С какво ви дразнят свекървите? - 164

Братовчедка ми е от този тип. Племенничката ми е на 33 сега и смени няколко гаджета, с някои живяха и у тях, та тя се привързваше и като късаха и беше мъчно 🤣.

Аз съм се познавала с бивши приятелки на синовете ми. Идвали са вкъщи, сядали сме заедно  на маса, пренощували са при синовете, закуски съм правила, пътували сме заедно. Но след раздяла, не поддържам контакти с тях. Ако случайно се срещнем, кимване с глава и всяка по пътя си.

Ами не знам как се пази дистанция, честно си казвам. Аз съм си сърдечна и обичам гости. Друг е въпросът, че заведенията са вече начин на живот. Но имам много хубави сервизи, купувам си английски  порцелан от групи, хоби ми е.Обичам да аранжирам маси и понеже рядко го правя, защото обичам да направя домашна обстановка, да сготвя домашна храна. И то моето е малко и егоизъм ли, де да знам. Превръща се в специално отношение. Всичко подреждам по конец, ама защото ми е хоби. И естествено, после синът ми пита кога пак ще ни поканиш и предпочитат вкъщи. Но аз не съм  правила софра от Коледа, примерно. По заведения са ни срещите. И , все пак, това не са случайни момичета, той, за да ме запознае, е решил, че са потенциални. И е престъпно моногамен, между другото. А за наритването, да, така се изразих, но предпоследната му беше трошила чинии в хола, яки скандали. Аз това го разбрах като скъсаха. Докато си живее с някоя девойка, нито той споделя проблеми, нито го питам. Аз за предпоследната направо си страдах, за момичето от ученическите години, също. И понеже предпоследната точно както казвате, се опита да ме манипулира. Аз и писах за рд, честитих. И се почна. Май съм писала тогава тук как уж между нас да си остане, обещай. И аз, овца. Тя си почна да ми обяснява колко ни обича с мм, как сме и семейство, и се прехвърли върху страдание за сина ми. Направо  се чудех как да я дистанцирам деликатно. И беше тъпо да съм в сговор с нея и да не казвам какво си пишем на сина ми. От друга страта, той много страдаше за нея, но след много нейни изцепки, да които аз не знаех, я беше наритал. Те са много, де. Просто е огромно предателство към детето ти да вземеш другата страна в такъв конфликт. Не знам стана ли ясно въобще какво пиша 😀

И ще се допълня. Тук много често чета, че още от първия контакт, свекървата не харесала момичето. Може това да е защитен механизъм, знам ли. И ето, снахите се настройват. Пък тя, свекървата, какво да харесва, то дори не трябва да има очаквания. Нали синът живее с нея. Щом той си я харесва, ок. Нали е щастлив. Ние какво да правим. Възторг, дистанция, все е грешно.
Аз съм възприела тактика да съм сърдечна и добронамерена.
За последната съм писала, тука луда ме направиха, че не се видяхме на живо доста дълго, ама то беше и ковид. Сега сме първи дружки. Тя търси тая близост, не аз. Звйннах и вчера по работа и по пъръка на сина ми. Ми...час и половина си дрънкахме😀

Един съвет – помоли сина си да не те запознава с потенциалните, а само с тази, за която е сигурен, че ще е Тя.
Но доколкото разбирам, той живее с тях и при това положение няма как да не се запознаете. Ами... Остава ти да спазваш дистанция.
Аз на твое място бих реагирала, но за друго – не ми харесва идеята младеж да живее с много момичета и като му омръзнат, да ги наритва. Знам, че такава е модата сега, но въпреки това не ми харесва. И аз имам само син, но и се поставям на мястото на майките на тези момичета... Извинявай, но на тях им съчувствам повече, отколкото на теб.

Сийче, аз съм на същото мнение. За мен момичето трябва да е богиня, а не да се завре като булка.
Какво да му кажа. Мъж. Идват и му се правят на съпруги. Личен избор е това.

Какво значи "идват му и му се правят на съпруги"? Много тъпо отношение и от теб и от синът ти.

Сега така май е прието да се живее от младите.
Тайс, след като са скъсали няма какво да й пишеш честитки за рожден ден. Като почне пък да се оплаква няма какво да я слушаш. Разбирам да имат общи деца, тогава може би да. В твоя случай ми звучи като нездраво любопитство. Наритване наистина е грозна дума.

Ако синът ми живее с четири и на 30+ още няма семейство, ще се чудя къде съм сбъркала.

И ти си права. И друг път съм се чудила защо майките на момичета не ги учат да се ценят повече и да не се дават толкова лесно (бях написала евтино, но го коригирах), ама...

Но защо ли се чудя. Все още битува манталитетът “Търси го, мама, богат и имотен, че нашата панелка/къща ще остане за брат ти. Ти се оправяй както можеш!“.

Аз това съм го писала, вероятно в друга тема, поне преди 10 години. Че момичето е трофей, трябва да ходи на срещи и да носи рокли, и да е желана и молена. Аз поне така съм възпитавана и така съм живяла. Точно съм писала, че съм против малките булки. Ама категорично съм против.

То въпросът е и защо майките не учат момчетата си да уважават жените, ама ей на, въпроси да искаме.

Трудно е да уважаваш човек, който сам не се уважава.

Не, не е. Въпрос на избор е. И възпитание.

Видно от писанията в темата отношението на сина едва ли е толкова различно от това на майката.

Чие възпитание?

Да. Имотът трябва да дойде от мъжа/свекърите, а момичето трябва да се прави на малката стопанка. И в случая е станало точно това – опитали са се да се правят на малките стопанки. От какъв зор се буташ, вместо да си живееш живота...