Old Money - стилът отвъд тенденциите

Има такива хора, просто не се забелязват. Първо, че не се набиват на очи, второ не целят са впечатлят Пенка и Цонка. Трето те се обграждат с такива хора и не общуват и не живеят в панелката в Люлин 1.

И аз смятам, че Георгиева е права. Има такива семейства, макар да са ограбени от властта през 44-та, възпитанието, културата и ценностите са останали.

Така е ще ги разпознаете най-вече , по това , че никога няма да използват в свой пост презрително обръщение , към живущите в Панелката -Люлин 1

Old money не е свързано с местоживеене, а с възпитание, поведение, отношение към себе си и другите. Стилът не изисква луксозна къща или  кола. Човек може да живее скромно,  в панелен апартамент, но да притежава държание, реч, вкус и класа, предавани през поколения.
А най-хубавото е, че част от тези качества могат да се възпитат, дори и да не са наследени.

MERA, така е, аз имах предвид, че покрай делото й много се заговори за това…. И сега, докато пиша, се сещам, че беше за тихия лукс там. Малко много ги омешах, но това, че е хайп от известно време, е общото.

https://www.facebook.com/reel/580619464632514
а ето и клипче

Съжалявам, не е презрително. Пред такива жилища можеш да видиш паркирани автомобили на цена половината апартамент и повече. Определено не е олд мъни. Такъв тип хора могат да си позволят да живеят на по-добри места и в това няма нищо странно и лошо.

pinko,по повод клипчето и споменатите марки :  винтидж Gucci loafers могат да минат за old money ако са съчетани със семпло облекло:
. Louis Vuitton е стартирал с производство на кутии и куфари. Вероятно някой наследен от прабаба или дядо куфар може да мине за old money, но ще изглежда поизхабен. Ключът не е в бранда, а в историята, износването и начина на носене.

Имитацията на old money е просто поредната имитация на пари и нищо повече. Изглежда ми жалко - за пореден път дай да изглеждаме по-богати, отколкото сме.
Да си признаем, бабите ни не са учили в Брашляновата лига, а масово са работили в ТКЗС.
Масово нямаме стари имения, не яздим коне, не ходим на яхтинг, не говорим по 5 езика, не слушаме класическа музика, не свирим на пиано, нямаме скъпи картини и не се занимаваме с филантропия. За къде да се обличаме така - да си пием розето в Младост ли?
България е страната на новите пари след '89та - шумни, бързи и показни. Нови апартаменти, нови бизнеси. И на хроничен глад за статус. И изведнъж: бели панталони, хасковски акцент и „аристократична душевност“. Моля ви.

Тук липсва тотално трансгенерационна (наследствена) култура на притежание. Образованието и културата не са фамилна традиция, а личен пробив. Old Money не е нещо, което можеш да си купиш в магазина и не е мода, а културен код.  И именно затова този стил принадлежи на западни общества с утвърдена йерархия, класи, стари бизнеси и вековни традиции в притежанието на богатство.
И точно затова, когато се облечеш като Old Money, но зад теб няма фамилно имение, галерия и стара библиотека – не изглеждаш аристократичен. Изглеждаш назаем.

Можете да се обличате по-семпло и обрано, можете да създадете традиции в семейството, да усъвършенствате речника си, да взаимствате нещо. Евентуално след няколко генерации може да се получи.

Old money може да се прилага и в ежедневния стил. Някои просто харесваме качествените материи, инвестираме в шивашки услуги и не демонстрираме логота, независимо дали дядо ни е гледал коне или картофи. Езици се учат, каква музика слушаме е въпрос на личен избор. Съгласна съм за културния код - имитацията се купува, другото се възпитава.

Old Money vs. New Money

Концепцията за богатство и как се възприема то е безкраен източник на очарование, особено в днешната епоха на социалните медии , където луксът се парадира и понякога се бърка с истинска изтънченост. Има съществена разлика между „ стари пари “ – богатство, предавано от поколение на поколение в семействата, често носещо усещане за наследство и семпъл стил – и „нови пари“, богатството, натрупано в едно поколение, обикновено характеризиращо се със смели изрази и по-нови вкусове. И така, как можете да разберете дали някой е със стари или нови пари?

https://www.chicstylecollective.com/old-money-vs-new-money-2/


Горещо поощрявам темaта и я възприемам необходима и полезна предвид образователния й характер. Което е задължително условие за създаването на подобно общество - за да може да се определи и себеусеща човек към каква група принадлежи, той трябва да има адекватна информираност.
Негативните и критикарски нагласи към темата са по-скоро излишни, защото те не допринасят с нищо. Могат просто да я подминават.

Това е класически стил, а не "имитация на имане на пари". Въпросът не е да се хващаме за израза буквално, за да докажем, че знаем какво значат две думи на английски...

Имитация на имане на пари е киченето с лога, капси, кристали, синджирчета, кръстове, питони и черепи, характерно за популацията от чалготеките.

Има хора без пари, които харесват old money естетиката. Има и бедни, които са "new money" (реално са no money) и имат по няколко потребителски кредита, но ходят с маратонки за 1000 лева.

Old money за мен е семпло, съвременно, ненатрапчиво елегантно облекло. Не се акцентира върху марки. Според мен това е форма на себеуважение, защото кой човек иска да превръща себе си във витрина и да си добавя стойност през лога, които се виждат на два светофара разстояние? В този ред на мисли, тениските Guess и чантичките Pinko за мен са емблематичен пример от нашата действителност, начин неуверения човек да си помпи изкуствено цената и да привлича внимание.

Както се казва, модата е начин да бъдеш забелязан, а стилът е начин да бъдеш запомнен (импровизирам върху цитат, мисля, че беше на Джорджо Армани). New money е именно такава естетика, с помощта на която човек и собственото му излъчване и присъствие се запомнят.

Да се запомниш не означава непременно, че впечатлението е добро. Крещящото излъчване може да създаде усещане за комплексарщина, стремеж към одобрение или липса на вкус.
Можеш да си облечен семпло и пак да бъдеш център на внимание, ако имаш класа, умереност и вътрешна стойност. В този смисъл, new money стилът по-скоро маскира, отколкото разкрива.

Самата Коко Шанел произлиза от брутална бедност и пълна липса на всякакви ценности в семейството й. Отраства в сиропиталище, където монахини я подготвят за бъдеще на шивачка.
От няколко години в интернет е пълно с видеа на тема "Как да изглеждаме богати", "Old money on a budget" и т.н. Много е забавно.....почти всеки "моден" блогър направи видео по темата. Даже има един британец, който се облича олд мъни и ни показва как да ядем ориз или банан, с вилица и нож в заведение. СмЕх!
Този стил стана много популярен по времето на Ковида, защото тогава хората не купувахме толкова много и производителите платиха на хиляди инфлуенсъри да ни убеждават, че ако си купиш една чантичка в тоя стил ще можеш да я носиш вечно, защото стилът е вечен. И така old money стигна до Primark, Zara, H&M, и всички останали. Даже LC Waikiki се беше напълнил с раирани блузки, тренчкоти, лоуфъри и бабешки чанти. Това ако не светне лампичка, не знам кое!

Не съм съгласна с Ондине.

Образованието и културата ги има и наследствени - по един начин ще възпита деца и внуци жена завършила университет, четяща Гьоте и сестрите Бронте в оригинал, свиреща на пиано и т.н. и по друг неграмотна жена чийто мъж е убил Х човека защото изглеждат много учени с тия очила.
Възпитанието, културата и знанията не могат да ти ги вземат дори и като те изселят сама някъде в дивите дебри с децата ти.
Стила остава и като парите ги няма.

А каква музика слуша човек и дали се занимава с благотворителност пак идва от семейството плюс личен избор

И в имотите има приемственост, в България има разкошни сгради, архитектурни паметници строени от невероятни архитекти.

Интерсна тема, да дам и аз моите 5 стотинки с един анекдот от преди няколко години. През 2019 бях в Хамбург, който май се води градът с най-много милионери на глава от население в Германия. Заможен пристанищен град още от времето на Ханзата, когато процъфтява търговията с цял свят, и определени семейства, които не са аристократи, се издигат чрез труд и умения, създавайки търговски дружества, фабрики и т.н. Бързо стават част и от аристократичните среди чрез бракове и след няколко поколения са вече "old money". В един от дните направихме разходка с местен екскурзовод и ето как той описа стереотипа за младия хамбургски милионер, който идва от една от тези търговски фамилии: кара стар модел Е класа в тъмносиньо и носи дрехи от Zara и кецове Adidas, като единствено часовника за десетки хиляди може да го издаде. Сега доколко това е вярно, няма как да знам, но щом го има като схващане, сигурно има и някаква истина. Точно хора, които са от толкова богати семейства, имат достатъчно самочувствие, за да не се интересуват от мнението на околните и да си носят Зарата без притеснение. Не познавам отблизо такива хора, но съм се запознавала по един или друг повод и колкото по-богат е човекът или колкото повече титли има, толкова по-скромно се държи и не се изтъква. Сещам се и за един от моите професори, който беше получил рицарско звание от Датската кралица за научната си дейност. Изобщо не се похвали, ние студентите разбрахме, когато публикуваха новината на сайта на унито. Той е точно "old money" от  датско дипломатическо семейство, няма да забравя и колко бяха възпитани и скромни децата му, тогава тийнове, когато присъстваха на събития в унито. И да, и децата, и жена му свириха на пиано точно на едно от тези тържества. Има такива семейства и в България, просто са по-малко.

А относно модата сега: да, стилно изглежда, може да се заимстват елементи и да се напасне според ситуацията, но ако някой вземе дадена снимка и се облече 1:1 без оглед на средата, малко става като костюм за Хелоуин. Така че според мен е добре да се ползва като вдъхновение и идеи, но не и да се имитира стилът като по учебник.