23 ч
·
Ако трябва да се каже с една дума какво липсваше на вчерашното заседание на Парламентарната комисия по образование и наука, то това е уважение. Към смисъла на образованието, към младите хора, към прозрачността, към логиката. Към бъдещето.
Иначе казано, хич не е смешно. Опасно е.
"Постоянно в ежедневието си проявяваме дискриминация. Като си купуваме яйца от даден производител, дискриминираме останалите. Като си изберем един партньор в живота, дискриминираме останалите.."
А. Чорбанов, председател на Комисията по ОБРАЗОВАНИЕ и наука... по повод риска от дискриминация при задължителен предмет, включващ религиозно обучение
(В чудесно съзвучие с министъра, който и днес ПАК обясни, че щом децата се делят в час по физическо, колко му е да се делят и за религията...)
Това е логическо изнасилване на понятието "дискриминация". Тази реплика, изречена от председателя на комисията по образование, разкрива шокиращо неразбиране на фундаменталната разлика между избор и дискриминация. Дискриминацията не е просто акт на предпочитание, а системна практика на изключване, базирана на неетични или неприемливи критерии – раса, пол, религия, социален статус. Да се приравни избора на яйца с дискриминация в контекста на задължително религиозно обучение е не просто логическа грешка – това е опасна банализация на сериозна правна и социална категория. Така се размива смисълът на термина и се подготвя почва за легитимирането на реални дискриминационни политики.
"Ще ви успокоя. Предметът няма да се нарича "Добродетели и религии". Преди малко се получи становището на Патриарха. Ще се казва "Религия и етика".
А. Янчев, депутат от "Възраждане", член на КОН
В случай че някой се чуди как се вземат решения в ОБРАЗОВАНИЕТО
Тази подмяна не е безобидна. Тя е пример за чисто стратегическо ребрандиране, за да се избегнат реакции. Името „Религии и етика“ звучи по-академично и универсално, но въпросът остава. Какво ще се преподава, кой ще го преподава и от чия гледна точка? Подмяната на заглавието не решава съдържателните опасения, а ги замита зад фасадата на успокоителна формула. Намесата на Патриарха в избора на име само допълнително подчертава сбърканата институционална йерархия. Решения за държавното образование се взимат според мнението на религиозна институция в светска държава.
"Не можем да пестим пари за образование."
А. Чорбанов в отговор на напомнянето, че нямаме дори приблизителна финансова оценка какво ще ни струва експериментът с новия предмет. Явно не важи само за предмета, защото за всичко друго ни се обяснява, че няма пари...
"Не е вярно, че нямаме финансова оценка."
Министър Вълчев... след като на питане по ЗДОИ отговори, че такава не е правена.
Тези изказвания са пример за класическа реторика без покритие. Принципът „не можем да пестим от образование“ звучи чудесно, когато се използва като обосновка за неизяснени, прибързани и идеологически оцветени решения. Същевременно отговорът на питане по ЗДОИ показва, че няма направена финансова оценка – факт, който прави цялото изказване на министъра потенциално подвеждащо. Липсата на прозрачност и двойният стандарт са симптоми на институционална безотчетност.
"Как така представлявате непълнолетни?"
"Не може да питаме за всичко децата. И аз съм свирил осем години на пиано."
Коментари към представителите на Ученическия парламент и Ученическите съвети - които впрочем бяха блестящи, моите поздравления!
Тук виждаме архаичен, патриархален и патерналистки подход, в който младите хора са разглеждани не като субекти с гражданска позиция, а като обекти на възпитание. Репликата с пианото е напълно ирелевантна. Тя внушава, че личният опит на възрастния е по-валиден от всякакво колективно представителство. Това обезсилва смисъла на ученическото участие в управлението на образованието. А това е нещо, което е изключително важно в демократична и модерна образователна среда.
"Не е важно толкова какво учат, а как ги възпитаваме. Затова ако предложите още санкции и мерки за затягане на дисциплината, и тях ще подкрепя."
В. Комитова към МОН - след куп обяснения от различни хора, че тази работа с възпитаването не става със санкции и мерки за дисциплина
Тази реплика изглежда загрижена, но всъщност подменя смисъла на образованието – от процес на критическо мислене и развитие към механично моделиране на поведение чрез санкции. Образованието не е военна казарма. Употребата на думи като "мерки", "дисциплина", "санкции" в контекста на възпитание разкрива авторитарно мислене, несъвместимо със съвременните педагогически подходи, които залагат на емпатия, автономия и доверие.
Фрагментите от това заседание не са и бисери. Те са тревожни знаци. Те разкриват дълбоко неразбиране на терминологията. Слабост на институционалната логика и липса на последователност. Превес на идеологически и религиозни влияния върху образователната политика. Покровителствено, понякога откровено пренебрежително отношение към учениците. Популизъм, прикрит зад хубави лозунги.
Изказванията показват не просто дефицит на дълбочина, а и опасна повърхностност по фундаментални въпроси. Образованието не търпи сравнения с яйца и не се управлява чрез сантиментални сентенции за възпитание. Липсата на яснота относно съдържанието, методологията и ефектите от новия предмет е знак за липса на професионална зрялост.
Повечето реплики са построени върху фалшиви аналогии, риторични подмени или изопачаване на понятията. Аргументацията е слаба, често заменена от емоционални или авторитетни внушения
Това заседание е пореден тревожен сигнал за необходимост от нова експертиза в комисията, включваща преподаватели, учени, ученици, психолози и представители на гражданското общество. Обществен дебат, основан на емпирични данни и международен опит. Ясна рамка за светско, инклузивно и критически ориентирано образование. Категорично е нужно поемане на отговорност, включително политическа, за начина, по който се вземат решения с дългосрочен ефект.