Защо някои хора не стават за родители, а имат деца? И какво всъщност правят с тях?

Имам предвид хора, които не искат и не умеят да поемат отговорност. Които нямат емоционален капацитет, зрялост или желание да се грижат за друго човешко същество – не само физически, а и психически. Родителството не е просто да направиш дете. То е ежедневие, грижа, интерес, личен пример, търпение и любов. Когато някой не осигурява нито сигурност, нито подслон, нито емоционална подкрепа, нито дори храна или обувки – това не е родител. Това е просто биологичен участник в процеса.

Става дума за хора, които живеят само за себе си, обвиняват другите, не се развиват, не си признават грешките и се държат така, сякаш детето им е пречка, а не отговорност. Които не могат да дадат дори обич, камо ли стабилност.

Знаете ли къде е "Ивицата Газа" ? Знаете ли какво представлява - едно пространство - суша 50 км х 10 км. Нещо като разстоянието от София до Ботевград по "Хемус с ширина 10 км. Е представете си там има (имаше) 2 млн души . Всички знаем какво става там и сега. Какво е ставало и преди. Всичките те са едни "супер отговорни перспективни развиващи се родители", с пълното желание да отгледат едни високо интелигентни, способни, "развиващи се", здрави и щастливи граждани на несъществуващата си държава Палестина. Мислят, планират, пресмятат, как ще отгледат, възпитат и осигурят 20 год. напред 10-те си деца. Там са като и по - голямата част на света, първосигнално производни хора - раждат се, порастват, оцеляват някакси между войните с Израел, раждат и умират. кой ти гледа възпитание, образование ... Както последните 50-100 хил. години от осъзнатото човечество. Това е природата. Никой не гарантира че с нашите свръх-осъзнатости гарантираме най - важното и способно население на цялата планета. Никой не ти гарантира, че ще се родиш при най-добрите родители, и ще си щастлив. След 1-2 поколения, на нас ще ни се чудят как сме гледали децата си, както ние се чудим на предишните поколения.

Ама тя ми е споделяла винаги. Просто не ми е казала съвсем всичко, аз съм забравила, пък и ставаше дума за 10, 11, 12 клас, когато вече би трябвало да се справят сами с повечето неща. Примерно, как е ходила на матурите.

Не съм чела другите мнения и не знам какво се е коментирало, но честно казано няма как да знаем дали ще сме добри родители преди да имаме деца. Силното желание да имаш дете не те прави капацитет. Преди да родя аз самата смятах, че някои неща няма да ги правя или ще ги правя, но реалността се оказа друга. Хубавото е, че ясно виждам какви грешки са допускани с мен и се старая да не съм такава с детето си. Не съм перфектна, не се старая да бъда, действам според възможностите си.
Мнението ми е, че винаги и при всички поколения е имало хора, които не стават за родители. Но българският манталитет всички го знаем - от време оно по-възрастните са обичали да се бъркат в живота на младите, да им дават акъл и да ги пришпорват. Съответно много хора имат семейство и деца, защото "така трябва". Това обаче не значи обезателно, че са лоши родители. Някои се стараят. Тези, които си мислят, че знаят и могат всичко и че са перфектни - те са по-проблемни родители. Проблемни са и такива, които от са вдигнали ръце, не им се занимава и разчитат някой друг да гледа децата им. Себични хора, егоисти, нарциси - могат много да навредят на децата си. Покрай себе си имам примери, за жалост не 1 или 2, на хора, които не е трябвало да имат деца. Но тяхна си работа в крайна сметка.

Човек не знае дали става за родител, преди да е станал такъв, няма как да знае, че е много трудно и отговорно родителството. Тези, които жадуват да имат дете и стават родители след много години също не ги гледат добре - хвърлят децата и те на когото намерят, защото не издържат на физическото и психическото натоварване. Колко такива родители има… Истината е, че е много трудно да се грижиш за друг човек, да балансираш материалното и духовното и нищо да не е за сметка на другото. Трябват и много пари, а приказките, че деца се гледат най-вече с любов са патопсихология, също са безотговорност, трябва обаче в същото време и свободно време, за да ги има здравето, вниманието и спокойствието. Повечето избират едното и или хвърлят пари на децата си, като всъщност не изграждат никаква близост, което въобще не е приемливо, или другото: все не могат да им покрият елементарните нужди и ги гледат с окъсели дрехи, с компромисна храна, без спорт и забавления, без нормални джобни и разходки, което също не е приемливо… Всеки си знае личната борба, но родителството хич не е лесна работа, а за съжаление много хора го подценяват. Едно е само да се размножиш, друго е да си отговорен родител и да не спираш да се грижиш за семейството.

Ами има, да, има всякакви хора по света.
Какво предлагате, някаква комисия да следи за .... не родителски, ами дори човешки капацитет и да забранява със закон на определени типажи хора да се размножават ли, как го виждате да се случи?! Или да отнемат родителски права?
Кои сме ние - аз, вие, че да определяме кой става за родител и кой не? Всички правим грешки като родители, всички, убедена съм. Човешко е да се греши. Така че безгрешни родители и въобще хора няма, и аз лично не смея да определям или да съдя кой става и кой не.

Нищо не знае природата според мен, всичко е случайност и никакви причини "си" няма.
-----
При въпросната двойка щом те се чувстват готови за родители, аз лично бих ги сметнала също за такива и не бих търсила безотговорност.
Физически болният човек не е непременно на смъртно легло утре, а и ред няма дори за здравите.

Сетих се за тази притча, и я препоръчвам винаги, когато някой започне така да съди на едро кой за какво става

Защото не е забранено, затова.

Винаги ми е жал за майката на Бетховен, когато попадна на тази про-лайф "притча". Повечето ѝ деца са починали малки, такива са били времената. Тя е починала от туберкулоза. После някой е изкривил нещата, за да може животът ѝ да служи за религиозна и политическа пропаганда. Тъжно.

А де, защо е сигурно, че ще са топ родители тези, на които не им се получава бързо или изобщо? Познавам хора, които си неглижират дългоочакваните деца от инвитро, мрънкат и се оплакват, зарязват семействата си и не го поглеждат. То преди да имат деца повечето хора малко или много имат идеализирана представа и за евентуалните си деца, и за родителския си капацитет. Аз също, за съжаление, не считам, че съм добър родител и съм си представяла, преди да имам дете, че ще съм по-добър, че няма да викам, няма да се опитвам да се скрия, за да не слушам ревове и мрънкане, че с радост ще посвещавам всяка една минута от свободното ми време на детето и никога няма да се дразня, когато търси внимание или нещо друго, а аз върша някаква домакинска работа или правя нещо интересно за мен...

Другото, което е, много хора, които искат да имат деца, всъщност изобщо не са готови да променят живота си, ако това се налага, за да повишат шансовете си да имат деца - стрес, хранителен режим, пълноценен сън, избягване да се пият по 20 кафета дневно, цигари, алкохол, прекратяване на застоялия начин на живот, отслабване, отлагане в напреднала възраст на процедури и лечение, защото точно в момента имат нещо по-важно да свършат, отколкото да правят примерно инвитро процедури... като визирам и жени, и мъже в уравнението. Мислят си вероятно, че и други живеят като тях, а им се получава лесно, но при всеки човек е различно. То и много хора искат да живеят, болни са, забранили са им цигари и/или алкохол, обаче си продължават с пушенето и пиенето. И така се получава, че децата и здравето са ни по-малко важни от други неща.

На мен ми се струва, че притчата не е про-лайф, а показва, че не е работа на другите да преценяват и освен това не винаги са налице достатъчно данни, дори когато ти изглежда, че са предостатъчно. Тя винаги върви заедно с другото, за Хитлер и Чърчил, които нямат особено много общо с абортите. Имаше и някакво подобно за шахматист от миналото - Щайниц ли, друг ли, израснал в бедно многодетно семейство. За Моцарт също пишат, че собственото му семейство, с жена му, е било много зле финансово (макар че прости не са били, очевидно), та и за тях може да се нагласи притча.

Пригаждането на истината във вид, удобен за притчи и митове, и често нямащ много общо с нея, също е класика, разбира се.

Напълно съгласен. Въпросната двойка се опитва да живее доста здравословно, знаейки си физическото здраве и състояние. Спортуват, хранят се добре, не злоупотребяват с вредни алкохол и цигари, защото знаят че живота е безценен и са приближавали краят му. Някои се смятат за безсмъртни и ще живеят вечно каквото и да правят и както и да живеят. Възпитават детето си пак здравословно. Смятам, че са по - добре от някоя по - безотговорна със здравето си двойка. Така че, никой не знае на кой колко му е писано.

Проблемат е, че в обществото не е добре прието да кажеш, че не желаеш деца, а има доста хора, които не желаят. Някой раждат сега, за да не съжаляват някой ден, че не са родили.

Сега е хубаво да сложиш след всяко изречение - според мен.
Защото според някой друг, тези хора могат да се грижат добре за децата си.  То точно това е, че доброто родителство всеки го разбира по различен начин, както и няма общовалидна дефиниция за правилно и грешно. И не, не можеш да си в позиция да определяш дали комшията има или няма емоционален капацитет и дали може да се размножва или не. Искането за деца, семейство е естествен биологичен процес, и всъщност, ако не изискваш помощ, никой няма право да решава ти самият да имаш или да нямаш деца. Че те дългогодишни партньори, дето уж се обичат се разделят точно щото единият иска, а другият - не. Или при различия във възгледите за възпитание.
Та в контекста на горното - отговорът е прост - имат деца, защото искат и според тях си ги отглеждат и възпитават добре. А колкото до точката - обвиняват другите - ми ти току що лиши България от всякаква раждаемост, друг да е виновен си е типично разбиране - държавата най-често е виновна

Понеже се каза - ивицата Газа - работя с човек точно от там. И честно казано - съм леко шокирана от прочетеното. Този човек, на 16 или 17, е изпратен от баща си да учи в Западна Европа, като от 16 годишен работи. Има 2 магистратури, знае 5 езика. Женен е, имат 3 деца, по-любящ баща трудно може да се види, както и толкова позитивен човек, при все че през ден получава новина за поредния бомбандиран роднина. И той самия се грижи децата му да се образоват, да учат и да им даде най-доброто, което има.