С какво ви дразнят свекървите? - 164

Благодаря за новата тема, поизпуснала съм ви, но тъкмо имам нужда от съвет.
Разказвала съм преди, та няма да изпадам в детайли, но днешната драма ми е - как да прекратя нейните предложения да взима детето в друг град? Почна да се вайка как нямала спомени, пък не се знаело колко ще е жива още и да ми сравнява моето (на 5) с внучка си (на 20) и колко добре се е оправяла, гледайки последната като била на 5. Плакала всеки ден за майка си и баща си, ама бързо забравяла (уж). Само че годините минават и вече е на такава възраст, че и тийн не бих и поверила, какво остава за 5-годишно.
И постоянно една и съща плоча върти, детето рева заради нейните "заплахи" как щяла да я вземе, уж се разбрахме с ММ, обаче тя не спира и почва да ми писва. Ограничила съм максимално контактите, не сме се виждали от около месец, не бяхме и говорили оттогава, но днес ми трябваше да я питам нещо и пак старата плоча.
Ако й кажа, че е на възраст се обижда. Ако й кажа, че детето не иска - не приема НЕ за отговор. Ако аз съм поискала, можело да я накарам да иде. Но нито искам, нито ще я карам зорлем да прави нещо. ММ уж говори с нея, ама тя удобно вече е забравила и пак се възползва от търпението ми във всеки момент.
Според мен дори не иска да гледа внучето, ами иска да си има тя компания и междувременно да я разпитва за нас, да й прави психологически тестчета и да я учи на разни нейни си щуротии, най-новата от които е, че детето ни е претрупано с играчки, значи трябвало да ги раздава на бедните.. Не е като да не си играе с тях обаче, нито пък някой има голям интерес към плюшки примерно. Та не искам и няма да я пратя при баба й, която е по-стара от прабаба ми, когато бях малка и никога не са ме оставяли сама с нея....оф пак стана дълго, ама се издразних.

Ако само това е проблема - не допускай тази дискусия повече, щом те дразни. Обясни и веднъж, че не искаш да говорите по темата, и при следващ опит прекъсвай.

Аз съм от гледащите баби. По мое желание. А родителите с желание ми ги поверяват. Те доволни и аз доволна. Вече пораснаха -  на 16 и на 11 години, ама 11-годишната все още  си е около мен. Сега се готвим за НВО.

Целият спор е , че бабите са длъжни да гледат внуците ли? Така е, кой  е длъжен да им гледа внуците?

 Пък имат майки снахите,  ама все за свекървата се хващат, какво иска или не иска.
 Какво може дали е важно?

Ако се гледа биологията, детето се създава от майка и баща, бабата не участва, така че не намесвайте бабите в гледането на деца. Децата са отговорност на тези, които са избрали да ги създадат.

Факт е, че до скоро децата са били грижа на цялата група. Но животът се е променил. Не живеем на стада с по 30-40 индивида, а в мегаполиси с по няколко милиона около нас. Трябва да живеем в съвремието ни.

Както е и факт, че пенсионната възраст се е вдигнала.
Нека не се забиваме в миналото.

Сега се замислих, че и двете ми двойки баби и дядовци не са живеели с роднини и са си гледали децата сами. Ако бяха живи, щяха да са над 100 годишни. Живеели са само в град, не в село. Може би това е от значение.

Променил се е, но нуждите ни не са. Напълно нормално е баби и лели да помагат активно. Това за пенсионирането не разбирам защо се споменава. Тук не говорим за баби, които просто наистина не могат да гледат внуци, а за тези, които гордо заявяват, че не искат, защото имали живот да живеят

Е как защо се споменава пенсионирането? Говорим за баба, която е пенсионерка, нали? Което означава по-възрастна. Защото да очакваш работеща баба да участва в гледането на детето ти е доста нахално.

Имат живот, женеха се млади, не ходеха по света, сега да гледат внуци и  родителите да ходят,  ергенски живот, а  възрастните - кога? Да не са  роботи, машини, без души. Когато могат ,колкото могат ,да се радват , общуват, глезят - толкова стига.
 Изискването е нахалство.

Никой нищо не изисква, но аз се радвам, че за моята баба беше радост да се грижи за нас. То пак може да се ходи по света

Един въпрос имам към очакващите бабите да гледат внуци. Аз станах баба на 48 години, сега, на 49 ще стана баба за втори път, а очакваме и от другите млади внуци.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим? 
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.

Според зависи от обстоятелствата. За мен е хубаво да помагат с желание и с радост, това е. Колкото могат, толкова

Да, и на мен ми е странно кога работеща баба се очаква да гледа дете? Затова реших, че говорим за пенсионерка. Защото работещата баба в нормалния случай може вечер и в почивните дни. Но пък тогава се предполага, че бащата ще си гледа детето и бабата става излишна.
Или става въпрос за някакви изключения, които са няколко пъти годишно (грубо казано)?