Сподели как един млад човек, който работи и няма малки деца да помага за отглеждането на децата на децата си?
Милена, към Зимпк е постът ми.
Милена, към Зимпк е постът ми.
- Публикувана: 28 май 2025, 22:02 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2025, 13:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 164
Ама Ре, ти не разбра ли, че колкото по-млади баби сме,толкова повече време имаме да гледаме внуци. Нашият собствен пълноценен живот приключва с раждането на внуците.
Аз за мено-то не разбрах нещо.Менопаузатс е " измислена" за да си гледаме внуците, така ли?
Желанието да имаш дете и раждането му за мен е една от най-висшите форми на егоизъм.Искам да имам дете, АЗ /+партньора/искам.Нито детето питам, нито който и да е друг. И никой не е длъжен да слугува на моя егоизъм.
Относно помощ към възрастен родител - това няма нищо общо с колко време ми е гледал детето. Свекърва ми не е , но аз се грижих за нея до сетния й дъх, буквално.
Аз за мено-то не разбрах нещо.Менопаузатс е " измислена" за да си гледаме внуците, така ли?
Желанието да имаш дете и раждането му за мен е една от най-висшите форми на егоизъм.Искам да имам дете, АЗ /+партньора/искам.Нито детето питам, нито който и да е друг. И никой не е длъжен да слугува на моя егоизъм.
Относно помощ към възрастен родител - това няма нищо общо с колко време ми е гледал детето. Свекърва ми не е , но аз се грижих за нея до сетния й дъх, буквално.
Никога не съм очаквала и не съм получавала помощ за гледане на дете. Резултатът е недоволна баба, която непрекъснато се жалва, че внуците й не я искат. Не искам да се поставям в подобно положение. Знам, че рано или късно всеки ще си хване живота и няма да му е до мен, но докато съм в силата си, ще се постарая при мен да е различно. Дано случа на сърдечна снаха.
Един въпрос имам към очакващите бабите да гледат внуци. Аз станах баба на 48 години, сега, на 49 ще стана баба за втори път, а очакваме и от другите млади внуци.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Не прочетох някой да очаква бабата да се пренесе у тях, или внучето да бъде осиновено от нея.
Бабите и общуването с тях, са богатство, не знам защо толкова се рита срещу това. Общуване, създаване и поддържане на връзка, не отглеждане, смятам, че е хубаво и за бабата и за детето. Аз съм имала такава, моите деца имат, надявам се и аз, ако имам внуци, да имам. Не мисля, че в наши дни изобщо някой може да разчита бабите да му гледат детето (знам, че има такива, които очакват, но реалността е такава, че няма как).
За менопаузата и the Grandma paradox и аз съм чела. Не казва, че бабите трябва да гледат внуци и затова има менопауза
Казва, че жените са тези, които са предавали знанието през поколенията, затова живеят и след репродуктивна възраст. Дядовците не 
За менопаузата и the Grandma paradox и аз съм чела. Не казва, че бабите трябва да гледат внуци и затова има менопауза
Казва, че жените са тези, които са предавали знанието през поколенията, затова живеят и след репродуктивна възраст. Дядовците не 
Ella11 за съжаление няма начин да пресечеш "мечтите" на свекърва си, няма да те разбере - къде от поколенческо мислене, къде от страх, че изтърва "влака" т.е. гледа да навакса информация за вашето семейство понеже няма друг източник освен детето.
Дистанцирай се, директно и кажете заедно с мъжа си какво ви е мнението и ако продължава да се прави на разсеяна действай с нейните похвати.
Дистанцирай се, директно и кажете заедно с мъжа си какво ви е мнението и ако продължава да се прави на разсеяна действай с нейните похвати.
... затова живеят и след репродуктивна възраст. Дядовците не
Ако децата ми заимат деца на възрастта, когато аз съм ги раждала -> ще стана баба на 64-70 години.
въобще да не разчитат на мен. То и аз няма да разчитам много на себе си. 
Ели, просто не обръщай внимание. Важното е, че с мъжа ти сте на едно мнение. Оттам насетне тя да си говори каквото иска - всеки път като на малко дете - "Ние решихме, че не искаме детето да расте така. Ще си е при нас."
При следващото споменаване отново същият отговор. Повдиганe на темата - отново същия отговор. И така да откат. 14 думи са.
Не ти ли се е случвало детето да повтаря, а ти да ѝ даваш един и същи отговор. Общо взето на третия-четвъртия път то се отказва.
Същото е.
Като започват да получават този кратък отговор в даден момент ще ѝ писне. Ама ти не трябва да се впускаш в обяснения и да се ядосваш. Това я мотивира.
Просто, кратко и ясно. Всеки път.
14 думи са, да му се не види!
Скрит текст:
Това е гледане за някои хора, за мен е достатъчна помощ. Всеки ден по час два, два пъти седмично готвене, като пораснат екскурзии. Тук спорим, че повечето не искат това изобщо, а внуче само отдалеч и на снимка, или по възможност родителите му да са там, за да го гледат. Един въпрос имам към очакващите бабите да гледат внуци. Аз станах баба на 48 години, сега, на 49 ще стана баба за втори път, а очакваме и от другите млади внуци.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Не прочетох някой да очаква бабата да се пренесе у тях, или внучето да бъде осиновено от нея.
Никой не е написал, че внучето трябва да се гледа само отдалеч, или “по снимка“ /няма такова понятие, и словосъчетание.
Или пък че жените, които имали помощ били “по-добри майки и съпруги, защото били по-спокойни“.
Много се смях, току що майките и жените, които се справят сами с децата си /с помощта на съпруга, разбира се/ ги изкара невротички и лоши майки. Което не е вярно.
“Всеки ден по два часа“, два пъти седмично готвене“
ти даже и график си направила, на баби, лели, прабаби....и някак не можеш да схванеш, че повечето млади семейства живеят ОТДЕЛНО, на километри разстояния от тези “екстри“, и съвсем успешно се справят сами, дори те самите не искат помощ. Защото бабите са работещи и нямат възможност, не, че не искат.Единици са тези, които наистина не идват и не искат изобщо.
Благодаря за новата тема, поизпуснала съм ви, но тъкмо имам нужда от съвет.
Разказвала съм преди, та няма да изпадам в детайли, но днешната драма ми е - как да прекратя нейните предложения да взима детето в друг град? ....
Ако й кажа, че е на възраст се обижда. Ако й кажа, че детето не иска - не приема НЕ за отговор. Ако аз съм поискала, можело да я накарам да иде. Но нито искам, нито ще я карам зорлем да прави нещо. ММ уж говори с нея, ама тя удобно вече е забравила и пак се възползва от търпението ми във всеки момент.
Според мен дори не иска да гледа внучето, ами иска да си има тя компания и междувременно да я разпитва за нас, да й прави психологически тестчета и да я учи на разни нейни си щуротии, най-новата от които е, че детето ни е претрупано с играчки, значи трябвало да ги раздава на бедните.. Не е като да не си играе с тях обаче, нито пък някой има голям интерес към плюшки примерно. Та не искам и няма да я пратя при баба й, която е по-стара от прабаба ми, когато бях малка и никога не са ме оставяли сама с нея....оф пак стана дълго, ама се издразних.
Разказвала съм преди, та няма да изпадам в детайли, но днешната драма ми е - как да прекратя нейните предложения да взима детето в друг град? ....
Ако й кажа, че е на възраст се обижда. Ако й кажа, че детето не иска - не приема НЕ за отговор. Ако аз съм поискала, можело да я накарам да иде. Но нито искам, нито ще я карам зорлем да прави нещо. ММ уж говори с нея, ама тя удобно вече е забравила и пак се възползва от търпението ми във всеки момент.
Според мен дори не иска да гледа внучето, ами иска да си има тя компания и междувременно да я разпитва за нас, да й прави психологически тестчета и да я учи на разни нейни си щуротии, най-новата от които е, че детето ни е претрупано с играчки, значи трябвало да ги раздава на бедните.. Не е като да не си играе с тях обаче, нито пък някой има голям интерес към плюшки примерно. Та не искам и няма да я пратя при баба й, която е по-стара от прабаба ми, когато бях малка и никога не са ме оставяли сама с нея....оф пак стана дълго, ама се издразних.
Едва ли наистина целта на тази баба е да прави психотестове на детето, според мен доста я надценяваш. Най-вероятнно просто иска да прекарва време с внучето, което за възрастен човек е освежавящо преживяване. Но да взима дететоо в друг град? Не желаете - не става и точка, а тя е в правото си да говори, както и ти с мъжа ти сте в правото си да отказвате всеки път, отново и отново.
Дори гледните от бабите си внуци, не се сещат много за тях през пубертета, а и след това. То и от къде време за всичко. Та не е отдалечаването само заради негледането, други са причините. Те децата от родителите си се отделят, за да станат независими млади хора и това е нормалният ход на нещата.
Ела, пускай си покрай ушите, какво говори свекърва ти и не се връзва на провокации. Изобщо не влизай в обяснителни режим.
Ела, пускай си покрай ушите, какво говори свекърва ти и не се връзва на провокации. Изобщо не влизай в обяснителни режим.
Един въпрос имам към очакващите бабите да гледат внуци. Аз станах баба на 48 години, сега, на 49 ще стана баба за втори път, а очакваме и от другите млади внуци.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Как би трябвало да помагам, когато и двамата работим?
С удоволствие за час-два бих ги отменила, но не мога да поема ангажимент за постоянна помощ.
Помагам с готвене и веднъж-двапъти седмично и толкова. Бебета през отпуската си няма как да гледам. Като пораснат, ако искат, ще ги водим по екскурзии с нас.
Не прочетох някой да очаква бабата да се пренесе у тях, или внучето да бъде осиновено от нея.
Аз съм тъща. Живея отделно от семействата на децата ми и помагам, когато ме помолят. Децата ми имат отделни жилища, но зет ми има бизнес, който е в сградата, където е дома на родителите си и свекървата постоянно си вре носа в семейните им отношения и постоянно родителите му стават причина за семейни скандали. Сяда при него и се започва. И след това снахите виновни. За съжаление нищо не мога да направя.