Здравейте.
За да бъде кратко, ще посоча само информацията, обвързана с притеснението ми.
Имам дете на 1г.
Често излизаме в квартала.
От известно време засичам “ново” лице.
Момиче (видимо на възраст 25-30), индийка. Винаги с голяма раница. Ходи бавно. Гледа със задържащ се поглед. По-втренчено. Въпреки това, на вид нормална. Но странна. Тук в Англия има доста такива… та не е направила кой знае какво впечатление до тази конкретна случка, за която ще разкажа по-надолу…
Срещала съм я случайно 3-4 пъти. Понеже сме в квартала и всички любезно се поздравяват. Кимвали сме, усмихвали сме се, казвали сме си “хелоу”. Просто така. И това е.
Никога не съм я виждала с хора, да влиза или излиза от някъде. Винаги е сама, с раница.
Помислих я в началото за студентка.
Зад нашата къща има малък парк. Днес бяхме там. Бяхме седнали на една тревичка до една пътека с камъни и пясък. Моето момиче много обича. Много беше приятно, снимахме се. Наслаждавахме се на времето, на природата и една на друга.
Изведнъж от никъде се появи въпросното момиче. Приближи се и започна да я пипа по ръчичката, при което аз се сепнах. Но са си го позволявали тук хора и преди. Отдръпнах детето си леко, но нищо не казах. Пипна я втори път и тогава забелязах, че държи телефона си сякаш иска да я снима без да знам. Още повече се сепнах, хванах детето и го гушнах, закрих и лицето с ръка, просто се гушкахме. Казах й, че не ни е приятно и толкова. Тя ме попита директно, може ли да я снимам и тръгна да доближава телефона към лицето й. Аз пак - не, не може. Не може!
Тя каза добре. Попита от къде съм. Поседя ни на главите още 2 мин в мълчание, въпреки че видя и усети, че не ни е ок и каза чао и си тръгна. Върна се в същата посока, от която дойде…
Станах, прибрах се вкъщи разтреперена. Започнах да въртя какви ли не филми в главата си. Организирани групи, използване на снимки в интернет с всякакви цели…абе всички лоши сценарии.
Аххх…трябваше да бъда много по-рязка, трябваше да реагирам много по-категорично. Съжалих, че съм като овца… все внимателна и възпитана…. Та това ми е детето?!?!?!
После започнах да връщам в главата си, че всъщност винаги е изглеждала съмнителна и странна…
Е…?!
Какво мислите, че е това?
Не е ли странно?
Случвало ли се е на някоя такова нещо?
Филмирам ли се излишно?
За да бъде кратко, ще посоча само информацията, обвързана с притеснението ми.
Имам дете на 1г.
Често излизаме в квартала.
От известно време засичам “ново” лице.
Момиче (видимо на възраст 25-30), индийка. Винаги с голяма раница. Ходи бавно. Гледа със задържащ се поглед. По-втренчено. Въпреки това, на вид нормална. Но странна. Тук в Англия има доста такива… та не е направила кой знае какво впечатление до тази конкретна случка, за която ще разкажа по-надолу…
Срещала съм я случайно 3-4 пъти. Понеже сме в квартала и всички любезно се поздравяват. Кимвали сме, усмихвали сме се, казвали сме си “хелоу”. Просто така. И това е.
Никога не съм я виждала с хора, да влиза или излиза от някъде. Винаги е сама, с раница.
Помислих я в началото за студентка.
Зад нашата къща има малък парк. Днес бяхме там. Бяхме седнали на една тревичка до една пътека с камъни и пясък. Моето момиче много обича. Много беше приятно, снимахме се. Наслаждавахме се на времето, на природата и една на друга.
Изведнъж от никъде се появи въпросното момиче. Приближи се и започна да я пипа по ръчичката, при което аз се сепнах. Но са си го позволявали тук хора и преди. Отдръпнах детето си леко, но нищо не казах. Пипна я втори път и тогава забелязах, че държи телефона си сякаш иска да я снима без да знам. Още повече се сепнах, хванах детето и го гушнах, закрих и лицето с ръка, просто се гушкахме. Казах й, че не ни е приятно и толкова. Тя ме попита директно, може ли да я снимам и тръгна да доближава телефона към лицето й. Аз пак - не, не може. Не може!
Тя каза добре. Попита от къде съм. Поседя ни на главите още 2 мин в мълчание, въпреки че видя и усети, че не ни е ок и каза чао и си тръгна. Върна се в същата посока, от която дойде…
Станах, прибрах се вкъщи разтреперена. Започнах да въртя какви ли не филми в главата си. Организирани групи, използване на снимки в интернет с всякакви цели…абе всички лоши сценарии.
Аххх…трябваше да бъда много по-рязка, трябваше да реагирам много по-категорично. Съжалих, че съм като овца… все внимателна и възпитана…. Та това ми е детето?!?!?!
После започнах да връщам в главата си, че всъщност винаги е изглеждала съмнителна и странна…
Е…?!
Какво мислите, че е това?
Не е ли странно?
Случвало ли се е на някоя такова нещо?
Филмирам ли се излишно?
