Отговори
# 120
  • Мнения: 18 600
На мен интересна ми е фантазията, че било негово кучето, а бабата само го гледа, докато той е студент. Това няма как да е вярно, защото означава, че приятелят всъщност НЕ си е прибрал кучето и то за доста продължително време, въпреки че има условия да го гледа. Защо казвам,  че има условия ли? Ами защото ако нямаше условия, нямаше и сега да го вземе, а той го е взел. Под условия се разбира местоположение и пространство и евентуално позволение на хазяите да гледа любимец, ако е под наем.
От друга страна, хората с животни обикновено сме наследствено такива и животните на баби, стринки и учинайки ги приемаме като наши, защото растем с тях. Ама не са наши, на баба са си. Още повече, човекът е описан да не възпитава животното, което показва, че не е свикнал с такава задача, т.е.не е гледал животното.
Не разбирам смисъла да си фантазираме драматични истории, след като тука повечето имаме животни и знаем в реала как стоят нещата. Ако целта е да обидим някого, за да се почувстваме значими...файда, че много обичаме животните.

# 121
  • Мнения: 157
Ами като си фантазираме кучето може да е възрастно, той да е израстнал с него. Ето аз имам например куче на 12 години, децата ми са пълнолетни, но го обичат много, отраснаха заедно, повечето ом спомени са с него. То е възрастно, има парадонтоза, обича да яде само месо, защото не са му останали зъби и мирише , да независимо от хигената, пръцка и иска да го обличаш и да го завиваш като му е студено. Та някой, ако очаква, че децата ми ще изоставят този “смърдел” ще останат много изненадани. Нали си развиваме теории,

# 122
  • Мнения: 6 121
Ами като си фантазираме кучето може да е възрастно, той да е израстнал с него. Ето аз имам например куче на 12 години, децата ми са пълнолетни, но го обичат много, отраснаха заедно, повечето ом спомени са с него. То е възрастно, има парадонтоза, обича да яде само месо, защото не са му останали зъби и мирише , да независимо от хигената, пръцка и иска да го обличаш и да го завиваш като му е студено. Та някой, ако очаква, че децата ми ще изоставят този “смърдел” ще останат много изненадани. Нали си развиваме теории,

Децата ти обаче са израснали и свикнали с тоя "смърдел".
Не се измъквай така по терлички. Не си им го натресла от днес за утре.

# 123
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
Моите кучета не вземат никаква храна, но ни гледат когато се храним. Ако някой им даде нещо, ще вземат, иначе не. То по принцип дресьорите препоръчват кучето да е извън трапезарията докато стопаните се хранят, ама за кучето кухнята е светая светих и винаги е наоколо. Но да вземе от чинията на стопаните, това е върхът на всякакво безобразие и НЕвъзпитаност. Който го допуска е по-добре да няма животно, не става за стопанин. Домашните любимци изискват време, за да ги възпиташ и обучиш. Не си ли готов да им го отделиш, по- добре не се захващай.

# 124
  • Мнения: 1 165
Ами като си фантазираме кучето може да е възрастно, той да е израстнал с него. Ето аз имам например куче на 12 години, децата ми са пълнолетни, но го обичат много, отраснаха заедно, повечето ом спомени са с него. То е възрастно, има парадонтоза, обича да яде само месо, защото не са му останали зъби и мирише , да независимо от хигената, пръцка и иска да го обличаш и да го завиваш като му е студено. Та някой, ако очаква, че децата ми ще изоставят този “смърдел” ще останат много изненадани. Нали си развиваме теории,

Децата ти обаче са израснали и свикнали с тоя "смърдел".
Не се измъквай така по терлички. Не си им го натресла от днес за утре.
Те го обичат, но при тях ли живее или при Вас? Едно е да обичаш животно, а друго да се грижиш за него. Аз имам приятелка, която също беше израснала с кучето си и го обичаше, но много я мързеше да полага грижи за него. Беше по задължение, дори я болеше сърцето като даваше пари за нещо за него, но го обичаше....

# 125
  • Мнения: 13 627
На мен интересна ми е фантазията, че било негово кучето, а бабата само го гледа, докато той е студент. Това няма как да е вярно, защото означава, че приятелят всъщност НЕ си е прибрал кучето и то за доста продължително време, въпреки че има условия да го гледа. Защо казвам,  че има условия ли? Ами защото ако нямаше условия, нямаше и сега да го вземе, а той го е взел. Под условия се разбира местоположение и пространство и евентуално позволение на хазяите да гледа любимец, ако е под наем.

Е, защо да е фантазия - авторката е написала: "Той има куче, което живее при друг да си правят компания, обаче ние го разхождаме"? Дали е баба или дядо роднината няма значение, но е ясно, че е възрастен човек, който не може да го разхожда и сега е болен.
Кое в цитата на авторката не е ясно? Колко по-ясно да бъде написано "Той има куче"?

То ти е класика в жанра - детето иска куче - получава кученце, порастват, детето заминава/напуска дома и роднина се грижи за кучето. Тук обаче момчето е отговорно и не изоставило напълно кучето.

Ето аз по цял ден гледам и съм с кучето на дъщеря ми, която замина студентка. Повечето кучкари навън сме с кучетата на децата си. Кое да е странното? И това, че аз гледам кучето на щерката не значи, че не съм се привързала и ще  и го дам в последствие ако живее някъде и го иска - то не е играчка. Кучето свиква с дома, мястото, а не със собствеността.  Но ако нещо се случи с нас с мъжа ми е ясно, че тя го поема и това е!

# 126
  • Мнения: 18 600
Ама не си е прибрал кучето по-рано, само го разхождал понякога - значи са и в едно населено място с 'временния' гледач, не става дума за студент в Свищов с родители в Сандански. Животното просто не е негово. Което не би било проблем, но поне да вкарваше малко възпитателни действия, а жената изрично написа, че 'чак му правел забележка' на кучето, все едно някакво голямо геройство е направил в името на нейното спокойствие. А всички кучкари и коткари го правим това за себе си, не за друг човек, не е някакво изключително поведение.

# 127
  • Мнения: 13 627
За мен ситуацията е примерно - студента се е прибрал след ученето и вече живее самостоятелно. Или с авторката са излезли да живеят самостоятелно. А кучето е останало там, където винаги е живяло - в родния му дом.

Да правиш забележки на кучето си не е някакво невиждано действие! И не значи, че кучето не е възпитавано.
Ами да - за това дадох и примера с моето си куче - и щерката ако се върне и заживее в друго жилище - кучето И, остава с мен. Тук е неговия дом! Това е!

Обаче нека се върнем на темата на авторката - тя не оспорва чие е кучето, дори проявява разбиране, че няма къде да бъде животното и при тях е само варианта. Не споменава кучето да го няма. Просто не може да свикне и да се привърже към кучето и да приеме негативите на неговото присъствие. Гък не е казвала кучето да бъде изгонено или да избира между нея и него - съфорумка го предложи и темата замина по този коловоз, което е напълно безполезно за авторката, защото видимо тя не иска крайни действия.

Авторке, да се привържеш към човек или животно не е лесно. Дай си време. Постилай одеала и често ги меняй и пери, ако те дразнят космите. Ако нямате прахосмукачка, която сама чисти - обезателно си вземете, дори и нискобюджетна от китайски сайт. Поискай приятеля ти да повиши хигиената на кучето и да го четка редовно. Ако те дразни докато ядете - сложи му в купичката преди ти да седнеш да хапваш или яжте на затворена врата.
Пожелавам възрастния човек скоро да се оправи и да се върнете в приемливата за вас рутина!

# 128
  • Мнения: 702
Още се дъвче тая тема някак... мъжете ли се свършиха, че не може да си намери един без куче авторката?

# 129
  • Мнения: 2 916
За какво ѝ е такъв егоист?..

# 130
  • Мнения: 6 121
Не мога да повярвам, че все още продължават издевателствата над авторката да се привързва към натресено й животно за което приятелят й не иска да полага грижи.
Поставяй ултиматум или той да си поема задълженията като стопанин или пращате кучето в приют.
То много лесно така - имал куче, ама го прехвърля като горещ картоф от човек на човек, че да не се занимава той.

# 131
  • Мнения: 8 490
Не мога да повярвам, че все още продължават издевателствата над авторката да се привързва към натресено й животно за което приятелят й не иска да полага грижи.
Поставяй ултиматум или той да си поема задълженията като стопанин или пращате кучето в приют.
То много лесно така - имал куче, ама го прехвърля като горещ картоф от човек на човек, че да не се занимава той.
Аз също, и че се очаква от нея да пере и чисти след кучето, а не да го прави приятелят ПОНЕ. Прехвърля го, да, а сег явно се очаква успешно да го прехвърли на авторката.

# 132
  • Мнения: 2 226
Мислех да не се включвам в тази тема, но направо ме удивиха някои съждения, които насаждат вина на авторката, все едно е най-лошия и неблагороден човек на света. За мен е абсолютно нормално да не се привърже към животното. И към някой човек да не може да се привърже, пак е нормално. Още повече, че това животно й е натрапено. И все пак тя се отнася съвсем човешки към него, не го мрази, не го неглижира, не го е изгонила. Просто споделя, че не може да се привърже достатъчно към него и пита дали това е нормално. Ами съвсем нормално е, да.
Някои хора не могат да се привържат към детето от предишен брак на партньора си например. Обаче се държат културно, с търпимост, проявяват някакъв толеранс и грижа все пак. Това е важното. Някои хора не се привързват изобщо към деца и избират да нямат такива. И това е нормално. Някои не се привързват към колегите си, но това не им пречи да създадат една търпима атмосфера и да функционират адекватно и без особени проблеми. Не можеш да заповядваш на чувствата и емоциите си. Оттам нататък, пак казвам, важно е едно осъзнато, толерантно, културно, невредящо на несимпатичния обект поведение и това е, повече не може да се иска и да се направи.
Според мен авторката е съвсем нормален, осъзнат, добър човек, който е наясно с някакъв свой проблем и просто иска съвет за него. Дори се самообвинява за чувствата, които (не) изпитва. Прави компромиси (за разлика от приятеля й). Какво повече се иска от нея, не мога да разбера. Съвсем, ама съвсем нормално и човешко.
А който си мисли, че куче, за чиято хигиена се грижат добре, е невъзможно да мирише, много греши или просто той не усеща. Най-добрите ми приятели имат куче, за чиято хигиена се грижат прекрасно и въпреки това миризма се усеща. На мен това никак не ми пречи, просто констатирам този факт.

# 133
  • Мнения: 46
Пише... човек, който обича животните.... Винаги съм се радвала на всякакви животни...

Това нямаше смисъл да го пишете. Не обичате животните. Вие им се радвате. Отстрани ако може.
Вашата връзка е обречена. Добре, че приятелят ви няма деца. Те също биха ходили отзад ви, щяха да са ви шумни и да миришат. Щяха да ви дразнят защото ви изглеждат разглезени. И от тях също апартамента щеше да изглежда още по-малък.

Разбирам, че темата може да предизвика емоции, но не мисля, че е редно да се правят лични нападки и крайни изводи.
Това, че не мога да свикна с конкретно куче и споделям как се чувствам, не означава, че не обичам животните. Всеки има различна чувствителност, навици и граници в личното си пространство.

Целта ми беше да чуя мнения от хора, които са били в подобна ситуация и евентуално са намерили решение. Това не значи, че връзката ми е "обречена". А и при децата това поведение е временен етап, докато кучето в случая отдавна е извън "детска възраст".

Благодаря все пак за отделеното време..

Напълно подкрепям. Аз също се чувствам така в компанията на кучета, макар да им се радвам. Стига да е отдалече и да не ми душат храната. Но за детето си умирам и нито ми изглежда тясно с него, нито ме дразни. Няма как да сравняваме кучета и бебета. Крайно време е да се приеме, че просто съществуват и “некучешки хора”. И това не ни прави злобни, гадни, садисти, лишени от емоции и чувства. За справка - спирала съм да ходя нагости на близка приятелка точно заради косми по всяка мебел и непрестанно облизване от кучето. Сори, гнусно ми е. Е, и? 😀

# 134
  • Мнения: 540
Ама разбира се, че има хора, които не обичат животни, както има хора, които не обичат деца, други хора....
Проблема (за мен) в тази тема е, че с лека ръка се казва, че кучето трябва да се натѝри. То е живо същество, взел си го-някога, поел си ангажимент и идва госпожица...еди-си-коя, казва, че не го иска това животно и собственика му-ми добре, изхвърлям го от вкъщи, щом ти не искаш. Така ли да стане?
Хубаво-лошо, живо същество е, трябва да се намери начин да се живее съвместно.
Утре ще се разделят с въпросната, ще дойде друга, дето харесва....морски свинчета (примерно). И такива ще купят да гледат, после и с нея ще се разсъхне работата, следващата пък няма да харесва "мишки"-айде и тях да разкараме.
Лапешка работа.

Общи условия

Активация на акаунт