжник на нашите "добри герои"), че в 8/10-и от сканди ужасиите винаги има ченге-шеф (даже секретари на партията или депутати), който е не просто некадърен парвеню (и/или корумпиран), но тормози яко протагонистите, които му свършват работата. Каквато и художествена измислица да са романите, когато едно нещо се повтаря систематично, то се превръща в симптоматично и те дразни извън "измислиците". (Само дето моите влакчета са най-малкия мащаб: N 1:160, а тук маниаците, разбира се, сглобяват с НО 1:87 - където има повече възможности за хора, сгради, гори и поля, реки и планини, а и фаровете на машините и нощните лампички в купетата си светят. Отдавна не съм отварял кутиите..., ще взема да проверя дали някакви фигурки не са се появили отникъде из инвентара ми.)
А и ми беше полезно, че (макар да не знаех термина) съм гледал почти всичко за изоставените конструкции (по някой от „Дискавъритата”), т.е. имам визуални спомени, свързани с „урбекс културата” и обектите й: и стари соцсгради, и бункери от войната, и рушащи се фабрики и заводи.
А и ми беше полезно, че (макар да не знаех термина) съм гледал почти всичко за изоставените конструкции (по някой от „Дискавъритата”), т.е. имам визуални спомени, свързани с „урбекс културата” и обектите й: и стари соцсгради, и бункери от войната, и рушащи се фабрики и заводи.
Скрит текст:
Продължавам с началото на седмицата с "Милениум" 3.1, "орела" на Карин Смирноф (хартия) и "карантината" на Питър Мей (на екран). За втората съм любопитен как ще ми "се отрази" след Ковида и 20 г. след написването й. А при положение, че в моето интернет-изследване на сканди художествен/реален свят за ОффНюз(а) попаднах на статистики, че над 2/3-ти от сигналите до патрули/полиция годишно, са всъщност караници между съседи заради димящо барбекю или неокастрени храсти по оградите..., ами не съм безкритично възторжен към техния северен "модел" комунизъм. И, естествено, ежедневието си прилича пък с това почти навсякъде другаде. Само че, го забелязваш "удебелено", когато и местните автори точат сарказма си с него...
„Другите пътници гледаха през прозорците или се взираха в телефоните си. Преструваха се, че не забелязват какво става, защото, естествено, не искаха да се намесват в конфликта. За шведите това е нещо като национален спорт.”
„Другите пътници гледаха през прозорците или се взираха в телефоните си. Преструваха се, че не забелязват какво става, защото, естествено, не искаха да се намесват в конфликта. За шведите това е нещо като национален спорт.”
Прочетох Вятър и Истина (Летописите на Светлината на Бурята 5) с надеждата да има развръзка. То има край книгата, ама с отворен финал ( умират и св възкресяват някои герои) и авторът казва да очакваме още 5 части . А започна толкова интересно с Пътят на кралете.
Все в тази част доста неща се изясниха, ама ако трябва да чакам още 5 части за да разбера доста неща. Авторът прекалено детайлно описва преживяванията на героите ( един мина с депресия и самоубийствени мисли, друг с личностно разстройство) - сега даже се откриха двама герои хомосексуални - е много ми дойде.
Все в тази част доста неща се изясниха, ама ако трябва да чакам още 5 части за да разбера доста неща. Авторът прекалено детайлно описва преживяванията на героите ( един мина с депресия и самоубийствени мисли, друг с личностно разстройство) - сега даже се откриха двама герои хомосексуални - е много ми дойде.
Има ли някой, който е прочел Том Лейк на Ан Патчет, искам да питам нещо, което не ми дава мира. Не е сполйлер, но все пак слагам в скрит текст:
Скрит текст:
В началото на книгата бащата казва на момичетата, че майка им е била гадже с известния актьор и те скачат като ужилени и супер изненадани и от там започва тя да им разказва историята. Обаче после на две места се казва как те са знаели, че са гаджета......Аз ли нещо не съм разбрала 🙂
Слагам отговор на въпроса ти в скрит текст:
Скрит текст:
Започвам "Земляни", "Жената конбини" ми беше харесала доста, надявам се и тази. Бащата им казва една зимна вечер, когато Емили е на 12 години и трите дъщери, заедно с майката гледат филм с участието на Дюк, а цялата история за връзката ù с него в "Том Лейк" започва да им я разказва, когато са на по 20 и няколко и са се събрали във фермата да берат череши.
Завърших "Момчето, което последва баща си в Аушвиц" на Джеръми Дронфийлд. Излишно дълга и суха, отново омаловажени живота и страданията на всички различни от евреи в лагерите.
Започнах да слушам "Заветът на водата" на Абрахам Вергезе. Прочитът е на автора, много приятен тембър има и ми спестява търсенето в гугъл как се произнасят разни думи. Приятно разказва, но почнах да се отегчавам към средата. Спокойно биха могли да се спестят поне стотина страници без да пострада историята.
Започнах да слушам "Заветът на водата" на Абрахам Вергезе. Прочитът е на автора, много приятен тембър има и ми спестява търсенето в гугъл как се произнасят разни думи. Приятно разказва, но почнах да се отегчавам към средата. Спокойно биха могли да се спестят поне стотина страници без да пострада историята.
Аз приключих една книга на Кристин Хана и така да се каже приключих и с авторката. Липса на дълбочина, предвидима развръзка, сладникаво американска ми е.
Чудя се да започна Сара Джио по препоръки тук, или "Остани с мен" А.Адебайо...
Чудя се да започна Сара Джио по препоръки тук, или "Остани с мен" А.Адебайо...
В момента чета Остани с мен. Всъщност започнах да я слушам - предстояха ми часове пътуване и не мога да чета в колата, тъй като ми става лошо.За пореден път установих, че слушането не е за мен, а в случая ме дразнеше и монотонният глас на Радина Кърджилова. Но книгата ме сграбчи, начинът по който е написана, историята, че и преводът, всичко, всичко ме поглъща. Но Радина не издържах. Дръпнах я на английски, препрочетох си някои глави и осъзнах, колко добре звучи на български. На 80 процента съм, но знам, че това ще е 5/5. Благодаря на хората, които я препоръчаха тук.
😀 както се оплаквах от ‘Дете 44’, така и я прочетох. Изгледах и филма. Интересно - почти всичко са запазили от книгата. Имаше разлики, разбира се, но някои детайли бяха 1:1. Краят е по-различен, но не беше зле. След ‘Планината помежду ни’ имам малко предубеждения спрямо това да гледам филм след като съм прочела книга.
За мен е 9/10. 9, защото ми беше тегава в началото и водех борба със себе си дали да не я зарежа. А ми стана интересна от 120-тата страница нататък 😄
Сега ще започвам ‘Пътят към мама’. Подари ми я лекарката, с която работя, когато разбра, че съм бременна. 🙂
За мен е 9/10. 9, защото ми беше тегава в началото и водех борба със себе си дали да не я зарежа. А ми стана интересна от 120-тата страница нататък 😄
Сега ще започвам ‘Пътят към мама’. Подари ми я лекарката, с която работя, когато разбра, че съм бременна. 🙂
Идвам с първата си абсолютно сигурна номинация за "Книга на 2025г." - "Часовникът" (Ане Рил)!!!
Ето и ревюто ми:
„Времето е скъпо. Не забравяй да го използваш за това, което те прави щастлив.“
Няма да е пресилено, ако кажа, че се влюбих в тази изключително деликатно написана книга, но същевременно осъзнавам, че тя едва ли ще допадне на повечето хора..
Прозата на Ане Рил ми хареса безумно още с първата книга, която четох от нея - „Смола“, но „Часовникът“ спечели сърцето ми завинаги!
Тази книга е по-различна от „Смола“, макар че колкото и да се различават, в същността им откривам и много прилики между двете. И тук действието се развива тихо, камерно, привидно спокойно, някак в черно-бели краски и няма как да е иначе, след като главен герой е Алма –самотно живееща в малко селце старица, крееща в залеза на последните си земни дни.. На фона на странното приятелство между нея и малко съседско момче и през мъглявата пелена на прогресиращата деменция несигурните спомени на Алма рисуват детайлите от изминалите години. Събитията от съвместния живот с часовникаря Ото са смущаващи и драматични. Щастливите години на любов и семейна привързаност са минало. Съпругът се е променил безвъзвратно и се е превърнал в свадлив, неприятен и властен тиранин. Трудните отношения и проявите на насилие (и физическо, и психическо) , с които е бил изпълнен привидно спокойния живот на Алма, са предадени толкова елегантно и пестеливо, че ако не внимава читателят може и да ги пропусне, защото често те са просто щрих, една-единствена дума-намек или кратко изречение… като усещане за слаб повей или сянка за нещо ужасно случило се, но за което не можеш да си напълно сигурен дали е било, дали си го разбрал или е просто сън на объркания мозък на Алма. Този тънък психологически подход на Ане Рил много ми допадна, както и начинът, по който ескалира постепенно ситуациите докато те не стигнат до логичната и трагична кулминация на престъплението...
Абсолютно прекрасна книга, малка по обем и бавно разгръщаща се , но написана с много фин психологизъм и дълбоко усещане за човешката душа! За мен заслужава най-висока оценка!"
П.П. И не мога да не благодаря на съфорумката, която само ни чете, но не пише и която ми подари това истинско бижу!
Колко странно е, че непознати хора ни познават всъщност толкова добре 
Ето и ревюто ми:
„Времето е скъпо. Не забравяй да го използваш за това, което те прави щастлив.“
Няма да е пресилено, ако кажа, че се влюбих в тази изключително деликатно написана книга, но същевременно осъзнавам, че тя едва ли ще допадне на повечето хора..
Прозата на Ане Рил ми хареса безумно още с първата книга, която четох от нея - „Смола“, но „Часовникът“ спечели сърцето ми завинаги!
Тази книга е по-различна от „Смола“, макар че колкото и да се различават, в същността им откривам и много прилики между двете. И тук действието се развива тихо, камерно, привидно спокойно, някак в черно-бели краски и няма как да е иначе, след като главен герой е Алма –самотно живееща в малко селце старица, крееща в залеза на последните си земни дни.. На фона на странното приятелство между нея и малко съседско момче и през мъглявата пелена на прогресиращата деменция несигурните спомени на Алма рисуват детайлите от изминалите години. Събитията от съвместния живот с часовникаря Ото са смущаващи и драматични. Щастливите години на любов и семейна привързаност са минало. Съпругът се е променил безвъзвратно и се е превърнал в свадлив, неприятен и властен тиранин. Трудните отношения и проявите на насилие (и физическо, и психическо) , с които е бил изпълнен привидно спокойния живот на Алма, са предадени толкова елегантно и пестеливо, че ако не внимава читателят може и да ги пропусне, защото често те са просто щрих, една-единствена дума-намек или кратко изречение… като усещане за слаб повей или сянка за нещо ужасно случило се, но за което не можеш да си напълно сигурен дали е било, дали си го разбрал или е просто сън на объркания мозък на Алма. Този тънък психологически подход на Ане Рил много ми допадна, както и начинът, по който ескалира постепенно ситуациите докато те не стигнат до логичната и трагична кулминация на престъплението...
Абсолютно прекрасна книга, малка по обем и бавно разгръщаща се , но написана с много фин психологизъм и дълбоко усещане за човешката душа! За мен заслужава най-висока оценка!"
П.П. И не мога да не благодаря на съфорумката, която само ни чете, но не пише и която ми подари това истинско бижу!
Колко странно е, че непознати хора ни познават всъщност толкова добре 
Снощи завърших "Самотата на простите числа" на Паоло Джордано. Изключително добре написана книга за самотата и невъзможността да се свържеш с другите, дори, когато имаш нужда. Тъжна, но много увлекателна, задава въпроси и те кара да се замислиш.
Преди нея прочетох "Спутник, моя любов" на Мураками. Харесвам стила му на писане, естествения начин, по който върви живота в книгите му, някак тихо и незабележимо. И неговите герои са самотни и неразбрани, и от самите себе си като че ли. Доста напомня на "Норвежка гора", която много харесах с нейната елегичност и с това, че развълнува и замисля, без да налага изводи.
Чудя се с какво да продължа.
Преди нея прочетох "Спутник, моя любов" на Мураками. Харесвам стила му на писане, естествения начин, по който върви живота в книгите му, някак тихо и незабележимо. И неговите герои са самотни и неразбрани, и от самите себе си като че ли. Доста напомня на "Норвежка гора", която много харесах с нейната елегичност и с това, че развълнува и замисля, без да налага изводи.
Чудя се с какво да продължа.
Снощи довърших "Ледената река" - давам й 4*. Харесах Марта, харесах семейството й, хареса ми как се разказва живота на съгражданите й. Финалът беше малко прибързан, но останалата част ми хареса.
Започвам една книга, която много време ме чака на рафта и не съм срещала никой тук да говори за нея - "Хидър и Най" - Елън Потър - започва като детско фентъзи. Като напредна ще кажа повече.
Започвам една книга, която много време ме чака на рафта и не съм срещала никой тук да говори за нея - "Хидър и Най" - Елън Потър - започва като детско фентъзи. Като напредна ще кажа повече.
Момичета, връщам се от среща с Бакман. Праща ви поздрави и обеща да дойде в България. Но каза, че ще е с жена си!
Не съм му рекламирала само начетени бе ге мами, изкуших го най-вече с Новата Библия, тоест Стопанката на Господ – Розмари де Мео. Все пак тя е такава литературна гордост. Жалко, че не я издават на шведски, за да я прочете, преди да дойде да ѝ поиска автограф.
Не съм му рекламирала само начетени бе ге мами, изкуших го най-вече с Новата Библия, тоест Стопанката на Господ – Розмари де Мео. Все пак тя е такава литературна гордост. Жалко, че не я издават на шведски, за да я прочете, преди да дойде да ѝ поиска автограф.