МОН - промените продължават (7)

Можеш, ама в приложен университет или след допълнително доучване една година и явяване на матури за академичен. Т.е. не са при равни условия.

Прасунчо, да, забелязала съм стремежа на българина към шестиците.
И това оценкаджийство, и стремеж към висок успех го пренасят върху децата си, макар че отличен успех в немска гимназия не е масово и е трудно достижимо.
Почва се местене в училища, конфликти с учители, натиск върху ученика... Драми големи.

Санака, разбери, че не всеки драпа за диплома от университет. Имаш възможност за кариера и без това.

Аз го разбирам. Но имам много примери на страхотни специалисти, които хич не са били отличници в училище, а са се осъзнали по-късно. Затова изобщо не одобрявам ранното сегрегиране. И 50 поста да напишеш, няма да ме убедиш в противното, така че мисля, че е време да спрем. Разбрахме как е в Германия и че на теб ти харесва. Позволи на други хора да имат различно мнение.

Санака, писах вече, че след 4 клас вратите към висшето образование в немската система не са затворени и има достатъчно възможности.

Но разбрах- на теб не ти харесва, макар че лично не си се сблъсквала с нея.

Не е задължително лично да си се сблъсквал с нещо, за да имаш мнение. Все пак сме мислещи хора и можем да осмисляме информация.

На мен не ми харасва след 7 клас, искам след 8, какво остава след 4. Все пак средата оказва немалко влияние върху развитието на личността. И ако не си много устойчив средата може да те повлече надолу, както и средата да те издигне в някаква степен. Нали всички сме съгласни, че основно след 7 клас у нас борбата е за среда.

Тогава обмисли информацията, която и аз давам например. Защото нещата не са толкова черно-бели, както ти ги представяш.

Laurentin, тази среда в немско училище може да се смени и след 10 клас, нещата са динамични и гъвкави.

Ох, Информацията, която даваш я знам. И съм я написала даже. Да, не са им напълно затворени вратите, но има допълнителни условия, доучване, загуба на време. Разпределят те в 4-ти клас в съответното училище и съответната среда. Да, имаш шанс да изплуваш от нея, ако можеш и ако някак си не се поддаваш на влиянието й. Съответно пък висяща опасност да изпаднеш в по-ниско по ранг училище. На теб ти харесва, на мен не. Колко пъти трябва да го повтаряме? Държиш всички да се съгласим с твоето мнение ли? Аз приключвам. Това циклене е абсолютно безсмислено.

Аз също познавам хора, които не са били отличници в училище, но после са влезли да учат това, което искат, а след това са се развили много добре професионално, именно в сферата, в която са искали да се развият. Познавам и отличници, записали университет и прекъснали след 2 - 3 година, и тръгнали в съвсем друга посока, без изобщо да заършат. Затова се радвам, че у нас, всеки, който иска и е учил малко повече (не отличник), има шанс за достъп до университет, за да учи това, което му харесва. Не мисля, че ранното определяне бъдещето на децата е нещо хубаво. То за 7-ми клас е рано, какво ли остава пък за 4-ти. В това отношение много се радвам, че при нас не е така.

А какво се случва в немската система с деца, които имат някакви обучителни трудности в една сфера, но са с висок потенциал в друга. Примерно деца с дислексия, дискалкулия.Например, хуманитарни науки, изкуство изучават ли се извън академични университети и какво става с дете, което показва високи резултати в тези области, но има трудности по математика и природни науки?

Аз съм с пряк поглед и върху немската, и върху българската система, а покрай племенниците и от британската система основно от Лондон и два други големи града. Все още за моите деца предпочитам българската, въпреки че в последните години от западните системи имам чувството, че взимаме само най-лошото (профилирането в 10. клас например хората на  запад разбраха, че не  е удачно в 21. век, когато всичко се развива с такава скорост, че трябва да разбираш от повече неща, за да може да се адаптираш, ама ние го вкарахме точно тогава, когато другите го махаха и разни други от сорта). В немската система до 4. клас всичко е като на игра, стрес няма, домашни в повечето случаи също няма. В българската математиката до 4 клас е по-трудна от това, което се учи в Германия, академичността също беше по-голяма, но през последните години все повече се доближава до немската . Стресът в Германия започва, ако отидеш в гимназия в 5. клас, там нещата стават сериозни. Въпросът е, ако те запратят в Hauptschule (за щастие все повече провинции премахват оценката на учителя като определяща къде ще продължи детето) още в 4. клас, а в 5-8 бушуват хормони и не знаеш на кой свят си и средата е тази, която е с най-голямо влияние и те дръпне в обратната посока. Колко деца успяват да изплуват? Защо в България се драпа толкова за определени училища? И в Германия между другото има разлика и то не малка между гимназия и гимназия, като записването в такава след 5. клас е на принципна на адресната регистрация все още в много провинции (справка Бремен да речем). И какво се получава, че и там има регистрация на определен адрес, за да попаднеш в по-добра гимназия, а уж всички гимназии са еднакви. И за да преминеш от едно училище в друго и там трябва да има обявено свободно място, не е точно като имаш много висок успех и избираш, че ще идеш в гимназия Х и веднага те приемат. Трябва и гимназия Х да има място и да те иска и пак си има класиране като в България за тези свободни места. При нас за гимназия това го няма поне и всичко си зависи от теб и твоите способности. Докато завършиш теоретично има много шансове да преминаваш от училище в училище и все пак да завършиш с право да учиш след това в университет, ама какво се случва с тези, които попаднали в Hauptschule, ама не попаднали на хора и след няколко десетилетия решили да учат. В България към този момент нямат пречка да завършат. Имам познати в България, завършили скапани неелитни СПТУта, години по-късно след като са работили това и онова, открили какво е тяхното призвание и продължили в университет - един стана невроятен учител (децата го обожават), друг е лекар с оценки от средно образование по химия и биология 3 и 4, ама след години седнал, учил (не в училище или колеж), положил съответните изпити и влязал, завършил и станал доста добър лекар, работещ за съжаление в чужбина. Мога да продължа и с други такива примери, които в Германия няма как да се случат, освен с доста сериозно доучване и ако си мислите, че в Германия няма частни уроци, много се лъжете.

Няма смисъл да обяснявам повече, горките немски ученици с орязани крилца..

AsitaNew, децата ми бяха в основно училище, имаха порядъчно домашни.
От училище до училище има разлика.
Моите не са по адрес в гимназия, а по желание. В училището масово са братя и сестри заедно, от едно семейство - щом успехът е окей.
Основното училище е по квартал.
Hauptschule в града ни вече няма, има смесени училища.
Хем има написани верни неща, хем не съвсем.
Който има желание за надграждащо образование, има своите възможности.

Частни уроци има, но определено не е масово. Познавам единици деца с допълнителни уроци, по предмет, по който повече са я закъсали.
Или се състоят в училището, помагат по-големи ученици или е организирано в школи.

Annie, няма как да обобщим при различните диагнози как е, нито имам конкретен поглед върху всичко.
Знам, че терапиите са добре организирани и се поемат от здравните каси.

Много, много вярно е това.
Дори и самата семантика на думата го показва "отличен" е някой, който се отличава от останалите. Ако всички имат 6-ци, то това не е "отличен", а си е направо "среден" и явно скалата нещо куца или децата са жертва на чужди свърхочаквания.

8ми клас е "подготве"  - учат се езици основно. Ще настане такава бъркотия, че ще затъмни всички  проблеми на образованието до 7ми клас. Смятаме ли, че на калпавата ни система на основно образование ще помогне внасянето на още хаос?
С размествания и кърпежи на нещо съвсем гнило до никъде не се стига и всички добре го знаем.  Ако са решили да "оправят" образованието, трябва да се почне от основите.
Това министерство явно има капацитет за "усвояване" и нищо друго голямо и смислено.  "Проектите" им са - майка плаче, грамофон свири, кюнци падат.
^{Образованието защо трябва да е свързано с всеки текущ политически кабинет? То е кауза - над всичко, както и културата. Защо са разделени? Културата до тук е изцяло оставена на семейството , същото става и с образованието. Тогава тия министерства каква работа вършат? Някакъв друг орган трябва да се грижи за младото поколение.}

Че то и в България от училище до училище има Балкан разлика. И частните уроци са масови само в София и няколко други по-големи града, където качествените училища са по-малко на брой. Да проверим дали няма да е подобно в Берлин, Мюнхен или във Франкфурт.
В провинцията, като имат едно единствено училище (тип смесено), какви частни уроци, какви пет лева, като те и за хляб сигурно нямат.  Подобно е положението и в малките села/градове в Германия.
Всички тестове, които се провеждат сега, ги взеха от западната система и учениците "забравиха" да мислят. Става едно велико заграждане/налучкване и резултатите вървят надолу. Имаше много хубава идея с НВОто в 7. клас и никой не се стресираше докато не решиха това НВО да е вход за всички ученици след прогимназия. И като направиш нещо, което е замислено да мери качество/резултати и го сложиш като изпит за отсяване, нормално да  настане истерия, защото не може да си останеш без него даже в старото училище, ако си в голям град. И в България преобладават школите, а не частните уроци. На частни уроци ходят много по-малко деца, които не могат да работят в група и трябва да им се отделя специално внимание.
И преди, и сега обаче в България образованието на детето стои на първо място. Може за хляб да нямаш пари, ама за уроците на детето, някак намираш. Това е залегнало в народопсихологията от едно време, за да има по-доходна работа и да живее по-добре. В чистотата в България не получаваш колкото в чистотата в Германия, а и отношението е различно. С професия в Германия до преди десетина години се гледаше спокойно семейство, а до преди 20 нямаше нужда жената да работи. 2003 г. беше рядкост да видиш истински жив германец да работи в Макдолнадц, в 2023 вече не е. В България жената да стои да си гледа семейството от 50-те на 20. век сигурно не се е случвало. Преди НВО-вход в гимназиите единици бяха тези, които кандидастваха за гимназии и доста голяма част отиваха в професионални училища, докато не съсипаха заводите и икономиката не почна да се крепи само на обслужващия сектор и търговията, а техникумите малко  по-малко не западнаха. И когато години наред учителите работиха за жълти стотинки, а учител ставаше само този, който друго не са го приели, защото със заплата от 300 лв един мъж не може да издържа себе си (в частния сектор по същото време толкова квалифициран взимаше 1800 лв), а камо ли семейство, никой не мислеше, че това рано или късно ще отрази на икономиката. Сега и под пари да ги оставят учителите, щетите няма как да се поправят за 5-6 години, от както имат по-достойно заплащане. И вече учители стават не само хора, които искат да го работят, но и такива, за които  това е добра заплата, а в техния край е сигурно 2-3 пъти по-добра от на работещите, така че подобрение пак няма да има. Не е по-зле в България, нито в Германия е по-добре образователната система. Хората са различни и това, което работи в Германия, няма как да работи в България и обратното. Не случайно един учител е добър за едно дете и същият не става за друго, различни са децата, различни са страните, затова и различни подходи трябва да има, а не да се копира на едро от тук, от там.