Защо някои хора не стават за родители, а имат деца? И какво всъщност правят с тях?

Аз пък смятам, че повечето - не всички, за съжаление - хора НЕ са ужасни родители, само някакви отстрани гледат и кудкудякат, с извинение, как не се били гледали деца. Затова питам какво точно правят тия лоши родители. Залагам на поне фифти/фифти вероятност, че ще е нещо сравнително безобидно. Еле като знам високите критерии на всяка уважаваща себе си бг мама.

Според две различни ... (обидна дума) от форума, а вероятно и според много други в него и извън, аз съм направила зло на дъщеря си и сина си, като съм ги родила и ги отглеждам, защото съм имала наглостта преди тях да имам дете с увреждане и сега те са обречени или да си съсипят живота с него, или да страдат от угризения, че са го зарязали в ужасна българска институция - иначе пак ще е в такава, но поне тях няма да ги има, за да имат угризения, нещо такова беше извратената логика. Нали се сещате съответно колко смятам за допустимо някой да се бърка в чужди решения за размножаване...

Да не говорим за упреците в темите за възрастни родители (над 40 ), за многодетни семейства с примерно 4 деца, за сами жени, които искат да родят дете, за схващането "ако не му дадеш на това дете най-най-доброто образование и придобивки, си се провалил като родител" (оттам и повече от едно дете не е реалистична задача, ако искаш да си добър родител) и прочие.

Има, да, за съжаление, понеже очевидно няма как да им се забрани, и лоши хора, които стават родители, както и безотговорни (и понякога децата и на двата вида са със съсипано детство или лошо възпитание, а друг път просто приличат на тях поради причина наследственост), но дайте да видим какво правят, не така гьотере.

Може да си направим тема "Защо съм лош родител?" и да се самобичуваме публично.

И между другото, нищо не правя с децата си. Вървят си на самотек.

Ако не говорим за хората от етноса, то отговора за мен е очевиден. Според мен, хората просто знаят, че трябва да имат деца, защото обществото така казва. Почти всеки с сериозен парньор има поне едно дете. Ако няма дете, то всички му дават зор да има. Има и друго. В БГ някой хора раждат, за да има кой да ги гледа на старини.

Една от "любимите" ми думи и фрази, които научих е "развитие" и "учене през целия живот". Толкова смешно и абсурдно звучат, когато се слагат към всички категории хора, независимо от техния пол, възраст, здравословно състояние и най - вече умствено състояние. И се чувстваш аутсайдер, трета категория човек, ако не си се "развил" не "работиш за себе си"и седиш на един и същи стол 20 години - ами трябва да има и такива хора, които работят за други, иначе няма да я има икономиката - всички ще са занаятчии, калфи и чираци.
Ами толкова си можеш, толкова ти е капацитета, но  факт е, че не всички имат умствен капацитет за развитие, иначе всички щяхме да сме абсолютни гениални учени, Айнщайновци и нямаше кой да ни сервира храна на масата и да я произведе.

По темата - че кой казва какво е добър-лош родител? Това, че имаме привилегията да попрочетем някоя статийка в интернет и изобщо имаме привилегията да имаме интернет, не ни прави всезнаещи и съдещи какво е добър-лош родител. Това, че имаме привилегията да живеем в страна, която е уж в 10% от развитите страни. Ами раждащите се с десетки деца в семейство, в държави, които са с постоянни конфликти? И то са с милиони тези страни. Те безотговорни ли са да раждат? Че цялата планета трябва да е пустош, ако се преценяваше колко е отговорно или не да имаш деца.
 Родителството при хората е физиология, желание за възпроизводство на поколение, както при всички живи същества. Птичките пчеличките, конете, сърните, дали осъзнават какво е добро родителско. Ако осъзнаваха, нямаше да има цялата тази фауна около нас. А ние само преди 30-40 години, какво сме осъзнавали, а преди 3-4 хилядолетия? Тъмните векове? Знаете ли какво е било родителството тогава? Детската смъртност. Някой все е чел и е учил какво е да си родител. Всичко е физиология. Това че сме малко по - осъзнати, не ни дава право да съдим кой е добър или лош родител и кой заслужава да е.
Ако двамата бъдещи родители, вече са остарели, минали 40-45 год., защото са се "развивали" да достигнат максималното професионално съвършенство, към което са се целели и в един момент решат да имат деца, напълно осъзнато, отговорно и подсигурено, но пък вече здравословно не са толкова добре че физически да оцелеят за да доотгледат тези деца. Или другия вариант - раждат на млади години дете, но пък живеят неразумно, опасно и вредно и пак не стигат до възраст, че да отгледат и укрепнат децата. Пак ли са безотговорни? Или просто трябва да изпълняваме стъпчиците, които  знайни и незнайни психолози ни чертаят? Как да си гледаме децата - ОСЪЗНАТО.

Защо месиш тези които не могат да имат деца. Това са 2 напълно различни ситуации. И тези дето не са можели да имат като заимат дете чак разбират колко им е родителския капацитет.
Да не говорим, че имането на дете не е привилегия на умните, начетените и имащите пари, а основно човешко право за всички. Какви родители ще бъдем разбираме след детето. А това, че едни ги влече сексът без много да го мислят и хоп бебето ставало няма изобщо отношение към реплодуктивните проблеми на друг.

Абсолютно споделям мнението на Магдена - повечето родители не са никак лоши. А и всъщност, какъв е бил един родител, може да каже само детето, което е отгледал.

Разбирам, че на борещите се да имат дете им изглежда адски нечестно, че искат, а не могат да имат, а в същото време някои жени забременяват непланирано и мислят за аборти или да оставят детето за осиновяване. Но това е положението - животът е несправедлив.

От друга страна - кой може да те определи ставаш или не ставаш за родител? Колкото родители, толкова и теории за отглеждането им по много. Защото, например, привържениците на дисциплина и по-строго възпитание, смятат, че либералните родители, които се водят от детето и нуждите му, произвеждат лигльовци. А либералните - какви са тия цербери, не дават свобода на детето и не изграждат критично мислене. НЕма угодия, както е казал поетът. Какъв родител си се разбира едва когато имаш дете, всички са неподготвени като се появи бебето и се учат в крачка, затова и природата е създала инстинкти. А и не на последно място - личните разбирания определят личната нин преценка кой какъв родител е, само че не сме инстанция и никой не ни пита. за крайните случаи - има сужби, които да се намесят, всичко останало е общоприето. Така де, мнението на Катрин може да се окаже, че не е важно за никого, освен партньора ѝ, както и детето ѝ. Останалите... нито им е работа да дават оценки, нито пък ги интересува мнението на Катрин. Нищо лично.

Свръх обгрижването на детето/децата също е неглижиране.
И какво значи лош родител?
Сутринта в новините четох за някаква кукувица с Мюнхаузен синдром. Аз, като здрав човек, се възмутих вътрешно как може нарочно да разболяваш три годишно, но жената е с психично отклонение. Слава Богу, че има институции.

Преди да стана майка често съм си мислила, че един ден като имам дете никога, ама никога няма да правя като еди кой си, като майка ми, като съседката Ганка и моето дете ще е най-спокойното, обичливо и възпитани на света. Второ под Слънцето няма да има такова.
Така и стана, разбира се, но до 11 месеца, после за някои приятелки и познати без деца сигурно станах пример как да НЕ възпитаваме детето си.
За мен плодовете кой какъв родител е се берат след 12-13 годишна възраст. Кой се справил дотогава - справил, после - нерви.

Аз бих казала, че се разбира какъв родител си бил и какво дете си отгледал, след като детето порасне. Тия дни дъщеря ми ми разказва, с колко неща се е справила сама в училище и много ме кара да се гордея като родител.

Роки, за мен споделянето също е показател за доверие и добра връзка във взаимоотношенията родител - дете.
Аз също не споделях и се справях сама, защото ме беше я срам, я страх, че най- много аз да не изляза виновна.
Отчитам го като голяма грешка във възпитанието и много се надявам да не я повторя.
При всички положения е трудно.

Може ли подробности за кукувицата със синдром на Мюнхаузен? Питам, защото имам нещо наум - един случай точно с тригодишно, където съмнението за синдрома НЕ беше потвърдено от двама различни психиатри, един у нас и един в чужбина, Западна Европа, но ако е същият случай, мога да си представя как би бил представен. Майката в случая, за който говоря, е медицинска сестра, работеща извън България.
Съгласна съм по принцип, че да тормозиш по такъв начин дете, АКО го правиш, е извратено.
Не открих нищо с Гугъл, а няма как да си пусна новини.

То това е природа и организъм и няма нищо общо с последващото стават или не стават за родителите. В природата няма справедливост/несправедливост, то си е просто природа.

Иначе кой определя кои родители стават и кои не стават?
Освен това твърде вероятно много от тези родители, които вие определяте като неставащи, смятат, че са чудесни.

Магдена, в немските новини го четох. Ето линка, ако не го изтрият, иначе ще ти го пусна на ЛС.

https://www.welt.de/vermischtes/article255985156/Heidelberg-Mutt … t-Einweisung.html

Майката е на 26 години, получила е само три години (четох го някъде в друга статия) ефективно я лежи и една, я не. За педофилия присъдите също са смешни, което за мен е скандално.

Мерси! Ох, не са "моите" хора.
Дано детето да е добре сега.

При тези разстройства, както и при педофилията, самите вреди върху психиката на детето може да се различават много - от леки и лесно преодолими до много сериозни, зависи какво точно е извършено.

Идеални родители с идеални деца и идеални отношения няма. Всички сме хора, с различни характери, темпераменти, ценности - правим грешки, поправяме ги, учим се в движение, и това е нормалния ход на живота. Всеки действа в рамките на възможностите си, и е убеден за себе си, че прави най-доброто. Няма нормален родител, който да си казва - сега ще тормозя детето, ще му създам травма за цял живот, и ще му насадя комплекси, които да му създават проблеми в общуването.

От  години го наблюдавам това озлобление, и не мога да си го обясня - когато хора с репродуктивни проблеми  ожалват чуждите деца, че не са случили на родители, и когато хора, имащи (или искащи) деца критикуват тези, които са решили съзнателно да останат без.

Стойте си зад своите решения и си водете вашите битки, дали някой става или не става за родител, дали някое дете е възпитано или не е - не ви е в къщата, не носите отговорност за него. Ако става въпрос за неглижиране, за насилие, за злоупотреба, за поставяне в риск - сигнализирайте социалните, на тях за това им е работата, от това разбират, и за това им се плаща. Има психолози в училищата, има линии за подаване на сигнали - така бихте помогнали на децата (ако разбира се, това е целта).

Природата си знае работата, на кой да даде или не. Има си причини явно, а кой заслужава или не ... Много близки мои хора, жената с онкологично заболяване, казваха ѝ че трябва да даде яйцеклетки преди да започне лечението с химиотерапия за да има в последствие деца. Беше млада нераждала. Е нямаше време за тези процедури, лечението започна. Излекува се, минаха няколко години. Мъжът ѝ пък с тежко неврологично инвалидизиращо заболяване ... Еми получи им се от първия път. Без репродуктивни подпомагания. Имат си вече детенце, почти отгледано е вече ... Да са живи и здрави. Друг е въпросът, колко отговорно е да създават дете с тези заболявания, и колко им е била перспективата за живот и отглеждане, но явно детето ги е крепило през тези години. Доста добре и здрави изглеждат и двамата.