В момента чета... 95

Мерси, ще видя дали я няма някъде електронна, ако не, ще я търся по книжарниците.

В момента чета "Възвишение" на Милен Русков. След нея мисля да прочета и "Чамкория" на същия автор.

Започнах "Ресторантче за спомени Чибинеко" - Юта Такахаши, изд. Локус. Прочетох първата история и ми допада,въпреки огромната прилика с "Преди кафето да изстине". Имам нужда от лека, човешка, неангажираща емоционално история.

Приятелят - Фрида Макфадън (има я в озон за около 20лв)

Пряко включване от летището. На стр 177 съм ,много бързо върви, защото е написана елементарно. Не ми харесва стила на авторката, няма интересни умения да пише. До края на полета ще я довърша. Клишета,ок история,но предизвестена и очаквана.
Рейтинг 3/5
#BGMammaЧете

Е, има един добър обрат според мен. 😀

Снимка от фейсбук група за четящи - Бургас. Страхотна идея!

Себастиан Фитцек "Терапията" - чете се бързо, заплита те в мрежата си. Пак имаше интересен финал. Една идея по-малко ме впечатли от "Пасажер 23"

@Frederica Kass - за сканди ноара (само) ще споделя мнение: Той "влезе" у нас преди повече от десетилетие, книгите от тогава бяха разположени в едно по-старо време, а светът се развива бурно (и не съвсем на добре, по моему). С потъването в темата и книгите става ясно (естествено), че са различни - и авторите, и книгите, и героите, и емоциите у читателя с четенето им. А за "студената и дъждовна депресия" сте права. Ама то и в първата за остров Люис (на П.Мей) студът, дъждът и депресията струят отвсякъде. В Бастан на Редондо не е ли същото?
Аз чета скандинавците не само заради сюжет и художественото "бягство", ала и за да науча нещо за техните страни с техния "капиталистически комунизъм", който ми е интересен все още. Няма как "нашите" инспектори/комисари/детективи да са еднакви, но и да нямат общите черти на манталитета и "националния ген" на хората от Севера (където - наистина - исландците май се отличават повечко). Нещо като "ози"(тата) за един баварец в днешна Германия.
Също приемам (от читателския си опит), че кървавият брутализъм на Картър и Тилие "води" пред фантазиите на скандитата.
Но Юна Лина (тук: препратка и към поста на @Cool_Cat) не е Хари Хуле. И двамата Кеплер (отново, според мен) пишат някак "документално", за разлика от психо-хипнотичната реалност на Несбьо. Ларшон и Де ла Мота пък въобще не са в жанра на споменатите. Но, Слава Богу!, инак щяхме да имаме само сапунения трилър-сериал за Прислужницата.
(А "всезнайката детективка Сага" говори, каквото е написано в книга или сценарий и самата актриса с ролята й е една от най-силните и органични симбиози на герои от света на сканди ноара. Струва си да изгледате целия сериал - разбира се, ако още в началото сте приели, че това е "вашата" чаша чай.)
И като съм засегнал киното, именно години по-назад, с първите филмирани трилъри на скандинавци от скандинавци (от "Милениума" като примерно начало) - не от холивудския конвейер - се подчертават и развиват "измеренията" на този жанр с "географията" в името си. Преобладаващо, харесвам тези филми/сериали.

EmBrother, ясно, че Сага е измислен герой и актрисата не си пише сами репликите. Самият образ ми харесва. Сериалът също. Но прави впечатление изказването за създаването на азбуката в Македония.

В "Договорът на Паганини" се появиха крайно леви и нео-нацисти и ми охладня ентусиазмът.

Благодаря за споделеното за скандинавските трилъри! Интересно е.

Дуплика: Няма как в тези романи да не се отразява променящата се реалност и социална среда. Тъй авторите остават актуални.
Да не забравяме, че Стиг Ларшон - който даже не доживява самото пускане на трилогията му в книжарниците - основно е журналист, разследващ тъкмо възхода на неонацизма в Швеция. (И има конспиративни теории дали смъртта му не е "подпомогната" от някои от онези, срещу които се обявява и пише.)

Почти свърших "Дневникът на прислужницата на Лорет Ан Уайт. Доста добра. Започна малко мудно, но после набра скорост. Слаба редакция, много грешки забелязах.

Някой чел ли е поредицата "Деца на гората" ?
Заслужава ли си? Може ли примерни страници, защото не намирам в интернет?
Гледах филм, който е по първата част от поредицата и много ми допадна, затова се интересувам как са книгите.

#BGмамаЧете

Прочетох Кестеновия човек на Сьорен Свайструп.  Въпреки обема си не ми омръзна. Държи напрежението до края, действието се развива непрекъснато. В интерес на истината изненада ме с развръзката кой е убиеца. Много добра книга.
Това е втората ми среща със скандинавски автор. И наистина при тях всичко е дъжд и депресия.

Този "Кестенов човек" така и не можах да го намеря във електронен формат, който да става за четене. Освен да го търся на хартия.
Започвам "Зад нейните очи".

Аз го свалих от рулит, но още не съм го започнала и не знам дали е а добър превод.

В момента чета “Книгата на вратите”. Много приятно и увлекателно фентъзи.