МОН - промените продължават (7)

⚠️Едно от нещата, които сериозно затруднява децата в адаптацията им към образователната среда е фактът, че тя е СТРУКТУРИРАНА среда. Съответно, онези деца, в чието отглеждане и възпитание е липсвала структура, имат най-големи затруднения.
Сега, знам, че тук голяма част от родителите ще си кажат: не, проблемът е, че методите са остарели, на децата не им е интересно, учителите нямат подход и т.н. Знам го, защото ежедневно го чувам от родителите. И то най-често от онези родители, при които тотално липсва елементарна основа във възпитанието, която да подготви детето за каквато и да било структурирана среда. Да, изброените по-горе фактори също ги има и се нуждаят от промяна, но това не отменя нашия ангажимент като родители да подготвяме и да подкрепяме децата си в процеса на адаптация към реалността, каквато е, защото само онзи, които е адаптивен и гъвкав в своята среда може да взаимодейства с нея достатъчно, за да я води към промяна.
💡Но да започнем отначало. Какво означа структурирана среда?
👉 Най-простичко казано - това е среда, в която има, последвателност и правила, които управляват и насочват взаимодействието на обществото, което я съставлява. В клас има общество и структурирана среда. На работа също. В градския транспорт, театъра и магазина също. Иначе казано - дали харесваме която и да е от системите или не - трябва да съумеем да взаимодействаме с тях.
🏫В клас децата имат ред, правила, последователност, рамки на приемливо и неприемливо поведение, авторитет, който да следват. Едва на база на тези фактори идват писането на буквички, цифрички, четене, смятане и т.н. Въпреки че днес сме свикнали, за по-лесно за нас, възрастните, да измерваме адаптивността и успеха на децата само в оценките по съответните предмети.
⁉️Как изглежда липсата на структура у дома:
👉Липса на режим или така модерното "водене по детето". Да следваме детето е важно, да се оправдаваме с това е токсично. То ляга когато му се спи (нищо, че когато е превъзбудено от захарта, часовете пред екрана или желанието на мама и татко да останат до късно навън, трудно може да се самоуспокои и да заспи. Понякога направо невъзможно). Яде каквото му се яде, защото "и ние сме живяли на филии с лютеница пък нищо ни няма" (нищо, че нито филиите някога, нито лютеницата са като днешните, на първо място, и нищо, че толкова голяма част от младите родители страдат от куп хронични заболявания, психични проблеми, репродуктивни затруднения и т.н.). Мисля, че разбирате какво имам предвид. Важно е децата да имат свобода и избор, но той трябва да е адекватен на възрастта и отговорността, която могат да носят. Нещата, които касаят здравето и развитието им са в полето на възрастните и когато възрастният прехвърля тези решения на детето, той не става "по-добър родител". Той просто бяга от зрялата отговорност, която идва с родителската роля.
👉 Родителят не е авторитет - той се води от желанията и настоенията на детето. "Знам, че не трябва да..., ама то иска" Иска екрана, който ние сме му дали. Защото това зависи от нас. Иска поредното парче торта, която ние купуваме, защото това зависи от нас. Иска да получи още безполезни играчки, които ние осигуряваме, защото това зависи от нас. Дете, което командва у дома не може да се адаптика към структурирана система така лесно. Защото в основата на уважението към всеки авторитет в живота, в това число и на учителите, започва от авторитета на родителя. Ако родителят е "малък" и се бои от гнева, сълзите или истерията на собственото си дете, той няма как да възпитава адекватно същото това дете. Двете са взаимоизключващи се.
👉 Няма задължения и последици, има само права. Характерно за всяка структурирана среда е взаимодействието с другите участници в нея, както и с нейните ресурси. Ако у дома детето е "цар", на когото всички прислугват, трудно ще се адаптира към среда на споделена отговорност, каквато е учебната. Изпълнението на задачи, уважението към другите, спазването на правила, разрешаването на конфликти, търпението и концетрацията - всичко страда, защото няма практика и подготовка у дома.
👉Липсва последователност и ясни граници и правила - детето не знае кога какво да очаква от родителя, които действа според ситуацията и настроението и не може да се позиционира адекватно. Тогава детето става хаотично, объркано, гневно или свръх тревожно, учи се да манипулира, да крие, да лъже, да бяга от отговорност.
🔔Какво можем да направим, за да подготвим детето за структурирана среда:
📍Ясен, последователен режим, съобразен с неговите нужди. НУЖДИ, не просто желания. Детето може да иска да гледа екрана с часове, но мозъкът му има нужда от друго. Може да иска още торта, но тялото се нуждае от друго. Може да не иска да си легне, но има нужда от здрав сън. Нашата задача като родители не е да изпълняваме желания, а да задоволяваме нужди. Желанията са след това. И то, когато не влизат в разрез с нуждите.
📍Интегриране на детето към дейностите на системата - с други думи - домашни задължения - подреждане, почистване, помагане с подготовката на храна, сервиране и отсервиране. Поемане на отговорност и спазването ѝ. Комуникация и решаване на спорове. Даване на идеи.  По мъничко, но редовно. За да може да се изгражда отговорност, последователнсот, търпение, уважение към общността.
📍В полза на самостаятелността, концентрацията и търпението е даването на последователност от задачи - първо това, после другото.
👉Има и една друга категория родители - при които има толкова много контрол и структура, че самостоятелността и увереността са направо осакатени. Там е необходима работа в посока тяхното изграждане и постепенно въвеждане.
💡Важно е да отбележим, че ако като родители заобикаляме отговорността да възпитаме нужните умения в децата и разчитаме, че частното училище, занималня и т.н. ще свършат тази работа вместо нас, оправдавайки ситуацията с "нуждата от индивидуален съвременен подход", това може да изглежда като временно решение, но обичайно просто затвърждава дезадаптивността в децата и е добра основа за последващи проблеми.
💡Разбира се, има много неща, с които можем да допълним и разширим тези дейности, на база на нашата специфична динамика у дома, на темперамента на детето и неговата възраст. Някои дейности са въвеждащи, подготвящи детето, а други, ако вече сме "позакъснели" - могат да бъдат коригиращи. Често с родителите изграждаме структуриран подход, базиран на конкретния етап, в който се намира детето и на целите, които сме си поставили. Важното е да има осъзнаване, че те започват първо у дома и от самите родители ❣️
С обич,
В.